mam4etofut

Моето също е момченце,подариха ни го преди една година.Казаха,че май е на две години... Отначало се стреснахме - беше някак ненормално страхлив. Трябваше много време да се поотпусне. Сега се разхожда свободно навсякъде. В момента,в който се прибера се "стрялка" в краката ми и се изправя на задни крачета,но все още е плашлив и не знам дали е бил тормозен в предишния си дом или ние някъде бъркаме в отглеждането му Имаме куче и коте и са много глезени,бързо свикнаха със зайчето,не го закачат. Не знам какво друго да добавя. Цял живот си гледам какви ли не животинки,като умират много се измъчвам и все се заричам,че няма повече да вземам друго животинче и все се оказвам поне с 3-4 в дома си. Зле ми е като умират и не мога да помогна,ама като ги обичам толкова много... Само да спомена,че нямам "маркови" гадинки,кучето и котето са ми от улицата,но всички у дома ги обожаваме.Котката ми е млада,само на 2 и половина години,но кучето ми е доста старо вече и без нея не можем Вече е на 10 нейни си години. Когато единият ми син я намерил в кашон с трева на дъното и много болна със всякакви външни и вътрешни паразити,куп болести още-ветеринаря не даваше гаранция за нейното оцеляване. Наложиха се много лечения,инжекции всеки ден и оцеля. От ужасния рахит и останаха леко криви предните лапи,но всичко мина благополучно и ето повече от 10 години Сара е с нас - нашето куче-марка И само да спомена,че кучето ни Сара никога не спи на пода,винаги е на нечие легло и добре завита-без значение колко е топло и подозирам,че не знае,че е куче