Ами кратко и ясно - пиша книга и някое и друго непредебудено мнение, каквото и да е то, ще ми е адски ценно. Ще съм благодарна на всеки, дал мнение и съвет - какъвто и да е Плюйте на воля Ще постна само малка част от работата си - просто ми кажете какво мислите...

Лондон, 2:18

Нийл реши, че няма търпение да се пенсионира вече, въпреки че никога нямаше да си го признае. Хвърли поглед към часовника и установи, че само преди минута бе изгасил нощната лампа, когато телефонът му се заразхожда на нащното шкафче. Спусна крака от леглото и се пресегна за измачканите си дрехи, които неотдавна бе захвърлил, навлече ги припряно и се метна в колата си. Малко по-късно спирачките му остро изскърцаха пред разпънатите полицейски ленти.

Още преди да бе слезнал от колата можеше да се обзаложи, че светът се е оттървал от поредният пласьор или пимп, за да може някой още по-гаден да заеме мястото му.

- Хей, Нийл, радвам се да те видя.

Гордън работеше сръчно и бързо, сякаш ръцете му танцуваха в плътно прилепналите латексови ръкавици.

- Здрасти, Гордън – приклекна до него Нийл. – Зарадвай ме.

- Зависи какво те радва – отвърна съвсем сериозно Гордън и го погледна над очилата си. - Смъртта е настъпила преди по-малко от час, липсват по няколко пръста от всяка ръка, няколко пръста на десния крак са буквално смазани, липсват гениталиите и вратът му е прерязан от ухо до ухо. Жертвата не е починала тук, трупът е преместен по-късно.

Жертвата се казваше Дуца Драгоз, но предпочиташе да го наричат Джими. Един особено противен тип, който Нийл с удоволствие би пречукал лично, но запази тази мисъл за себе си. Бе станал свидетел как бизнесът на румънеца се разраства, особено след като се специализира в трафика на хора. Само една от жертвите му бе дала показания срещу него, но някой бе сметнал, че доказателствата не са достатъчно да доведат до присъда. Нещастното момиче бе едва седемнадесетгодишно и поради разклатеното й психично състояние, бе класифицирана като „ненадежден източник”.

- Нещо друго?

- След експертизата ще имам повече, но не очаквай чудеса – отвърна Гордън докато бърникаше в разпраното гърло на трупа сякаш разбъркваше следобедния си чай. – Още от сега мога да кажа, че случаите са почти идентични с останалите.

Нийл кимна и почеса наболата си брада. Това беше третата отрепка за тази седмица. Някой разчистваше Сохо и определено се стараеше. Имаше нужда от кафе. И закуска.

- Детектив Дейвис?

- Да?

- Матю Райли, отдел за борба с наркотици, имате ли нещо против да поговорим?

Изправи се и кимна за поздрав, изучавайки внимателно човека пред себе си. Среден ръст, стегнато телосложението и къса подстрижка – единственото, което липсваше бе надпис на челото „военен”.

- Доколктото си спомням Джими не се занимаваше с наркотици.

- Разполагаме със сведения, твърдящи обратното – усмихна се Матю. – Не отдавна лично сте разследвали Джими. Интересуват ни конкретно връзките му с други криминални структури.

- Кои по-точно?

- Имигрантски групировки.

Нийл не успя да сдържи усмивката си.

- С риск да прозвуча банално, ще се наложи отново да ви попитам кои по-точно? – въздъхна уморено. Беше твърде късно или по-скоро твърде рано за игра на котка и мишка, а и ако трябваше да бъде честен, не му допадаше нито едната роля. – Вижте. Г-н....?

- Матю.

- Добре. Матю. Повече от половината престъпни групировки в Англия са създадени от емигранти. Какво, по дяволите, ме питате? – почваше да губи търпение и просто си искаше кафето. Или да се наспи.

- Мога ли да ви наричам Нийл?

Нийл кимна.

