shantavata

) Тук има невероятни есета ..и така се зачетох но наистина са доста ,но като че ли никъде не видях нещо което да ми помогне и на мен .. И аз се нуждая от помощ ..Имам една темичка за Есе по философия .. а темата е : Ние младите и гражданското общество. Ами мога ли да ви помоля да ми помогнете за това есе ще сам ви много благодарна Ами ето някои насоки : лична позиция на всеки по темата (гледната точка),как вижда себе си в гражданското общество. Ами аз намерих в интернет две есета но просто незнам кое от двете да ползвам но определено и двете се нуждаят от допулнителни корекции за да паснат и на моята тема за есе "Ние младите и гражданското общество Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната? Не ми се ще да повтарям изтърканото – „когато разбера, че нещо зависи от мен”. Първо, защото мразя клишетата, въпреки че често газя из тях, но поне повечето пъти е по неволя, а второ защото наистина смятам, че в случая твърдението е вярно и това ме вбесява още повече, защото мнението ми е оправдано повече или по-малко и не заслужава да седи на една скамейка с безличните си събратя от века на масовата комуникация и масовото мислене. Има добри, справедливи и оправдани каузи, които си струва да подкрепиш. Факт е, че хората не го правят масово, но пък и гражданското общество не е футболен клуб или политическа партия, за да търси масово участие. Гражданското общество е пространство за изява на хората, които се разпознават като граждани и споделят основни парадигми на съвременния свят. Би ме накарало да се включа в него активно в замяна на сегашното си пасивно участие нещо, което да вярвам че мога да променя, да споделям с близки на мен хора, да смятам, че е от първостепенна важност за моята страна и разбира се да си струва подкрепата му в личен план. Някога го направих заради любов. Срещнах едни красиви очи, в които имаше вяра и си спомних рицарските книги, с които станах човек. Те, българите, могат да ме накарат да участвам активно в гражданския живот. Защото самото понятие изисква множественост – споделени ценности и идеи, за които си струва човек да се бори. Включваш се не само заради нещо, а и заради другите. Наистина по-истинско е да се изправиш и сам да поведеш хората в името на това, което виждаш, че е справедлива кауза, да хвърлиш всички усилия в отварянето на очите хорски, които са скрити от погледа, но са още по-важни от тези, които гледат, но не виждат. Трудно е и страшно. Но може би си струва рицарската атака на Дон Кихот срещу селските вятърни мелници и пасторалното безразличие на ла Манча. От друга страна архетипът на Санчо сега е по-реален, а и може би винаги е бил. Той е почти толкова героичен, само дето не е толкова решителен и стои повече на земята отколкото в облаците. Хората са важни, те правят нещата да се случват. Те им придават форма, начало и завършеност в реалния и измисления свят на нашето съзнание. Идеята , която всъщност трябва да е искрата, в повечето пъти попада на празно място и не може да се развие до красиво цвете или унищожителен пламък. Някой път идеята е силна, твърде силна и намира начин да се закрепи дори в оскъдна почва. Други пък хора са повече податливи и често, погледнато в исторически план, от нищо се палят и както си пасат свинете или гъските, овцете, взимат меч и знаме и повеждат масите. Не, че това е точно гражданската позиция, но пък е идея, която хората претворяват в действителност. А това добре замества празните думи – иначе активните граждани щяха да са предимно писателското братство и журналистите. А те са повече активни, отколкото граждани, интелектуалците са пък повече граждани, отколкото активни. Политическите водачи пък са професионалисти, а не граждани, държавните чиновници – граждани, лишени от позиция, ръководителите на неправителствени организации - PR дейци и лобисти в голямото си число, също ловки магьосници с цифрите, сладкодумни майстори на речта и всякаква друга паплач. Не знам кои останаха, може би обикновенните хора, които работят по цял ден и вечер гледат телевизия. Как и кога те могат да бъдат граждани, освен в неприкосновения миг на самота в предизборната стайчка, който бездруго често се жертва в името на хубавия ден отвън. А може би студентите са активните граждани – хора достатъчно интелигентни и свободни от задължения за да бъдат граждани, а въпреки това отказали се от това свое право и задължение. Изгубени някъде по пътя между вчера и утре – лентяйстващи като деца или работещи като мравки в името на постоянно отдалечаващото се благоденствие, кой въобще се интересува от тия приказки за индивида, неговото мнение, права и задължения. Гледай си живота и ако не ти харесва, плюй на всичко и си търси късмета другаде, няма тук да се унижаваш, я! Има и още една група – пенсионерите, старата гвардия, умираща, но отказваща да се предаде. Е, малко е тъжно, но за съжаление тях никой не ги взима на сериозно. Те може да са си активни граждани, но затворени в микрообществото си и изяваващи и защитаващи в него своите позиции.. Та активните гражданите сигурно са тези, които са нито риба, нито рак, поети, които карат таксита, пияници, учители, лекари, скучаещи завоеватели и неизлечимо болни пътници. Те