Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Гост

Как да защитаваме децата си в Интернет - въпроси, мнения и препоръки

Препоръчан отговор

Гост

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Как да защитя детето си от опасностите в Интернет? Организации и институции,които се занимават с този проблем

С развитието на технологиите става все по-лесно за хората да общуват и обменят файлове помежду си. Децата по природа са любопитни и се опитват да научат, колкото се може повече информация за средата, в която живеят. Компютрите им предоставят възможността да навлязат в един нов свят без държавни граници, където могат да общуват с хора от всяко кътче на планетата, без да се притесняват от телефонни сметки. Постепенно децата започват да отделят все повече време пред компютъра, което може да окаже негативно влияние върху тяхното развитие. Родителите работят през деня и децата остават без надзор вкъщи или в компютърните зали, когато не ходят на училище.

На децата им е много по-лесно да свикнат с новите технологии от възрастните. За да могат родителите да предпазят децата си от опасностите, които ги дебнат в Интернет, те трябва да имат добра компютърна грамотност и често да отделят време, за да четат специализирана компютърна литература. Тъй като в българското Интернет пространство липсва достатъчно подробна и точна информация по тези проблеми, решихме да седнем и да напишем нов раздел в сайта. Той е насочен основно към родители, но може да се използва и от деца и учители. За да може да се ориентирате по-лесно, разделихме информацията в следните три категории:

1. Организации, които защитават правото на децата да имат достъп до подходящо за тях Интернет съдържание.

2. Сайтове, поддържани от правителства и организации, чиято цел е да предоставят съвети на децата, родителите и учителите за опасностите от използването на Интернет и как могат децата да бъдат защитени от тях.

3. Софтуерни филтри за опасно уеб съдържание (насилие, оръжия, порнография, дрога и др. подобни).

http://www.virusdefence.org/Internet-safety-tips-for-parents-children-teachers.html

Програмата Child Defender е създадена с цел защита на потребителите – децата при употребата на Интернет. Тя е за всеки съвестен родител, напълно безплатна е, използва се лесно. Просто я свалете от линка вляво. Ефектът на закрила се осъществява чрез няколкото основни механизми - поддържа се списък на забранени сайтове, филтрира се съдържанието на сайтовете и се отказва достъп до тях ако съдържат думи от списъка на забранените думи, блокира се достъп до избрани от родителя програми, настройват се часови зони, в които Интернет е недостъпен и/или компютърът се изключва автоматично. Child Defender осигурява и механизъм за запис на дейностите на детето чрез следене на посетените сайтове, чрез логване на информация за стартираните програми и чрез заснемане на Десктопа на всеки 15 минути.

Child Defender притежава и други полезни опции. Филтриращата система може да бъде прецизно нагласена за Вашите конкретни нужди, програмата се стартира, изключва и деинсталира само след въвеждане на парола. Работи под Windows 2000, Windows 2003, Windows XP, Windows Vista, Windows 7. Child Defender е пригоден и тестван за повечето от популярните браузъри.

Програмата е създадена от Фондация Делфин (на адрес www.delfinfnd.org) с финансовата помощ на Oak Foundation и кооперация "Феникс Плюс". Child Defender е напълно безплатна. Дисковете също се разпространяват безплатно. Моля, сигнализирайте ни ако някой иска пари за програмата или за CD.

Моля, обърнете внимание,

че програмата НЯМА да блокира всеки Уеб сайт, който смятате, че съдържа неподходящо съдържание. Най-добрата защита за Вашето дете е да говорите с него, да му демонстрирате заплахите в онлайн комуникациите, да го научите как да реагира на сексуални предложения от непознати, да не дава лична информация и т.н. За повече информация, разгледайте нашата секция за родители, вижте материалите в секцията за деца и/или посетете http://www.safenet.bg

Публикувано изображениеПубликувано изображение

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Полезна тема, наистина. Даже е по-полезна от темата за софтуерната и хардуерната защита на компютъра, понеже става въпрос за физическата и психическата защита на хората. Да, някои възрастни са като деца и на тях е нужно даже доста повече време да им се обяснява от на децата. И преди програмата е много важен разговора. Сайта е полезен не само за всеки родител, но и за всеки интернет потребител. Понеже човек се учи докато е жив и трябва да се спъне в камъка преди да разбере, че е по-добре да го прескочи както му е казал приятел преди това. За съжаление, човек е вироглаво същество. И няма нищо срамно да се пита и човек трябва да учи докато е жив, а не "Аз, когато е трябвало ..." Това беше към по-самоуверените :lol6:

Знам, че ще прозвучи досадно, но според мен най-хубаво е да сте до детето, когато браузва. Така в практиката, то ще се научава. Точно от "Занимавай се сам/а. Нямам време сега." стават белите.

П.С. Разбира се, за един подрастващ организъм "офлайн" заниманията на открито са много по-полезни, но съвремието е друго.

