Иванова

Стихове на Павлина Йосева /Pin4e/ Мой си, дяволе... Полудявай. Грабни ме. Целувай ме. Разбесней ме. Пали ме пожарено. Ти си дяволът. Хищник погубен. Остри пръсти забивай, кошмарнико. Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се. Жива смърт и умиращо раждане. Изтръпни ме. Люби ме мъчително. Дълго сянката своя в мен вграждай. Плъзгай бавно езиче непитащо. Изтънявам и ставам невидима. Като змии горещи се сплитаме. Любовта е порочна зависимост. Кръгъл кораб - земята разклатена. Ти си бурята. Имай ме адово. Заразяваш ме с алчност отдадена. Попилях. Надкрещях водопадите. Беззащитно-кошмарна. Опасна съм - съвършена за теб като външност. Мой си, дяволе! Мой... И безгласен. Ти се любиш със своята същност. По тежка от море... Изгубен мрак. Брадясал капитан. Една звезда. Вълни. Брегът го няма. Лулата му е празна. И е сам. А корабът - сънуване е само. И за сирените не е добре. Не смеят да го гледат. Не се смеят. Една сълза - по-тежка от море. Жена му беше скочила от кея. Спри се, безбожнико... Нежен грабител! В душата. И в тялото. (до невъзможна възможност.) Грубо просмукваш се в кожата алчна... Лудост е. Спри се, безбожнико! Белите стихове с устни ги пиша. (Любиш ме остро със зъбите си.) Всяка целувка е липса на дишане, или каквото поискаш... Аз съм ти дозата буря от вятъра. (С други опитваш порока си.) И ме обичаш с омраза, която свършва във мен. И започва. Ти си ме търсил. А аз те намерих като в предречена приказка. Чувствам те гол. И облечен трепериш, ако крещя, че не искам... До съвършенство съвпадат телата ни. (Като пирани се дебнат.) За да боли се усмихвам в сълзата ти. Любя се с теб. За последно.