имат всички имена и водят своите малки войни в името на голяма цел. Активната гражданска позиция не е анонимна. Тя изисква характер и готовност да застанеш зад това, което правиш, като индивид – със собствено име и ясно съзнание за нещата, които правиш. Безименното участие в on-line форуми или единичната масова подкрепа на благородна в същността си инициатива не задават параметрите на активната гражданска култура. Аз имах навремето ръждясала шпага, жълта кранта и гасконска самоувереност. Исках да видя Париж и със собствени сили, ум и решителност да спечеля слава и да променя света. Въпреки това не успях да стана мускетар. Дори не успях да стигна до мускетарските казарми и да пробвам униформата. Отказаха ме по пътя натам и сабята ми се пречупи. Сега си нося дръжката, но острието е счупено, а аз вместо мускетар се завърнах в непоносимата лекота на битието (ех този Кундера) и се напих. Оттогава се поддържам в леко опиянено състояние – колкото да забравя какво съм и да не забравям съвсем какво съм искал да бъда. Но въпреки всичко дръжката на сабята е с мен и кой знае, може би отново ще почувствам нуждата от кон и рицарския порив. Стига да съм по-силен, бърз и опасен. Няма да го има същия младежки порив, но пък годините и опитът ще бъдат на моя страна. А иначе Париж е на една ръка разстояние. София 30.10.2006 г. Британски съвет – България обяви победителите в конкурса за написване на есе на тема: “Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната?” Първа награда бе връчена на Цветан Княжевски ЕСЕ за конкурс на тема: Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната? изготвил: Мариана Пенева „Какво би ме накарало да участвам активно в гражданския живот на страната? “ „Демокрация“ – ( гр. език: „demos“ -„хора“, а „kratein“ -управлявам“) буквалното значение на днешната дума е „управление на хората”. Живея в общество, за което денят на изборите е просто поредният ден; общество едва половината от което гласува; общество, за което държавата не е нищо повече от институция, взимаща ненормално високи данъци; общество, чиито индивиди не се чувстват част от цяло. Факт е, че за по-малко от две десетилетия така жадуваната демокрация (или поскоро злоупотребата с нея), е успяла тотално да потисне интереса на хората и да обезсърчи опитите им за активна гражданска позиция. Защо когато едва 20% от нас твърдят, че са доволни от управлението на страната, сме по-склонни да мълчим и да проявяваме пълно безразличие към бъдещето на държавата? Да, причините за породилата се апатия са безброй много – като се започне от липсата на доверие към лидерите и се стигне до прекалено трудния достъп на гражданите до държавните институции... И въпреки това, какво би могло да победи всеобщата незаинтересованост и да пробуди у гражданите желанието за самоуправление, за активен обществен живот? Кое би ни накарало най-накрая да проявим чувство за принадлежност към една общност и да изпълним гражданския си дълг, който категорично не се определя само от това да не нарушаваме установените закони и да плащаме данъци, а и от това да демонстрираме едно демократично мислене и да бъдем „пълноценни” граждани в собствената си страна? Факт е, че за да бъде една личност активна, то тя трябва да бъде насърчавана и мотивирана. Разбира се, ако опитите ни за участие в гражданския живот се укажат напразни, то ние лесно бихме се отказал, но ако знаем, че идеите ни ще бъдат чути, взети под внимание и оценени, определено бихме имали стимул да продължим. Вярвам, че при насърчаването на ангажираност на народа в обществения живот трябва да се имат в предвид три основни категории, които са тясно свързани по между си – „мотивация”, „поле за изява” и „подкрепа”. „МОТИВАЦИЯ” - „ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА” - „ПОДКРЕПА” Първо нека започнем с мотивацията, която в момента определено не е приоритет на държавната политика. Под мотивация може да се разбира „възпитаването” на бъдещите граждани, което би трябвало да започва още в училище. За съжаление днес са единици младежите, които знаят какво всъщност е „партия”, „алианс” или „неправителствена организация”. Именно тази липса на реална представа за обществените институции отблъсква младите хора да участват в тях. И не са нужни единствено повече отделени часове по „Етика и право”, в който да бъдат представени възможностите и начините за участие в държавния живот, но и създаване на реално съществуващи ситуации, в които учениците да имат право и възможност да упражняват своето мнение, влияние и да се почувстват важни за развитието на даден проект или кампания. Почти няма училища, които да отделят време и средства за изграждане на т.н. „ученически съвет”, който може да се окаже крайно полезен за пробуждането на съзнанието на младите. Ако още като ученици натрупваме достатъчно опит в сферата на държавните институции, макар и само на местно ниво (в случая конкретното училище), то после в живота би ни било много по-лесно и бихме се чувствали много по-комфортно да изкажем какво искаме да променим, така че да сме доволни. Като „поле за изява” могат да се разглеждат НПО, младежките клубове и политически партии. Наличието на повече подобни организации и разпространяването на техните идеи и цели, би накарало много младежи да станат част от тях и по някакъв начин да се включат в гражданския живот. Разбира се, за да бъдат успешни организациите, те трябва да бъдат подкрепяни от държавата, защото в страната има вече НПО с наистина свежи идеи, но чиито проекти остават само на хартия, поради липсата на средства. А както казахме по-горе, подобна липса на реализация на проектите би довела отново до загубата на интерес от страна на младите. Освен това, в цяла Европа т.