Редактирано от metodidamianov (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Насилието върху деца е световен проблем. В развитите държави от десетилетия съществуват правителствени и неправителствени организации, които защитават правата на децата. След демократичните промени съществуването на такива организации в България също се оказа наложително. За съжаление все още изоставаме в това отношение от развити държави като Великобритания, САЩ, Канада, Австралия. В този раздел ще намерите списък с професионални уеб сайтове, които предоставят съвети на родителите, свързани с възпитанието на децата им - за кои възрастови групи са подходящи дадени компютърни игри, филми и сериали и др, какви правила трябва да спазват децата при използването на Интернет, какво означават определени компютърни термини, кои са най-често използваните методи от педофили за запознанства с деца, на какъв тормоз могат да бъдат подложени децата от своите съученици, какви рискове крие свалянето на нелегален софтуер и др. Освен Интернет огромно влияние върху развитието на децата оказват и филмите, компютърните игри, музиката и телевизионните предавания - накратко, това е обкражаващата ги среда. Опитахме се да открием едни от най-полезните уеб сайтове в Интернет, в които може да намерите отговори на вашите въпроси. Надяваме се да сме успели. За съжаление почти всички сайтове са на Английски език. Просто страните, които инвестират средства в уеб сайтове за превенция на насилието срещу деца са основно САЩ, Канада, Великобритания и Австралия. В тези държави има много социални правителствени и неправителствени организации, които финансират и образователни програми в училищата с цел "Превенция на Интернет престъпленията срещу деца". 1. Неотдавна започна националната кампания "Децата безопасно в Интернет". Един от партньорите на проекта е сайта Аз детето, в който се провежда играта "Осмото правило", която има за цел да запознае децата с правилата за безопасно използване на Интернет. В сайта http://safe.teacher.bg/ е качена полезна информация, предназначена за родители, учители и ученици под формата на образователни игри и въпроси. Сайтът е много добре направен и Ви препоръчвам да го посетите. Засега това е най-полезният сайт за деца на подобна тематика, който съм видял в българското Интернет пространство. Той е част от националната кампания "Децата безопасно в Интернет". 2. WEB112 - Българският сайт за борба с вредното и незаконно съдържание в Интернет. Тук можете да подадете сигнал за детска порнография, която сте видели в интернет сайтове или имате данни, че се разпространява от определени хора. В сайта ще намерите и съвети, насочени към родители и деца за безопасно използване на Интернет. Web 112 е част от международната организация INHOPE (International Association of Internet Hotlines) и се поддържа от Обществения съвет за борба с незаконно и вредно съдържание в българското Интернет пространство. 2. Паневропейска информация за игрите (ПЕГИ) е европейска организация, чиято цел е да предостави публични възрастови рейтинги за игрите, които се продават в Европа. Целта на тези рейтинги е да ориентират родителите какви игри са подходящи за техните деца. Сайтът е преведен на български език. За съжаление повечето игри, които се играят в България не са лицензирани и не всички се продават в Европа. В голяма степен родителите толерират това и излагат децата си на риск да видят неподходящо за тях съдържание. 3. Образователен онлайн тест - Това е проект на детският сайт www.dechica.com, който е насочен към ученици. Те трябва да попълнят тест с 25 въпроса и след това могат да видят правилните отговори и по този начин да разберат как да реагират в определени ситуации. Тестът съдържа наистина полезни въпроси и някои от тях са написани въз основа на реални събития. Още тук http://www.virusdefence.org/internet-children-crime-prevention-page-1.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Интернет предизвиква и физически проблеми в децата Развитието на рахит може да бъде прибавено към списъка със заболяванията при децата, прекарващи безброй часове във висене пред екрана на компютъра, посочват британски изследователи. При младите хора рахитът е причинен главно от хроничната липса на витамин Д. Впоследствие, те развиват болни и деформирани крака, които не израстват правилно. Това заболяване се е свързвало предимно с изключителна бедност и викторианска Англия през 19-и век на Чарлз Дикенс, и може лесно да бъде избегнато чрез балансирано хранене и излагане на слънчева светлина. Лекарите са посочили миналия месец, че болестта отново се е превърнала в "често срещано" явление във Великобритания. "Децата прекарват повече време у дома, играейки пред компютрите, вместо да се радват на свежия въздух", заяви Саймън Пиърс, професор в университета в Нюкасъл в Североизточна Англия и главен автор на ново изследване върху недостатъчността на витамин Д. "Това означава, че техните нива на витамин Д са по-занижени спрямо предходни години", посочва ученият. Половината от възрастните хора във Великобритания, особено живеещите на север, изпитват недостатъчност на витамин Д през зимата и пролетта, като един на всеки шест изпитва сериозна недостатъчност. Заболяването се свързва със сърдечно-съдови болести, диабет тип 2, няколко вида рак и увреждане на костите при възрастните, известно като остеомалация. Докато изследването е съсредоточено върху хората във Великобритания, същите тенденции се повтарят и в останалата част от индустриализирания свят, посочват учените. Едно от решенията за справяне с проблема е излагането на слънчева светлина, което може да помогне за увеличаването на нивата на витамин Д, но може да увеличи и риска от развитието на рак на кожата. Другата опция е свързана с регулиране на хранителния режим. Препоръчва се консумирането на повече мазна риба като сьомга, скумрия, сардини и херинга. Изследването, публикувано в последния брой на British Medical Journal, призовава за добавянето на витамин Д към млякото и производни хранителни продукти, както беше направено в няколко други страни. Дългото време, прекарано пред компютъра, беше свързано и с все повече случаи на напълняване, ръст в психологическите отклонения и антисоциално поведение.Източник: БГНЕС "Пристрастен към интернет" (зловеща история от Китай) В тренировъчен лагер за "лечение" на "зависимост" от мрежата 15-годишен тийнейджър е пребит до смърт Един горещ августовски следобед майка, баща и син се качили в семейната кола, за да се запътят към „спасителния тренировъчен лагер“ Кижанг в селската част на Китай. Мястото се намирало само на час път от хотела им в Нанинг, но пътят се сторил доста по-дълъг за Денг Фей и Жу Юан. На задната седалка техният син Денг Сежан не проронил нито дума през целия път. Изглеждал тъжен и гледал с носталгия табелите на магазините, недостроените сгради, откритите полета на китайската провинция Гуангжу. Той не искал да ходи в лагера – та кой би искал? - но неговите родители усещали, че нямат избор. Това е историята на едно китайско момче, чиито родители решават да го спасят от неговата „пристрастеност към интернет“, без да подозират за трагичния край на „лечението“ на сина им. Разказана е в Wired.com – един интересен технологичен сайт, който за известно време в началото на тази година се озова в списъка на забранените от китайското правителство световни интернет сайтове. Лагерът Кижанг обещавал да излекува децата от така наречената интернет-зависимост – заболяване, записано в списъка на най-опасните заплахи за общественото здраве в Китай. В брошурата на лагера пишело, че 80% от младежите в Китай страдат от това заболяване. 