- Бихме искали да прегледаме документацията по последния случай на Джими.

- Бихте искали, а? Ще те питам нещо, Матю. Съзнаваш ли колко идиотски звучиш? Сигурен съм, че можете да прегледате каквото си искате и без да ме питате. Сега, ако бихте ме извинили – натърти той - имам работа.

- Какво знаеш за Джими и албанските му приятели, Нийл?

Погледна часовника си. Наближаваше пет. След малко любимото му кафене щеше да отвори. Колкото и да му се искаше да се наспи, кафето сега му се струваше по-добрата идея.

- Джими не би ги нарекъл приятели. Кафе?

Седяха един срещу друг и мълчаливо се гледаха. Сервитьорката донесе чийзкейка на Нийл и се отдалечи. Отпи с наслада от кафето си. Първата глътка винаги бе омагьосващо освежаваща, гореща. Остави чашата и се облегна назад.

- Джими никога не е имал притятели. Ако не броим българите.

- Българите?

- От там попълваше бардаците си. Занимаваше се основно с трафик на хора и проституция.

- Имаш ли представа на кой е пречил? Той е третият пипм само за тази седмица.

Нийл го изгледа гневно, наведе се напред и опря ръце в малката масичка.

- Нека се разберем. Престани с тъпашките въпроси, защото съм особено раздразнителен рано сутрин. Просто ми кажи какво искаш да знаеш. Веднага.

Матю не трепна дори, изгледа го продължително.

- Кой разчиства боклука, Нийл.

Детектив Дейвис продължи да го гледа, опитвайки се да прецени кой, за бога, изгаряше от желание да го разпитва толкова безпожно рано сутринта за подземния свят. Със същия успех можеше да прочете кой да е вестник.

- Съмнявам се, че знам нещо повече, от известното до сега.

Матю нищо не каза. Чакаше.

- Доколкото ми е известно, Джими работеше соло или поне се опитваше. Предполагам, повтарям – само предполагам, че албанските му колеги са го убили.

- Кула?

- Не. Не че не биха го направили, просто не им е пречел. Поне за сега. Те се занимават основно с наркотици. Борици държат проституцията в Сохо, а Джими бе един от малкото останали независими конкуренти.

- А останалите?

- Също.

- Кое те кара да мислиш така?

- Не е особено трудно да се досетиш. Напоследък основната им дейност е отстраняване на съществуващите дребни? играчи. Ние просто събираме труповете след тях.

- Значи си сигурен, че те са се заели с пролетното почистване?

- Това е само мое лично предположение, въпреки че малко се престарават.

Събеседникът му трепна.

- В смисъл?

- В смисъл, че последните четири пимпа, бяха работени като за изложба.

- Може би просто искат да са сигурни, че посланието ще е повече от ясно.

- Да, може би – поклати глава Нийл. - обикновено, когато някой им пречи той просто изчезва – тихо, без много шум. А сега захвърлят труповете из цял Сохо.

Матю слушаше напрегнато без да изпуска нито една дума. Бе намерил това, което търсеше.

- Много благодаря за съдействието, Нийл. – протегна ръка Матю и се надигна от мястото си.

- Има ли смисъл да питам за какво беше всичко това?

- Не – усмихна се Матю. – Хвърли смачкана банкнота на масата и си тръгна.

Нийл Дейвис проследи с поглед стегнатата походка на странния си посетител. Допи бавно кафето си, докато Лондон се събуждаше. Матю Райли щеше да се върне. Бе сигурен в това.

Дотук, ми изглежда като поредния крими-роман. С нищо неотличаващ се от хилядите други. В началото пък, почти ме отказаха някои недообмислени детайли. Има и правописни грешки.

според мен е много добро...

"Това беше третата отрепка за тази седмица"

"- В смисъл, че последните четири пимпа, бяха работени като за изложба."

