hristin4e

Вземи крилете ми и полети високо, безкрила пак ще мога да живея. Вземи смеха ми и се радвай на живота, дори безрадостна ще мога да се смея. Вземи ръцете ми и друга с тях прегръщай, безръка пак ще мога да се моля. Вземи краката ми, за да не се завръщаш, дори без тях ще имам воля. Вземи очите ми, за да прогледнеш, и сляпа пак ще виждам светлина. Вземи сърцето ми, за да възкръснеш, дори без него ще позная любовта. Вземи ми всичко! Даже свободата, дори окови няма да ме спрат. Не взимай само спомените и душата, без тях аз няма как да ти простя! *** БЛУС (Калин Донков) Съмнения, възторзи, страх ­ съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах. И само век ще те обичам! Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта... Не чакай: забрави ме вчера...