15-годишният Денг Сежан изглежда бил сред тях. Някога той бил най-добрият ученик в училище, но оценките му започнали да стават все по-слаби през последните две години. Почти спрял да спортува. Прекарвал повечето си време в играене на игри от типа „World of Warcraft“ в интернет кафенета или на домашния компютър. Китайските медии пък преливали от ужасяващи истории за деца, вманиачени на тема WOW, които се самоубиват или избиват родителите си. Затова Денг Фей и Жу Юан тревожно стигнали до извода, че най-вероятно детето им ще стане жертва на технологичния демон, който те самите изобщо не проумяват. И така двамата решили да пратят сина си лагера, за да сложат край на неговото „лошо поведение“. Когато стигнали до мястото, гледката не се вписала в очакванията им за тренировъчна школа, каквато очаквали да намерят. Вместо на школа или лагер, мястото приличало на зле поддържан затвор – ниска триетажна бетонна сграда, прозорци с гъсти решетки, наоколо избуяли храсталаци. В далечината, отвъд поле с остра като бръснач трева, фабрика бълвала черен дим в небето. Отпред пред лагера, на двойно баскетболно игрище групичка тийнейджъри в камуфлажно-зелени дрехи се задъхвали по средата на плувнала в пот тренировъчна сесия под жарките лъчи на обедното субтропическо слънце. Надзиратели, облечени в черни дрехи с пагони като на военна полиция, стояли и наблюдавали отстрани. Семейството слязло от колата си. Било 1 часа на обед. „Не искам да стоя тук“, помолил Денг Сежан. Баща му Денг Фей преглътнал нарасналото в гърдите му усещане за несигурност и погледнал сина си. „За твое добро е“, обещал той. „Ще излезеш след месец, здрав и силен“. Майка му се пошегувала, че ще добие и слънчев загар. Но тя също полагала огромни усилия да потисне безпокойството си. Малко след това дръпнала настрани един от надзирателите, за да го попита защо мястото е толкова отдалечено и децата са принудени да тренират в тая жега. „У дома децата се чувстват твърде комфортно“, отговорил надзирателят и обяснил, че суровите условия са част от лечението. „Не биете децата, нали?“ - попитала майката, но вместо отговор получила махване с ръка. „Използваме психологическо въздействие“, добавил надзирателят. Така и не си казали довиждане със сина си. Това е нещо, за което двамата родители си спомнят с огромна болка и горчивина - не се простили с детето. Родителите на Денг Сежан били платили около 7000 юана, което е около 1000 долара, за едномесечно лечение в лагера. На входа на лагера те останали още няколко минути, за да видят как синът им влиза – бил заведен в стая с изглед към до баскетболното игрище. Служители на лагера посъветвали двамата родители да си тръгват. Така било по-добре за лечението на детето. След като тръгнали, Жу Юан не могла да се стърпи да не погледне назад още веднъж, за да зърне момчето си за последно. През пролуката във вратата го видяла проснат в стол, с наведена глава. „Изглеждаше толкова тъжен, - спомня си тя. - Ако бе се обърнал и бе казал „вземете ме оттук“, щях да го отведа вкъщи“. Но не се обърнал. Интернет е нонстоп работеща машина за преобръщане. Тя преобръща бизнес модели, културни ценности, социални норми, език – всичко. Броят на интернет потребителите в Китай е нараснал за 12 години от скромните 620 хиляди до цели 338 милиона – зашеметяващо увеличение. И докато новият дигитален бизнес процъфтява – например местният телеком добавя по 700 000 нови потребители всеки месец! - то местното авторитарно правителство се опитва да контролира новото явление. Блокират се сайтове, определяни като вредни, въведена е специална интернет полиция, уеб-активисти биват гонени. Разработва се софтуер за цензуриране, който ще бъде предварително инсталиран на всички нови компютри, които се продават. Но машината не може да бъде спряна. Младите хора се чувстват добре с удобствата на дигиталната ера. Интернет е вездесъщ и знаците за това са навсякъде – интернет кафета с размери на хангар, които работят 24 часа в денонощието, хиляди младежи прекарват часове наред със слушалки на главата пред големите монитори, в социалните мрежи и чатовете има милиони китайци, процъфтява разпространението на софтуер за „заобикаляне“ на филтрите и защитните стени. За китайските власти това е не просто разваляне на дисциплината. Това е екзистенциална заплаха. И напълно обяснява защо „лечението“ на децата от „интернет зависимостта“ се е превърнала в мания от национален мащаб. Семейството на Денг Сежан живеело в просторен апартамент с 4 спални в центъра на Зийюан – провинциална област с население около 70 хиляди души недалеч от виетнамската граница. Младежът започнал да играе игри, когато бил на 11 г. Отначало това било нещо,с което се занимавал в свободното си време – когато не е на училище и не е на плуване. Бил тихо и кротко дете с остра и рошава черна коса, очила с металически рамки и бележник с оценки, които карали татко да се чувства горд. Всичко това свършило на възраст 13 г., когато се гмурнал в „World of Warcraft“ и други подобни игри. Всеки миг, когато не бил на училище, играел на домашния компютър или в някое от дузините интернет кафенета в града. Понякога пропускал да се прибере за вечеря. Не спял. Изчезвал без обяснения. Баща му ходел посред нощ да го търси и го намирал след неколкочасово обикаляне из интернет кафенетата. Денг Сежан натрупал килограми. Оценките му започнали да се влошават. Последното е особено тревожно за родителите, защото спадът в бележките е заплаха за влизането в елитно висше училище. Двамата родители се опитали да пренасочат вниманието на детето, опитали се да засилят контрола и взели компютъра в тяхната стая, за да наблюдават младежа, ограничили времето му за игра на компютъра, дори купили таймер. Нищо не помогнало. Двамата родители започнали да се чудят дали синът им не е пристрастен. Дали не било само етап от юношеството му? Може би било нещо подобно на това как децата на тази възраст биват запленени от ТВ шоу-програмите или започват много да се интересуват от момичетата? Може би просто избивал стреса от натоварването в училище? Но двамата не искали да оставят нищо на случайността. Тогава Денг Фей видял една реклама по телевизията за лечебния лагер Кижанг. Семейство усмихнати родители споделяли, че излекували детето си там. Всичко