Ако наистина това ти е идеята за издънката смени я.... прекалено прозрачно дори и за 10 годишен читател....

Дотук, ми изглежда като поредния крими-роман. С нищо неотличаващ се от хилядите други. В началото пък, почти ме отказаха някои недообмислени детайли. Има и правописни грешки.

Много ще съм благодарна, ако отбележиш недообмислените детайли.

"Това беше третата отрепка за тази седмица"

"- В смисъл, че последните четири пимпа, бяха работени като за изложба."

Ако наистина това ти е идеята за издънката смени я.... прекалено прозрачно дори и за 10 годишен читател....

Прав си, може би е прозрачно - на теб на какво ти прозира? /въпросът е съвсем сериозен:lol6:/ Какво си помисли ти, четейки тези редове? Само за пояснение - това е само много малка част от "издънката". Не съм готова да поствам.

Много ще съм благодарна, ако отбележиш недообмислените детайли.

Каква работа има Гордън, та да бърника в разпраното гърло на трупа, на местопръстъплението ?

- Хей, Нийл, радвам се да те видя!

- Кой разчиства боклука, Нийл?

непредебудено

Редактирано 22 август 200916 г. от NG5 (преглед на промените)

Каква работа има Гордън, та да бърника в разпраното гърло на трупа, на местопръстъплението ?

Гордън е съдебен лекар или имаш предвид, че точно това е един от недообмислените детайли - че не съм уточнила това?

- Хей, Нийл, радвам се да те видя!

- Кой разчиства боклука, Нийл?

непредебудено

Аммм... не разбирам...

аз винаги съм харесвал писатели като елин пелин (димитър стоянов)

най-много харесвам неговите разкази и подобни разкази

кратки са,но след като ги прочете човек после цял ден мисли за тях и си въобразява разни неща, и си представя всичко със собствената си фантазия, която всеки си създава от малък пренася се някакси там на село

моят съвет е, ако ще продължаваш да се занимаваш с крими романчета, то те да бъдат възможно по-кратички

незнам кой читател ще помни сложни чужди имена в една дълга книга трябва да се промени дългото обясняване на разните действия читателя трябва да си ги представя тези детайли, а не писателя да му натяква

все пак още не си карл май та да ти помни читателя геройте индианчааттъ

никой не го е еня за иван и драган

Нийл, Гордън, Дуца Драгоз, Джими, Дейвис, Матю Райли, Нийл

за такъв кратък откъс мисля,че са твърде много имената и обясненията

все пак не пишеш сценарии и такива сковани диалози са излишни т'ва да не е латиносериал

ти натоварваш читателя си с имена и го разсейваш от самото местопрестъпление хаха

ако е дълга книгата постепенно трябва да се вкарват героите,а не да се изтъпанят няколко имена бързо-бързо и читателя да се чуди к'во става но не се отказвай де и защо да е в англия действието и да е едно време

не може ли да е в някакъв курорт примерно на о. ебиса и да ги коли някъв маняк с резачка хахахахахха

защо да се подражава на едновремешни крими писатели? що да не е във франция? или не познаваш кварталите и улиците там вкарай и малко любовни сцени и задължително да са кървави та читателят да се чуди тоа защо я закла таз' бе уж се харесваха и обичаха хахахаха на читателя му трябва бруталност героите трябва повечето да изглеждат маняци

Искате да публикувате съобщение с повече иконки, отколкото този форум позволява. Моля Ви намалете броя на иконките, които използвате в това съобщение.

...ъхъ, исках...отидоха ми усмивките на кино

Гордън е съдебен лекар или имаш предвид, че точно това е един от недообмислените детайли - че не съм уточнила това?

Аммм... не разбирам...

Не, какво смята, че ще намери, за да бърника там.

Виж за едно изречение, колко уточнения се налага да се правят.

Не, какво смята, че ще намери, за да бърника там.

Виж за едно изречение, колко уточнения се налага да се правят.

