Нека да затворим заедно тази страница,

пречи ти на теб,пречи и на мен,

бавно съблечи ми болката,

махни от мене и страхът ,

за да мога пак да обичам,

и да вярвам в любовта.

Редактирано 28 март 200917 г. от tod74 (преглед на промените)

Истина ли си или магия,

дали ако претегна рака,

ще те докосна или си просто мираж,

на моите несбъднати мечти.

... бавно съблечи ми болката,

махни от мене и страхът ,

звучи много топло и интимно... говориш за тъжни чувства, но се усеща някакъв оптимизъм и предчувстващо блаженство...

Да топло и интимно е,

чувствата наистина бяха тъжни,

но може би дойде блаженството,

благодаря.

Държиш ме будна,

съзнаваща това което ми се случва,

не позволяваш да съм механична фигура,

като тези от шахматната дъска,

за което ти благодаря.

Следвах те по пътя ти суров,

отдадох ти се дори ранена,

гласът ти разруши мечтите ми,

спусна се до корените ми,

разтърси ме до дъно ,

макар и впита здраво в почвата,

и всичко това ми стори ти „любовта”,

за да позная тайните на сърцето си,

да стана частица от сърцевината ти.

Ние с теб не сме съчетани,

така се разпиляха дните ни,

прегръдката ни е охлабена,

и ветрове духат помежду ни.

Думи,рани и много сълзи

чаша вино и пак кърви

любов целувка омраза

лъжи и после спомена остава..

Държиш ме будна,

съзнаваща това което ми се случва,

не позволяваш да съм механична фигура,

като тези от шахматната дъска,

за което ти благодаря.

Това е хубаво

Поздрави

Всеки ден колелото се върти ,

с повтарящи събития ни следва ,

не ще се променим нито аз нито ти,

да се разделим това ни е съдбата.

Премина границата ми невярвах но стана,

Мислех,че нямам за теб такава ,

Счупеното не можем да залепим,

Няма нужда вече да се мъчим.