изглеждало законово, легитимно, вдъхвало надежда. На следващия ден бащата споменал за лагера пред сина си, който изобщо не харесал идеята. Но Фей бил решен да не оставя нещата така. С края на учебната година и започването на лятото се обадил в лагера и резервирал място за сина си. „Елате, ще се погрижим за него“, казали му оттам. След няколко седмици Денг Фей събрал багажа на семейството си и се отправили към плажа за почивка през уикенда – последна преди лагера. Седейки на топлия пясък, Фей гледал как синът му плува в морето. Когато младият Денг Сежан отишъл надълбоко, за да извади от морето една жена, пищяща и подмятана от големите вълни, таткото се почувствал горд – това е неговият син, героят на деня, спасителят! Жу Юан направила снимка на момчето – с черен бански, мокра коса, синя кърпа през раменете – и със стоическо изражение на лицето – неподозиращ, че ще бъде пратен в близкия лагер. Същата вечер в хотела му съобщили новината. „Ще ти помогнат“, уверили го двамата му родители. Една от първите индикации, че при китайските „лечебници“ за интернет зависимост нещата са излезли от контрол, е случаят с „чичо Янг“ - Янг Йонгжин, лекар, който отворил лечебно заведение в държавна болница в източната провинция Шандонг още през 2006. Лагерът бил един от стотици от този вид из Китай – много от тях нерегулирани, непроверени, разчитащи на произволна комбинация от лекарства – антидепресанти и други подобни, както и физическо натоварване. В клиниката на Янг терапията включвала електрошок – наричали го „събуждане на мозъка“. Към ръцете и главата на пациентите прикачвали електроди, след което третирали младежите с ток – 1 до 5 милиампера. Едно момиче си спомня, че в устата й сложили пластмасова приставка, за да не си прехапе езика. Някои сесии продължавали по половин час. Нерядко шокът оставял изгаряния. В интервю пред местен вестник Янг защитил подхода си: „Това не предизвиква каквито и да е увреждания на мозъка. Но боли, да, боли!“ Оказало се, че Янг не бил физиотерапевт, нито имал лиценз да работи с електрошок. Той твърдял, че знае какво прави. „Това ще прочисти ума“, обещавал той на родителите. Вземал по 900 долара на месец за лечение – завидно голяма сума за страна, където средната заплата е 400 долара. И все пак около 3000 отчаяни семейства изпратили децата си при него на 4-месечно лечение. Медиите го обявили за национален експерт по лечение на уеб-зависимост. Едва през юли 2009 властите забранили електрошоковото лечение на Янг. Междувременно реториката около интернет-зависимостта вече е на прага на национална истерия. Интернет се счита не просто за заплаха за общественото здраве, но и за риск за националната сигурност. През 2006 година Централният Комитет на Комунистическата Младежка Лига говори за “остър социален проблем, който заплашва бъдещето на нацията“ и нарича интернет кафенетата „развъдници на младежка престъпност и разруха на морала”. Според официални статистики, интернет е причината за около 80% от случаите на отпадане от училище и повечето престъпления, извършвани от младежи. Лечебният лагер Кижанг отворил през май 2009, точно за началото на лятната ваканция. Децата, пратени там за лечение, описват ужасяващи преживявания. Макар че Кижанг би трябвало да е място за терапия, режимът на лечението се въртял около интензивни бойни походи, започващи по изгрев слънце и продължаващи до след полунощ. Лагеруващите, които не можели да издържат и направят изисквания брой обиколки или лицеви опори, били наказвани с бой. Постоянно се носели викове, писъци. 12-годишно момче, чиито родители го пратили там заради прекалено заиграване на „Game Boy“, казва, че повечето време се е борел не за друго, а просто за оцеляването си. Съкилийниците на Денг Сежан помогнали на семейството му да добие представа за първия и единствен ден на Сежан в лагера. Подобно на всички новодошли момчето започнало престоя си с посещение на „стаята за стартиране“, намираща се на последния етаж, където трябвало да стои прав с лице към стената. Когато отказал, надзирателите го ударили. „Чух го да крещи“, казва 13-годишно момиче, чиято майка я пратила в лагера, защото започнала за пропуска часове от училище, за да си чати. „Но не обърнах внимание, - допълва момичето, - защото там беше нещо нормално да чуваш викове“. Когато останалите лагерници били изпратени по леглата в 9 вечерта, Денг Сежан и още трима новодошли били инструктирани да излязат и да бягат около баскетболното игрище. Дотук Сежан не се противял на нарежданията; пробягал 30 обиколки, преди да преплете крака и да падне на земята. Надзирател дошъл, завлякъл го до близкия кош и го ударил с дървен прът – крак от стол - който се счупил при удара о тялото на момчето. Денг започнал да моли да спрат, надигнал се и продължил да бяга. Успял да направи още половин обиколка, преди да се срине отново. “Искаш ли да бягаш?” крещял надзирателят, удряйки го тояга, която се изкривила от ударите. Сежан пропълзял до бетона и спрял да се движи. Имало поне половин дузина свидетели. Пазачът, който шокиран гледал случващото се от стаята си в края на сградата, разбрал, че момчето е в беда: „Казах на жена ми, ако това момче преживее нощта, ще е късметлия“. След побоя Денг Сежан бил отнесен в килията си, докато викал „убиват ме“ и кръв се стичала от устата му, очите и ушите му, носа му. Надзирателите го оставили там няколко часа, преди да извикат кола да го откара в болницата. Около 3 ч. среднощ, само 14 часа след постъпването си в лагера, Сежан бил обявен за мъртъв. Месец по-късно, през септември, когато започва учебната година и ако беше жив Сежан би тръгвал към училище, родители му бродят самотно из апартамента си. Жу Юан скрива лицето си с длани, Денг Фей кърши пръстите си. Той е стигнал до нов извод: синът му никога не е бил пристрастен. „Той не пушеше, не пиеше. Интернет навярно е бил единственият му начин да се освободи от напрежението“, казва Фей, гледайки в краката си. „Не знаехме тогава. Сега знаем. Това не беше пристрастеност. Това е бил неговият начин да се отърве от стреса от училище“. Над дузина са в затвора заради смъртта на Сенжан. Малко по-късно се появява информацията, че основателят на лагера – който рекламирал себе си като експерт педагог и психолог – всъщност никога не е бил в гимназия, камо ли да има висше образование. Денг Фей научава още, че рекламата на лагера е фалшива – двамата усмихнати родители били актьори, на които е платено да се усмихват. Още по-страшното е, че смъртта на Денг Сежан е само първият от поредица случаи, за които се разчува. Няколко дена след неговата смърт надзиратели в лагер в Хубей пребиват до смърт 14-годишно момче. Шест дена по-късно тийнейджър се озовава в интензивното отделение на болница, след като е покрит с рани по време на престоя си в друг лагер. Случаите не спират. В момента в Китай има между 300 и 400 лагера за „лечение“ на „интернет-пристрастеност“. http://www.kaldata.com И съвет от мен :разговаряйте с децата си :)

Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не Ви разбирам...Забранете половината сайтове.Убиите компютърнитш маняци...луди!!!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не Ви разбирам...Забранете половината сайтове.Убиите компютърнитш маняци...луди!!!

Федорчо ... хайде помисли малко с онова дето се намира над раменете си :P ! Хората говорят за малки деца ... да не попаднат на порно сайтове ... Примерно : племеничката ми е на 5 и вече сяда пред РС-то ... е какво искаш без да иска да влезе някъде и да ме попита " Чичо защо тези се хапят по дупетата " :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Не Ви разбирам...Забранете половината сайтове.Убиите компютърнитш маняци...луди!!!

Кой е луд и кой ти говори за убийство :angry::P :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ок...Ама това да ходиш на лагер за това че играеш игри по цял ден?Макар да не съм сред тези които го правят ще защитя ттези геймъри като дам една фодорска идея: 1.-Забранява се играенето на Кънтър страйк и уъралд оф уаркрафт.За да може да е ефективно се предлага като задължителен ъпдейт на всички компове със УИН! 2.-Налаа се закон за забрана на производсртвото на игри! 3.-Всичките останали Гейм манияци отиват в лагери за обучение на компютърни езици. 4.-Ако някой играе/прави игри отива на съд! –––– п.с.Може ли да ми се обясни какво толкова се прави във този world of warcraft че никога не съм го виждал? –––– @лордергф. Ами китайците производителите на игри геймърите...НО НЕ И ПРОГРАМИСТИТЕ!!!

