iletooo

светът на миналото: "доброто старо време" или "отесняла дреха" (есе) чето хора моето поколение сме твърдоглави и безотговорни, но всяко време има своите принципи и морални норми и ако преди е било едно, то сега нещата са коренно различни. като се замисля, не познавам много хора, които биха дали всичко, за да забравят миналото си и никога повече да не се сещат за него. за тях може би то е просто една "отнесена дреха", от която вече нямат полза и биха искали да я зъхвърлят някъде. и честно казано не разбирам тези хора. възможно ли е да отричаш и мразиш нещо, което преди си ценил и обичал? не, аз не мисля, че е възможно. въпреки, че съм наранявана от много хора, аз никога не съм запазвала лоши спомени за тях. опитвам се да си представям само хубавите моменти, прекарани заедно. и затова аз считам миналото си за "добро старо време". за пореден път си казвам, че съм безкрайно щастлива не за друго, а поради факта, че не съм лишена от спомени, които за мен остават запомнящи се за цял живот, които ме научават да се справям с проблемите в живота и да бъда по-силна. научих се да измервам живота не в милионите вдишвания въздух, а в моментите, които спират дъха ми. да правя всичко възможно да запазвам най-хубавите спомени, защото с тях се живее по-добре. и накрая отново ще кажа, че миналото за мен е добро старо време, което винаги ще бъде в сърцето ми!!! Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме? /есе/ Много сложен въпрос.Може разбира се ако наистина обичаме някого.В произведението на Ивайло Петров “Преди да се родя” това изпъква много ярко.Човек иронизира своите близки,показва отрицателните страни в тях, но въпреки всичко ги укорява или заклеймява. Ако погледнем от гредна точка на съвременния човек,то това има своите положителни черти.Критикувайки много,ние му показваме слабостите. Така той ще разбере,за какво става въпрос и ще се поправи.Авторът показва на баща си,че той “като мнозина от нашия род не беше от най-умните,а за майка си,че “тя наистина приличаше на каракачанка:черна като въглен,мършава,навлечена с пъстри фусти”.В тези думи се чете не само ирония,но като че ли и някаква топлина. Є . Това ни кара да се замислим за хората,живели някога.Нима съвременния живот не носи някои от чертите на миналото?Затова осмивайки стария начин на живот,ние може да иронизираме и част от грешките на съвремието ни. Обичта,с която авторът ни заразява е много силна.Тя се чувства и през хумора.Въпреки всичко,ние обичаме своите близки заради конкретни неща.В случая писателят уважава майка си за нейното трудолюбие и оптимизъм,за способността й да се справя с трудностите. За мен лично може да обичаме някого и едновременно с това да го иронизираме!!! Все път,когато се замисля за това ,което съм,за това,което бях и за това,което ще бъда,в съзнанието ми нахлуват различни емоции,моменти и хора.Всичко,което искам да направя почти винаги е следяно ,одобрявано или критикувано от други хора.Искам да съм жива,искам да летя,искам да горя,да правя това,което сърцето ми диктува,но често пъти не мога,тъй като невидимите окови,поставени ми от различните обществени правила и норми ми тежат... Всеки един от нас иска да бъде свободен,да живее собствения си живот както той желае.Да бъде воден от собствените си копнежи,а не от чуждите.Да живее свободно,независимо и красиво.Хубаво е да знаеш,че не си отговорен пред никого и че сам отговаряш за действията си,дори за грежките си.Свободата е най-вишата ни цел,но за нещастие ние се раждаме свободни ,но навсякъде сме в окови. Случвало ли ти се е да искаш много силно нещо,но да не го направиш,защото няма да бъде възприето или одобрено от други хора?Случвало ли ти се е да забравяш за собственото си щастие,за да бъдеш верен на обществените норми и порядки?Да.На всеки се е случвало.Тези малки окови,които са закачени за нас не се виждат,но цял живот ни притискат и заедно с това малко или много променят живота ни.Едни от нас се съобразяват повече с тях,други-не,но всички усещат тежестта им.За да бъдем щастливи и да за живеем един пълноценен начин на живот,ние трябва да съумеем да балансираме между собствените си желания и човешките правила.Всяка извисена и силна личност изпитва нужда от свобода на действията си и свобода на духа.Уж всеки от нас има право да бъде свободен,а всяко наше действие се изпитва по някакъв начин и ако някой би бил наранен от това,ние трябва да го избегнем.Нравствените окови са навсякъде около нас.Те се поставят от семейството,от религията,от обществото,отлюбимия човек дори.Толкова правила има ,котио трябва да спазваме,толкова различни искания ни се поставят всеки ден.В усилие да ги спазим,често пъти забравяме за сосбтвените си желания,собсвтеното си щастие и правото да бъдем свободни в избора си.В много художествени произведения присъства мотива за душевните окови.Например в "Дервишевото семе".Там главния герой иска да бъде със Силвина,но е принуден да гледа ден след ден как тя е жена на друг.Може да бъде с нея,може да направи това,което сърцето му диктува,но е спиран от родовите закони.