Ама никъде не пиша, че "бърника" където и да е...

аз винаги съм харесвал писатели като елин пелин (димитър стоянов)

най-много харесвам неговите разкази и подобни разкази

кратки са,но след като ги прочете човек после цял ден мисли за тях и си въобразява разни неща, и си представя всичко със собствената си фантазия, която всеки си създава от малък пренася се някакси там на село

моят съвет е, ако ще продължаваш да се занимаваш с крими романчета, то те да бъдат възможно по-кратички

незнам кой читател ще помни сложни чужди имена в една дълга книга трябва да се промени дългото обясняване на разните действия читателя трябва да си ги представя тези детайли, а не писателя да му натяква

все пак още не си карл май та да ти помни читателя геройте индианчааттъ

никой не го е еня за иван и драган

Нийл, Гордън, Дуца Драгоз, Джими, Дейвис, Матю Райли, Нийл

за такъв кратък откъс мисля,че са твърде много имената и обясненията

все пак не пишеш сценарии и такива сковани диалози са излишни т'ва да не е латиносериал

ти натоварваш читателя си с имена и го разсейваш от самото местопрестъпление хаха

ако е дълга книгата постепенно трябва да се вкарват героите,а не да се изтъпанят няколко имена бързо-бързо и читателя да се чуди к'во става но не се отказвай де и защо да е в англия действието и да е едно време

не може ли да е в някакъв курорт примерно на о. ебиса и да ги коли някъв маняк с резачка хахахахахха

защо да се подражава на едновремешни крими писатели? що да не е във франция? или не познаваш кварталите и улиците там вкарай и малко любовни сцени и задължително да са кървави та читателят да се чуди тоа защо я закла таз' бе уж се харесваха и обичаха хахахаха на читателя му трябва бруталност героите трябва повечето да изглеждат маняци

Искате да публикувате съобщение с повече иконки, отколкото този форум позволява. Моля Ви намалете броя на иконките, които използвате в това съобщение.

...ъхъ, исках...отидоха ми усмивките на кино

Еййй!!! Много се смях, да знаеш Много благодаря за изчерпателното мнение, не се майтапя, наистина го ценя.

А за Пелин и Йовков по-прав не можеш и да бъдеш. Бих добавила Димов и Талев, но това вече са си лични предпочитания.

Още веднъж много бладогаря!

ОК.

Явно не съм добре със очите.

Но колкото пъти погледна текста и виждам :

- След експертизата ще имам повече, но не очаквай чудеса – отвърна Гордън докато бърникаше в разпраното гърло на трупа сякаш разбъркваше следобедния си чай.

и това се случва на местопрестъплението. Нали така ?

ОК.

Явно не съм добре със очите.

Но колкото пъти погледна текста и виждам :

и това се случва на местопрестъплението. Нали така ?

Директно ме "закла" Чак сама си се учудвам на идиотщината... Че и споря... Извинявам се.

...докато бърникаше в разпраното гърло на трупа сякаш разбъркваше следобедния си чай.

хахаха такива брутални писания имах предвид но не трябва да се прекалява много де

хубаво е да има сравнения абе ти си писателя, ти си решаваш хаха

и един да ти го хареса, значи си е струвало!

Прав си, може би е прозрачно - на теб на какво ти прозира? /въпросът е съвсем сериозен:P/ Какво си помисли ти, четейки тези редове? Само за пояснение - това е само много малка част от "издънката". Не съм готова да поствам.

Човек си мисли че или Нийл е човека или знае много повече от това което казва ... в добрия криминален роман загадката трябва да изкочи от човек който до последния момент дори не си очаквал

Пак казвам ако това е идеята защото имаме малка част от текста и все пак ни караш да стреляме по котарак откраднал парче салам с вързани очи

Здравей! Прочетох с интерес това, което си написала и останах приятно изненадана. Много е интересно. Харесва ми! Продължавай да пишеш, имаш талант.