Редактирано от FodoR (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Panda Security съветва: * Не публикувайте информация, която може да разкрие, че сте дете, не давайте домашния си адрес или този на училището ви. Използвайте прякор, вместо истинското ви име, когато попълвате профила си. Никога не показвайте информация като телефони и други адреси. * Ако някой се свърже с вас и започне да ви безпокои или изпраща странни съобщения, информирайте родителите си. * Бъдете внимателни каква информация споделяте и кои са оторизирани да виждат сътветната информация. Вашите снимки и видео могат да бъдат много лесно прегледани и от непознати. * Поддържайте връзка само с хора, които познавате. * Никога не си уговаряйте среща с непознати с които сте се запознали в социална мрежа. Когато става въпрос за зловреден код (вируси, червеи и др.) Panda Security съветва: * Не отваряйте непознати линкове от неизвестни източници, например писма или съобщения, разпространявани чрез социалните мрежи. * Ако отворите подобен линк, внимателно разгледайте страницата, която сте заредили. Ако не ви е позната, затворете браузинг програмата. * Когато не забелязвате нищо необичайно по страницата, но от вас се иска да изтеглите нещо, не го приемайте. Най-вероятно това е вид зловреден код, с примането на който ще го инсталирате на компютъра.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съветвам децата които четат това: 1.-Не вярвайте на лордергф. 2.-Правете си каквото щете. А за родителите: 1.-Оставяте децата МАКСИМАЛНО време пред компа! 2.-Оствятеги да глеедат и правят КАКВОТО си искат И КОГАТО си искат! За правителствата: 1.-Махнете пълнолетието... Ако ме послушате ще видите как скандалите се намаляват :D ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Децата предпочитат да споделят в Интернет!Виртуалното пространство създава измамно чувство за сигурност, но анонимността в интернет е само заблуда. Много често използваме истинските си имена, лични данни, качваме снимки и клипчета с любимите си хора, като не подозираме, че застрашаваме и себе си, и тях. Интернет е още по-опасен за нашите деца, които не могат да се оправят сами в реалния свят, а какво остава за виртуалния. „Интернет стана част от живота на нашите деца. А ние, родителите, като че ли упражняваме контрол повече над това какво гледа детето по телевизията, а не какво се случва в глобалната мрежа. Интернет е също като улицата в големия град. За опасностите трябва да се предупреждава, непрекъснато да се говори", казва Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет. България е на последно място в ЕС по осъзнаване от страна на родителя за това какво прави детето му в интернет. Проучването на „Евробарометър" е от миналата година и показва, че 75% от родителите не са инсталирали никакви програми на семейния компютър за ограничение или филтриране на опасни за децата сайтове. Нещо повече, всички проучвания показват, че у нас децата са склонни да споделят проблем в интернет, но не и с родителя. Той е на последно място в списъка с хора, които могат да помогнат. Учителят е на предпоследно! Подрастващите са готови да кажат какво ги тормози дори на непознат. В популярните форуми те използват и неподходящи псевдоними (nickname), които привличат нежелано внимание. Имената с подчертана еротична насоченост като „hot baby" или „sladur4e" са с 40% повече атакувани - сочи проучване. „Не трябва просто да забраняваме на децата си да влизат в опасни сайтове, а трябва да разговаряме и да им обясняваме. Защото в интернет те искат да покажат какво могат. Децата изрязват снимки, правят видеоклипчета, качват ги в мрежата и ги споделят с приятели. И в това няма лошо, напротив. Дете, което не го прави, ще се маргинализира, защото 87% от непълнолетните са в интернет" - коментира Георги Апостолов. Според него още от първи клас трябва да има задължителни часове по информационни технологии, в които непрекъснато да се дават уроци по „нетикет" - това са нормите на етично поведение и общуване между хората в интернет. Специалистите сочат, че най-подходящата възраст детето да започне работа с компютър е 5 години. Разбира се, първите му стъпки (пък и не само) трябва да са под родителски контрол. Мнението на Георги Апостолов е, че от огромно значение е къде детето ще си направи поща. Например популярният g-mail на Google се сочи като недостатъчно безопасен. Има разработени специални „детски пощи" с опции за контрол и ограничения, които може да направи родителят. Ахилесовата пета на работата на децата в интернет е, че лесно могат да бъдат излъгани. А слабото място на родителите е неосъзнаването на опасностите в глобалната мрежа. Източник: Health.bg Децата нямат ясна представа за опасностите в Интернет Тревожни тенденции: 91% от интервюираните ползват Интернет всеки ден от 3 до 6 ч., показва проучване на НЦИОМ сред 800 деца, ползващи Мрежата, на възраст от 12 до 18 г. Най-активната част от денонощието е времето между 17 часа и полунощ, когато пред мониторите застават над две трети от децата. През ваканциите 11% от децата прекарват най-много време в Интернет след полунощ. Същевременно, 80% от анкетираните деца твърдят, че на домашните им компютри няма инсталирани програми за родителски контрол. Българските деца, живеещи в големите градове не правят изключение от световните тенденции за интензивно използване на компютри във всекидневието. 91% от интервюираните ползват Интернет всеки ден, а 8% – почти всеки ден. Едва 1% от подрастващите прекарват в Мрежата по-рядко от веднъж седмично. Добрян Добрянов, ръководител "Изследователска секция" в НЦИОМ Това показват резултатите от изследване на НЦИОМ, проведено в края на март 2009 г., в което са интервюирани са 800 деца, ползващи Интернет, на възраст между 12 и 18 години, в училища (75%) и Интернет-клубове (25%), в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Проучването разкрива изключително тревожни данни за поведението на българските малолетни и непълнолетни в световната Мрежа спрямо положението преди 3 г., когато е правена предишната анкета. Данните обяви Добрян Добрянов, ръководител "Изследователска секция" в НЦИОМ по време на пресконференция на тема "Промени в рисковото поведение в Интернет на децата в България през последните 3 години", провела се на 17 април. Момчетата, младежите на възраст между 15 и 18 години, както и тези, които имат самостоятелна стая и личен компютър вкъщи, ползват Интернет по-често от останалите. В сравнение с март 2006 г., в момента делът на подрастващите, използващи Интернет всеки ден е нараснал с 28 пункта (от 63% на 91%). Мнозинството от децата предпочитат да се включват в Мрежата от домашните си компютри или гостувайки при приятели. Училището е мястото, където интервюираните най-рядко използват Интернет. През последните три години със 17% са се увеличили децата, които разполагат с личен компютър вкъщи (от 60% на 77%). За същия период с 38% са се увеличили потребителите на Интернет в домашни условия (от 55% на 93%), за сметка на намаляването на посещенията в специализираните клубове (от 54% на 12%). Тези факти показват не само интензивността, с която глобалната мрежа навлиза в домовете на хората, но са и индикатор, че до известна степен намалява контролът над поведението на децата в Мрежата. Докато в Интернет-клубовете все пак някакъв контрол има, оставените без надзор в собствената си стая деца са свободни да ползват Интернет за каквото си искат. Сериозността на този проблем се подчертава и от мненията на 80% от интервюираните, които твърдят, че на домашните им компютри няма инсталирани програми за родителски контрол. От една година в България свободно се разпространява българска програма за родителски контрол, включваща филтриране на съдържание и проследяване на дейността на детето на компютъра. Програмата, разработена от Фондация „Делфин” може да се свали безплатно от сайта http://www.childdef.com/. По данните от изследването на НЦИОМ, през делничните дни, по време на двата учебни