КОЛЕДНО ЧУДО
Коледа настъпи....
Вече пусто е във църквата край мен.
Коледа настъпи....
Пред олтара съм застанал сам.
В една икона аз се взирам
и трия своите невярващи очи.
На нея беше уж Мария,
прегърнала светия младенец,
а друго виждам - това си ти
и вместо ореол венец?!?
Очите ти като на Мария са добри!
Очите ти са нежни -
това са твоите очи!
Венеца ми подаваш
и после ми прошепваш:
“Аз твоя съм -
най после се смири!
Чух аз твоята молитва.”
А аз объркан съм наистина...
Почуствах как моето,
как нашите сърца
в едно се сливат,
творящи магията на любовта...
И пак натам поглеждам???
О чудо!
Мадоната със младенеца
смирено гледа в мене
и тихо рече:
“Днес общо дело сътворихте
и благослових ви аз във младоста!”
А ти подаде ми венеца
и нежно ме целуна...,
стапяща се във ноща.
Коледа настъпи...
И аз стоя от радост плачещ -
изпълнен съм със топлина!
Говорих аз с мадоната чрез вятъра,
превъплатила се в любимата жена..!