морска синева

КОЛЕДНО ЧУДО Коледа настъпи.... Вече пусто е във църквата край мен. Коледа настъпи.... Пред олтара съм застанал сам. В една икона аз се взирам и трия своите невярващи очи. На нея беше уж Мария, прегърнала светия младенец, а друго виждам - това си ти и вместо ореол венец?!? Очите ти като на Мария са добри! Очите ти са нежни - това са твоите очи! Венеца ми подаваш и после ми прошепваш: “Аз твоя съм - най после се смири! Чух аз твоята молитва.” А аз объркан съм наистина... Почуствах как моето, как нашите сърца в едно се сливат, творящи магията на любовта... И пак натам поглеждам??? О чудо! Мадоната със младенеца смирено гледа в мене и тихо рече: “Днес общо дело сътворихте и благослових ви аз във младоста!” А ти подаде ми венеца и нежно ме целуна..., стапяща се във ноща. Коледа настъпи... И аз стоя от радост плачещ - изпълнен съм със топлина! Говорих аз с мадоната чрез вятъра, превъплатила се в любимата жена..!

ЦЕЛУВКИ Днес една целувка аз ще подаря на едно момиче с име на богиня... Една ли казах – не не би била една, с целувки ще те извая днес любима. Отпървом ще целувам устните тъй страстно за целувки чакащи, а после миглите щом спуснат се да търсят те страстта във мрака... С целувки огърлица ще положа на шията ти – да на цялата, най страстната обаче аз ще сложа зад ушленцето на хлътнинката бялата. С целувки ще обходя и косите за да усетя меката им нежност. С целувки ще изпия и сълзите, родени от любов аз най прилежно. Тогаз с целувки ще те масажирам по раменете , да и по гърба и пак с целувки нежни ще намирам къде настръхва страстно твоята снага. С целувки ще извая и гърдите в тръпнене очакващи те мен ще целувам и зърната им забити във устните ми вземайки ме нежно в плен. Ще целувам в страст любовно и бедрата минал през корем, венерин хълм. С целувки ще даря дори краката... Женствеността дали прескачам? Не не съм!