срока, учениците прекарват пред мониторите средно по 3 часа и половина на ден, а през уикендите престоят в И`нет се увеличава средно с час и половина. През ваканциите, когато децата разполагат с много свободно време, заседяването пред компютъра достига до 6 часа на ден. В сравнение с март 2006 г., днес престоят пред компютрите се е увеличил средно с 1 час през делнични дни, след училище, а през почивните дни и през ваканциите – с час и половина. В страни като Тайланд например, толкова продължително използване на компютър се смята за зависимост и подлежи на лечение. Най-интензивни компютърни занимания имат момчетата и децата, разполагащи със собствена стая вкъщи. Времето, което те прекарват в Мрежата е средно с 30-40 минути повече, отколкото на останалите, участвали в изследването. Най-активната част от денонощието е времето между 17 часа и полунощ, когато пред мониторите застават над две трети от децата. Това за пореден път поставя въпросите за степента на родителския контрол и за мерките, които трябва да се предприемат. Особено тревожна е констатацията, че през ваканциите 11% от децата прекарват най-много време в Интернет след полунощ. Повече от половината от децата признават, че в Мрежата са попадали на материали с порнографско съдържание и на покани за срещи от виртуални познати. Всяко трето дете се сблъсква с материали, съдържащи насилие, всяко пето получава - покана за виртуален секс или материали, враждебни по отношение на етноси и религии. Около 14% от интервюираните се натъкват на информация за разпространение на наркотици. Поведението на децата в И`нет Както и през 2006 г., така и сега, децата използват Интернет предимно за онлайн общуване с други хора (98%) и за сваляне на музика, филми, игри и програми (98%). Най-големи фенове на Интернет комуникациите са момичетата и децата във възрастовата група 15–18 години. Най-непопулярните занимания са пазаруването и обучението в Мрежата. Когато общуват в Интернет, децата най-често се представят с име различно от истинското им; се представят за по-големи отколкото са всъщност; или казват, че живеят в различен квартал или град. Така постъпват предимно най-уязвимите групи деца – момичетата и интервюираните във възрастова група 12-14 години, като скриването на истинската самоличност и личните данни им носи чувство за по-голяма защитеност в контактите си с непознати. Малък дял от подрастващите се представят за по-малки, отколкото са в действителност, или за хора от противоположния пол. Преобладаващите псевдоними, които децата използват при общуване с други хора са лични имена или производни на тях (30%), псевдоними имащи смисъл само за използващите ги (27%), имена на герои от компютърни игри или филми (18%). 11% от подрастващите използват алтернативни имена с открито сексуални послания, а 3% – такива изразяващи агресия и насилие. Интервюираните признават, че през последната година са се запознали средно с по 53 души в Интернет, като най-активни в запознанствата са били момчетата и децата на възраст между 12 и 14 години. В 15% от случаите, след запознанството в Интернет е последвала среща със съответния човек. При запознанства онлайн най-разпространената практика е децата да покажат своя снимка или видео на отсрещната страна. Такова е поведението на 73% от участвалите в изследването. 45% от интервюираните не виждат нищо лошо в това да се срещат с хора, с които са се запознали в Интернет. Със сигурност действителният им дял е по-висок от регистрирания в изследването, защото част от тези деца премълчават истината. Почти всички интервюирани (95%) никога не са давали при запознанство домашния си адрес, а почти три четвърти – домашния си телефон. Децата се притесняват от една страна дали родителите им ще одобрят техните интернет приятели, а от друга – да не би жилището им да пострада. Още при първия контакт с непознат в Интернет, над половината от децата (58%) споделят истинското си име, а 36% показват своя снимка или видео в реално време. По-предпазливи са, когато дават телефонния си номер – една пета от учениците дават номера си след повече от една седмица от запознанството. 35% от участвалите в изследването осъществяват първата среща с познат от Интернет след повече от една седмица от първия им разговор, а едва 9% - след няколко дни. На срещите с виртуални познати 32% от децата най-често са придружавани от свои приятели, съученици, братя или сестри. Доста голям дял (19%) ходят сами на подобни срещи. Преобладаващата част от участвалите в изследването (87%), обсъждат с приятели срещите си с интернет-познати. Децата твърде малко разговарят с родителите си за подобни преживявания, като майките са три пъти по-предпочитан събеседник, отколкото бащите (17% спрямо 6 на сто). Момичетата и децата от възрастовата група 12-14 години в по-голяма степен от останалите са склонни да се доверят на родителите си за подобни срещи. На една пета от интервюираните им се е случвало, някои от хората, с които са се срещали, да са излъгали за истинската си възраст, а всеки десети е бил обект на лоши намерения. Натрапниците във виртуалното пространство са често срещано явление. За такива случаи споделят 41% от децата участвали в изследването. През последната година на тях им се е случвало непознати да ги заговарят настойчиво и против волята им. В 88% от случаите, натрапниците искат снимка на децата; в 76% от случаите ге уговарят за среща; в 74% от случаите искат лични данни, телефон или домашен адрес; в 68% от случаите се опитват да разговарят на теми, свързани със секс; в 38% от случаите предлагат порнографски материали и в 19% от случаите предлагат наркотици. Докато е само във фазата на виртуално общуване, подобно поведение не плаши децата, сочат резултатите от изследването на НЦИОМ. 78% от участвалите в изследването твърдят, че не обръщат внимание на натрапниците, т.е. тяхното поведение и искания не ги плашат. Следователно истинската заплаха се крие не в хора с откровено агресивно поведение във виртуалното пространство, а в такива, които любезно и търпеливо общуват с децата, а проявяват истинските си намерения при среща, когато останат насаме с тях. Регистрирахме зависимост между псевдонимите, които децата използват и честотата на получаваните от тях неприлични предложения и покани за секс. Онези, които се представят с псевдоними, имащи открито сексуален контекст, по-често от останалите са били обект на сексуални предложения. Тези деца по-често от останалите признават, че хората, с които са се срещали, са имали лоши намерения към тях. Преценки на децата за опасностите в Интернет Децата не си дават ясна сметка за опасностите, които крие за тях Интернет. На въпрос, на който сами трябва да дефинират опасните за тях неща в Мрежата, преобладаващите отговори са свързани със сигурността на компютрите им (вируси и зловреден софтуер според 41%), а не с личната им безопасност. Почти четири пъти по-малко (12%) са онези, които смятат за опасни контактите с непознати хора. Зависимостта от компютъра изобщо не е възприемана като опасност от подрастващите. Едва 2% смятат, че пристрастяването е вредно за тях. Според една трета от интервюираните, в Интернет няма нищо, което да ги застрашава. Децата се чувстват защитени от анонимността, която им предлага Интернет, но не осъзнават, че когато се срещат на живо с познатите си от чата, те вече не са във виртуалното пространство, а в реалния живот. 69% от участвалите в изследването смятат, че е опасно да се срещат с хора, с които са се запознали във виртуалното пространство, но въпреки това много от тях го правят. 87% от учениците твърдят, че са запознати с препоръките за безопасност при общуване в Интернет. Основните им източници на информация са приятелите (55%), родителите (55%), училището (49%), от сайтове и статии в Интернет (40%), телевизия (37%). Най-малко популярните източници са радиото, пресата и специализираните брошури и листовки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Извинявай, но четеш ли го преди да го копираш ?

