diminka

"... и непростимото да простиш..."-Надявам се тази тема да ти помогне,огледай я,и ако се наложи можеш да я преработиш.Желая ти успехПрошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата. Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир. Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно. Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта. Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо. Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление. Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката. Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно. Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си. Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его. Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги. Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма. Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит. Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: "Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата." Първата ми реакция беше: "Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем." Грешах. На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание. Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав. Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите. След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си. Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: "Трябва да простиш." Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената. Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение към човека, на когото искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща. В леглото, в което умирах, написах на лист: Име: Премахни: Утвърди: И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: "Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен." Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя. После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването. Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: "Боже, вземи това, не мога повече." Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия "Мисля-следователно съществувам"...ако есето е на философска основа,мисля,че ето това ще ти помогне.Желая ти успехНа пръв поглед тази мисъл изглежда проста, но и сложна. Двете думи “мисля” и “съществувам” са много “далече” една от друга за да можем да се захванем за нещо, че да почнем да расъждаваме. Според мен трябва да “погледнем” зад самите думи. “Мисля” като глагол – това означава, че си напрягаш онова сиво вещесвто, което ти седи в главата. “Съществуване” – повечето хора свързват това понятие с думата “живееене”. Много объркано стана, нали? Е не е така. Ако погледнем отново заглавието, и по-специално това, което се крие зад него, ще видим една последователност от действия. Хегел казва, че човек първо се ражда природно, по природна необходимост, а втори път духовно, от свободата, и това всеки трябва да извърши сам – от и чрез собстевните си мисли. С раждането си човек започва да съществува. Това обаче не значи, че той мисли. Кога човек започва да мисли? Според мен човек започва да мисли, когато осъзнае кой е, къде се намира в този безкраен свят и когато го попиташ за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, той да ти отговори с повече от един отговор. По този начин той показва, че мисли. И то по-специално за своето съществуване. Този човерк отговатя на мисълта на Декарт “Мисля, следователно съществувам.” Тази мисъл е разглеждана като една от абсолютните истини. От тук, обаче, следват и други истини. “Мисля, следователно същесвтвувам” означава също и тъждество на мислене и съществуване, битие. Щом поне Аз съществувам, това ще рече, че всеки мислещ Аз съществува. В днешно време много хора казват, че мислят. Всъщност те използват тази дума в преносния й смисъл. От това следва, че те несъществуват. Да, така е. Те несъществуват. За мен те са едно нищо. Човек, който наистина мисли, в буквалния смисъл на думата, е защитен чрез своето самосъзнание. Какво е самосъзнание? Ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото към себеси мислене е самосъзнание. Това е минимумът знание, знание, че аз съм, че съществувам, което обаче е напълно сигорно. Това знание е абсолютна истина, защото не зависи от нищо друго. Защо самосъзнанието да ни защитава? Самосъзнанието, като част от мисленето, ни дистанцира от вещи и хора, то дори ни защитава от демони – демона на измамата. От това излиза, че самосъзнанито е точка на свободата. Соледователно мисълта на Декарт може да бъде трансформирана в: “Мисля, следователно съм свободен.” Тази защитена точка, самосъзнанието, е защитена не само от чуждо въздействие, а и от чужда помощ. Това ще рече, че “Никой не може да мисли вместо мен.” Вероятно се сещате за редица примери с които да оборите това твърдение. Но помислете малко. Не са ли тези хора, които си мислите, че са маниполирани от други, просто стимулирани по начин, който е угоден за някой друг? Всеки човек мисли и съществува по свой собствен начин. Проблемът идва от там, че много от потенциала на хората не бива използван от самите тях. Това пречи на тяхното мислене и съществуване и е фактор в промяната на мисленето и съществуването на човека.

Здравейте,някой може ли да помогне с есета по Български език.Предстоят ми изпити,половината от темите съм ги открила,но и голяма част от тях не съм намерила все още.Ще ви изброя няколко,помогнете ми с тези,които са по възможностите ви.Благодаря ви предварително.Бих помогнала и на вас,стига да разполагам с нужния материал,който ви е необходим Ето и темите:"Умът има своите граници,глупостта няма предели","Човек се познава в игра и на път","Този,който държи веригата,не е по-свободен от този,който я носи","За човек може да се съди по две неща-по обществото,в което се движи,и по езика,с който се изразява","Едно е да говориш много,друго е да кажеш нещо","Човек е отговорен не само за това,което върши,но и за това,което не върши","Да подражаваш на някого означава да бъдеш доброволен роб","Лъжливото приятелство носи повече зло,отколкото откритата вражда"