У – смивката чезне разтопена в море от тъга.
С – триумфа на Злото гордееш се ти, но
М – игновено, защото една звезда в море от звезди е моя
И – тя на плещите си носи сълзата ми горчива
В – твоя чест погубена в море от горчилка.
К – акво е чувството да обичаш и да мразиш по-горещо от слънцето, едновременно
А – всъщност искаш да крещиш с все сила, но мълчиш в тишина разплакан от вечните окови на времето?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът!
Когато искам да плача искам ти да си Сълзата!
Когато искам да заспя, искам ти да си Залезът!
Когато искам да сънувам, искам ти да си Сънят!
Когато искам да се събудя, искам ти да си Изгревът!
Когато искам да горя, искам ти да си Огънят!
Когато искам да замръзвам, искам ти да си Студът!
Когато искам да обичам, искам ти да си Любовта!
Когато искам да мразя, искам ти да си Омразата!
Когато искам да се отровя, искам ти да си Смъртта!
Когато искам да живея, искам ти да си Живота!
Когато искам точно теб, искам и ти да искаш мен така!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Защо ми причини това
Защо ми причини това,
защо уби у мен смъртта?
Защото аз желая
да загина без да зная,
че съм любовта изгубил
и на тъжна смърт
бог ме е осъдил.
Защото ти така направи,
никой да не те забрави.
Да не забрави твоето лице,
усмивката ти - слънце,
очите - извор на желание,
за смъртта да няма оправдание.
И ти кажи сега:
Защо ми причини това...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Аз помня чудното видение:
пред моя взор ти прелетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.
В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети
зжучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.
И в мойто мрачно заточение
течаха тихо час след час -
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.
Пробуди се в духа копнение:
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.
Сърцето бие в упоение -
ипак щастлив усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[О]маина роза
[Б]укет цветя
[И]скам да ти подаря
[Ч]уи ме ти
[А]ко искаш приеми
[М]оето сърце
[Т]о за теб тупти
[Е]то прочети
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Надявам се да ги харесате ... секи ден чета тука и тези не ги видях и ги написах ако има грешки много СЪЖЕЛЯВАМ