Човек може да страда много,когато законите на сърцето се изправят срещу законите на общността.Трудно е да направиш избора си,почти винаги някой бива наранен.Оковите тежат толкова много... Друго произведение,в което водещ мотив е сблъсата на желанията с родовите повели,е "Ромео и Жулиета".Главните герои изпитват голяма и силна любов един към друг и не успяват да и се насладят заради враждата между семействата им.Те обаче избират да бъдат водени от чувствата си,вместо от разума и макар и мъртви,разкъсват оковитв,които им биват поставени и успяват да запазят любовта си вечно жива. Аз искам да живея,искам да се радвам на собствения си живот,не искам друг да решава вместо мен! Знам,че е възможно да сгреша,но предпочитам това,вместо цял живот да нося оковите....Ще бъда себе си и ще се боря за правото си на свобода.Незнам дали ще намеря себе си,щастието си и дали ще успея да се преборя с тежестта на всички морални закони.Знам само,че оковите могат да бъдат разкъсани чрез силна воля и чрез силно чувство за свобода.Искам да се изправя лице в лице със страховете си,с проблемите и враговете си,няма да допусна да бъда спряна от другите.Ще слушам сърцето си.Ще живея!Ще спра да мисля за оковите,които ми поставиха!Ще летя... (Есе) Една интересна двойка върви по прашните пътища на изстрадала Испания-дон Кихот и Санчо Панса.Те разговарят за възвишени неща,които разумът на един безумен рицар успява да осмисли,а ограничеността на оръженосеца не разбира,но усеща,че в тях има повече истина,отколкото в безумните дела на неговия господар.Най-силните думи,превърнали се в крилати мисли,на странстващия рицар:”Свободата,Санчо,е най-висшето благо…”съдържат в себе си смисъла на човешката същност,закодирала стремежа към свободата на цели народи.Тя е осмислила саможертвата и героизма на обикновени хора и велики личности.Ho какво е свободата?Не е ли възможността на човека да мисли,изказва свободно мнението си и създава духовни и материални ценности,като същевременно това не му се налага със сила и не зависи от нищо друго.Следователно свободата е онова,което дава възможността на човека да се чувства личност.Не случайно Сервантес е казал,че на света има два вида хора-свободни и несвободни. Наблюдавайки хората от възникването им до сега се вижда,че те не живеят изолирани,а в някакво общество.В етапите му на развитие човека се е сремял към свобода.Парадоксално е,че свободата на действие понякога ражда тирания.Но и най-хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята.Например християнството,което е свързано с идеята за любовта към ближния,създава Инквизицията.Ето защо свободата е право да правиш всичко,което не накърнява правата на другите. Може ли да има абсолютна свобода? Жан Пол Сартър е казал:”Човек е осъден да бъде свободен”.Може би думите на този модерен мислител най-точно изразяват същността на свободата,защото ако една личност се стреми към истинската свобода,тя не може да не чувства отговорността,изпитанието,на което е подложена.Да сме свободни и да правим каквото искаме е лесно,но ние също трябва да носим отговорност за стореното.Защото всяко действие носи съответните последствия,били те положителни или отрицателни. Ш Свободата е не само висша ценност,но и непосилно бреме.Всички хора се сремят към нея,но някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни. В такъв случай бихме могли да кажем,че отделната личност може да постигне една относителна свобода,т.е.такава,която да не нарушава обществените порядки. Никой и по никакъв начин няма право да ограничава свободата на ближния си и да го поставя в зависимост.Но отново има парадокс-това е право на личен избор.Защото от тук се тръгва в две посоки.Едната-на изпитания и страдания при отстояване на тази ценност,а другата-на смирение и търпимост,създавайки привидно спокойствие.Такова е спокойствието на роба от галерите,гребящ в зададения такт.Но ако се чувстваш добре като окован,то заслужаваш да бъдеш такъв.Свободната мисъл не може да се окове.Човек може да е свободен дори когато е силно ограничен.Свободата е такова състояние на духа,което е накарало Коперник,излизайки от съда на Инквизицията да промълви:”И все пак тя се върти…”Никой не може да ограничи свободаа на духа,защото това е най-силното оръжие.Само силата на волята удържа победа над физическата сила. Всеки ден животът ни поставя пред изпитания,предизвикателства,в които имаме право да изберем своята позиция,да действаме или да проявим пасивност. Да бъдеш подлец,да се примириш с наглостта,грубостта на по-силните от теб означава да бъдеш роб на страха.Другият избор е да бъдеш свободна личност,която не се страхува от последиците,да кажеш,че “царят е гол”,да не замълчиш пред гаврата с другите,да се вълнуваш за съдбата на онеправданите. Какъв е смисълът да си свободен,ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност,която живее в хормония с другите,вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто?Защото орелът е свободен само тогава,когато има крила.