TODI

Ето още едно мое любимо стихотворение: Тръбач Дъждът вали ишляпа кална рота. Градът тъмней във синкавият здрач. Войниците се връщат,но в живота не се завръща техният тръбач. Не се завръща този който сутрин зовеше със тръбата все напред. Той беше прост човек ала по устрем приличаше тъй много на поет. И въпреки че смятаха го често за щабен плъх,за някакъв лентяй. Обичаха призивните му песни и слънцето в тръбата що сияй. И в онзи миг пред тежката атака когато всеки в себе си мълчи- мълчи и нервно сам сигнала чака над сивият простор да прозвучи,- единствен той-тръбача и поета- излизаше спокоен пред врага и гръмваше над мокрите полета на смелата атака песента... Дъжда вали и шляпа кална рота. Защо го няма техният тръбач? Да тръгне пак пред своята пехота и да тръби във синкавия здрач. И стъпката на тежките ботуши да бъде по-тържествена сега. И цял градът да млъкне и да слуша как ротата сразила е врага... Преминаха години...Боевете, разказани във книгите лежат. И зрее ръж по бойните полета. И води към безкрая ясен път. Но спомня ли си-шляпа кална рота и няма го тръбача с нея там- аз знам,че подарен ми е живота и сините очи и песента... Затуй,където фронтовете светят и ражда се и мре палач- пуснете да се бие и поета на мястото на мъртвия тръбач!

Защо се влюбих в тебе мила? Защо сърцето свое аз ти подарих? Защо отново аз те чакам скъпа да дойдеш,да си само с мене ти? Защо обичам те аз толкоз много? Исякаш всичко в мене е река, река която тича лудо и все към тебе се стреми. Защо те обичам скъпа? Защо те желая аз и искам да си само ти тъй както аз съм само твой? Стихчето не е мое но един приятел го написа за мен преди 15 години.Може и да не е според нормите но винаги ще остане най-любимото ми.