н. „доброволни дейности” процъфтяват сред младежите, но е и тук. Първо в България концепцията за „доброволец” е доста погрешно разбрана и второ тук почти няма организации, които да предоставят на хората шанса да бъдат „доброволци” в даден проект. Ако учениците и студентите имат повече възможности за доброволни мероприятия, то те несъмнено биха били поактивни. Основно предимство на подобни дейности е това, че чрез тях се пробужда ентусиазмът и желанието за по-нататъшни действия у младежите, а и без доброволци не може да се изгради едно истинско гражданско общество. И не последно място, обменът (във всичките му значения) като „поле на изява”, също би накарал младежите да заемат активна позиция по въпроси, засягащи държавния живот. Все по-популярни стават младежките обмени на граждани от различни страни. Чрез подобни „срещи” на различни култури, обичаи и начин на живот, гражданите на една страна научават за живота в друга и се появява желанието за разчупване на сегашното статукво. Провокира се обмен на опит, на идеи и на проекти, а за да бъдем активни не е достатъчно просто да участваме в организации, но и да имаме една по-мащабна представа за това каква трябва да бъде държавата и как ние можем да я направим такава. И след мотивацията и възможността за изява, идва нуждата от подкрепа. Определено проблем, който се явява при участието на младите в политиката, е липсата на заинтересованост от страна на лидерите и липсата на „прозрачност” на техните действия, която да дава реална представа за случващото се в страната ни. Политиците представят идеите си само преди изборите и след като веднъж са взели властта рядко отделят внимание , ако изобщо го правят, на своите избиратели. Дори и да искаме не можем да допринесем за взимането на решения, които вече са взети! С други думи, апатията и незаинтересоваността на хората е плод именно на разочарованието от държавата и докато управляващите не променят отношението си към гражданското мнение и докато в системата не настъпят промени, засягащи „прозрачността” на демокрацията, те не могат да изискват от нас да бъдем активни. Почти всеки се пита защо да се мъчи да промени нещо, ако всичко ще се окаже напразно и единственият ни реален шанс да изкажем позицията си ще е веднъж на пет години на изборите, когато ако имаме късмет, може би идеологията, която подкрепяме, ще спечели... В крайна сметка, в основата на участието на младите в политическата сфера несъмнено стои и осъзнатия граждански дълг. Всеки може да оправдае обществената апатия към държавата, но за съжаление малцина от нас осъзнават колко опасна е подобна обществена позиция, изразена чрез мълчание и проява на незаинтересованост като форма на протест към държавата и по-скоро към нейните управници. Пасивността не е начин да променим ситуацията, от която очевидно не сме доволни, а мълчанието не е начин на представим исканията и идеи си. Не можем ли най-накрая да разберем, че това, което демокрацията ни предлага – право на избор и на глас, не е чак толкова маловажно и, че тази привилегия (за която човечеството се е борило с векове) не е толкова безсмислена, нито пък толкова лесно постижима, че да я „подаряваме” на случайността и поради липса на желание да ръководим собствения си живот, да оставяме това в ръцете не други, който рядко се интересуват от нас? Именно заради това преди половин година станах част от младежка екологична организация (чието име няма да споменавам, защото целта ми не е да правя реклама). Причините, които ме накараха да „жертвам” свободното си време, са много като основната е, че тази политическа организация успява да съчетае точно тези три изключително важни за мен стимула – мотивация, поле за изява и подкрепа, и да ми даде шанс, макар и непряко, да участвам в сфера, която лично ме интересува, от живота на страната. Клубът ме спечели с доверието си към младите – нещо, което повечето политици днес не проявяват и със „зелените” си идеи, за които е крайно време да придобият важност и в България. Да, рискът за управляващите да допуснат гражданите до „държавата” е голям, но във времето на преход, в което е страната ни, е изключително важно всеки глас да бъде чут и всяко мнение да бъде обмислено. Много са нещата, които биха ме обезкуражили да заема активна гражданска позиция, но пък много малко са нужни, за да ме накарат да отида и да гласувам; да стана член на младежка организация или да се включа в протест... Ангажираността на младите в гражданския живот на страната зависи както от гражданите, така и от самата държава, а сътрудничеството между тях би довело да оптимални резултати, защото никой не може да направи всичко, но всеки може да направи нещо...