А ще изкажете ли мнение и за моята повест "Убийство за фон"?Направила съм тема в раздела.

Човек си мисли че или Нийл е човека или знае много повече от това което казва ... в добрия криминален роман загадката трябва да изкочи от човек който до последния момент дори не си очаквал

Пак казвам ако това е идеята защото имаме малка част от текста и все пак ни караш да стреляме по котарак откраднал парче салам с вързани очи

Аааааа - много готино сравнение))) Да стреляте по котарак, откраднал парче салам с вързани очииии)) Много си прав и се извинявам. Просто още не съм готова да поствам повече от работата си тъй като много се притеснявам. Да, човекът знае много повече и той е просто страничен наблюдател, на който много му се иска да се забърка, но служебното му положение го възпира.

Много, много благодаря за съвета.

Здравей! Прочетох с интерес това, което си написала и останах приятно изненадана. Много е интересно. Харесва ми! Продължавай да пишеш, имаш талант.

А ще изкажете ли мнение и за моята повест "Убийство за фон"?Направила съм тема в раздела.

Много благодаря за добрите думи! Не смея и да си помисля, че имам нещо дори близо до "талант", но се напъвам колкото мога

До колкото разбрах си 17-годишна, така ли е? Ако да - правя ти дълбок поклон... Изключително малко твои връстници биха си губили времето в действия, в които са забъркани книги, да не говорим пък да седнат и да напишат една... Това ме кара да си мисля, че може би каузата не е изцяло загубена Много ми хареса това, което си публикувала. Особено много ми хареса описанието на Светлана /аз се казвам така:)/, но за съжаление не съм внукчка на богаташ Не прочетох всичко, но е в дневния ми ред

Нещото, което не ми хареса е много описание в пряката реч, но това е лично мнение. И нека не забравяме, че не съм нито редактор, нито писател

Твърде описателно и леко недомислено.

Би ли ми обяснила, какъв е тоя чийзкейк? Нещо не ми се вързва с профил на мърляво, кораво ченге...

Твърде описателно и леко недомислено.

Би ли ми обяснила, какъв е тоя чийзкейк? Нещо не ми се вързва с профил на мърляво, кораво ченге...

Постнах много мъничък откъс, от който е невъзможно да добиеш представа за какво въобще става въпрос. Исха просто да разбера дали съм се справила горе-долу с диалога, това е. И ченгето ми не е мърляво Действието се развива в Англия, а бобита и голяма част от населението са готови да избиват за парче чийзкейк - нещо безумно вкусно и адски калорично

Аз пък си мислех, че не е достатъчно описателно...

Много благодаря за мнението!

"...пусна крака от леглото и се пресегна за измачканите си дрехи, които неотдавна бе захвърлил, навлече ги припряно и се метна в колата си."

Определено не е мърляв...

Колкото до чийзкейка съм съгласен, че става за хапване, но дори английските ченгета обикновено си изпиват закуската.

Ето и моето мнение.Определено не ми харесва.Не ангажирам никого с него.На книжния пазар е пълно с подобни романчета.Читателите вече са много взискателни.Пожелавам ти успех

Редактирано 24 август 200916 г. от Fingli
Дълъг цитат (преглед на промените)

аз обичам криминални романи и разкази, но този, макар и че не е лош, има още доста работа по него - според мен. Лиспва индивидуалност, а и някак цялата обстановка не грабва като истинска. Не знам как да го обясня - но доброто в един разказ или роман не е просто действието, а всичко накуп. Ако образите/героите в него не те грабват, става скучно. Въпреки че изтъквам предимно критиките (все пак съм редактор и това ми е професионален навик) мисля, че ако продължаваш да пишеш, може и да стане нещо добро. Чела съм много по-лоши неща - ако това е някакво успокоение. Само да попитам - на колко си години? Понякога за добър образ човек просто има нужда от повече житейски опит.