Сигурно чета :)Човек прави нещо смислено и веднага го оплюват http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Децата нямат ясна представа за опасностите в Интернет

Намали размера на шрифта Увеличи размера на шрифта

И на мен така ми се стори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я,уточнете какво да разбираме под "Как да защитаваме децата си..." - за каква възраст става въпрос За 14-17 годишните препятствия няма,за другите е елементарно. - за каква защита става въпрос,от какво? От порно или от коки? Мошенически сайтове бол,скайпа е достатъчно опасен - да го спрем тотално ли? Всичко опира до възпитание,мироглед и наследени гени :) Вие правили ли сте бели? Хвърляли ли се по хората пликове с вода? Какво очакваме от децата си да не дивеят ли? Да бъдат писарушки и покорни без собствено мнение или е по добре да си говорим като приятели с тях. Да ги учим на това което можем и дори да им покажем всички пътища по които сме минали. Аз го правя,а Вие?

Редактирано от nikssi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Я,уточнете какво да разбираме под "Как да защитаваме децата си..."

- за каква възраст става въпрос

За 14-17 годишните препятствия няма,за другите е елементарно.

- за каква защита става въпрос,от какво? От порно или от коки? Мошенически сайтове бол,скайпа е достатъчно опасен - да го спрем тотално ли?

Всичко опира до възпитание,мироглед и наследени гени :) Вие правили ли сте бели? Хвърляли ли се по хората пликове с вода? Какво очакваме от децата си да не дивеят ли?

Да бъдат писарушки и покорни без собствено мнение или е по добре да си говорим като приятели с тях.

Да ги учим на това което можем и дори да им покажем всички пътища по които сме минали.

Аз го правя,а Вие?

Нека дивеят ама пред PC-то ще им е трудно :) Ати като малък имаше ли PC? А колко чичковци се възползват от безотговорноста ни? Редактирано от Гост (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А колко чичковци се възползват от безотговорноста ни?

Николко :)

Разговори,тренировки в най опастните места непрестанен контрол(незабележим)има си начини за това. Като добавка тук ме знаят колко съм вманиачен на тема инкогнито...

Игри онлайн - фъш

Фейсбук - фъш

Мирка и Кю - фъш

Скайп - аре от мене да мине

Банери и реками - фъш

Кракове - моя грижа

Поща - само с парола минимум 8 цифри и символи.

Барикадиране отвсякъде - ОК

Разговори - ОК

Това е в общи линии при мене защитата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

Николко :)

Разговори,тренировки в най опастните места непрестанен контрол(незабележим)има си начини за това. Като добавка тук ме знаят колко съм вманиачен на тема инкогнито...

Игри онлайн - фъш

Фейсбук - фъш

Мирка и Кю - фъш

Скайп - аре от мене да мине

Банери и реками - фъш

Кракове - моя грижа

Поща - само с парола минимум 8 цифри и символи.

Барикадиране отвсякъде - ОК

Разговори - ОК

Това е в общи линии при мене защитата.

И аз съм на същото мнение -разговори е и малко таен контрол и всичко е екстра :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никси , Федорчо ... помислете малко бре хора ... никой не Ви говори за ЗАБРАНА на всичко , а малко по - голямо внимание от нас по - големите с " ненормалните " който стоят пред РС-тата ! Ще Ви разказа случай тук при нас / няма да цитирам имена , никове и т.п. / във kaldata.com/forum . Появява се потребите регистриран неотдавна ... уж на 10 годинки / няма лошо / , от женски пол / пък уж ... защото не е сладко момиченце с панделки / и търси същото момиче / което не е на 10 вече ... с предтекста че ще прави фен сайт / ... за какво Ви говори това ... на мен за наченки на педофилия / дано греша ... / . После като четем за такива в новинарските сайтобе , само ще цъкаме с език и ще се питаме " Защо го допуснахме ?!? "

Мислете хора !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Фодор, не разбирам какво ти пречат игрите. Те са източник на забавление, както филмите и книгите, например. По твоята логика, трябва и тях да ги забраним. Между другото, игрите се пишат точно на програмни езици. Все ми се е виждало по-трудно създаването на игра, отколкото на някоя грозновата програмка. А ми е най-интересно как можеш да твърдиш, че трябва да се забрани игра, която не знаеш какво представлява. Не пишеш нищо повече от безсмислени и никому полезни глупости. Мисля, че е най-важно с децата да се говори, а не да се оставят да правят каквото си щат. Нямат много място в интернет, където всяко второ нещо, дето ще видиш, представлява някаква простащина. Не вярвам, че начинът да предпазиш децата от нежеланите страници е да ги блокираш с някаква си програма. Когато нещо е категорично забранено, детето още повече ще иска да го види. Аз за това по себе си съдя :baby: Пък и децата са достатъчно съобразителни, за да научат как да се справят с някакво си там приложение, което щяло да им забрани достъпа. По-добре е според мен на детето да му се позволи да играе игри, отколкото, да речем, да чати по Скайп или подобна програма. Било това ново ниво в комуникациите, дрън-дрън. Трябва да се обяснят опасностите, които дебнат из Мрежата и как да се предпазва човек от тях. Важно е да се знае, че лична информация не се споделя, независимо, че сега е пълно със уебсайтове, приканващи потребителите да разказват за себе си и да качват свои снимки. Родителят трябва да следи за дейността на сина или дъщеря си, когато той или тя е пред компютъра. Имам основания да смятам, че интернет силно допринася за неграмотността, за простащината, а и за насилието сред учениците. Така е, когато родителите използват телевизията и интернет за бавачка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Макс не виждаш ли до какво доведоха игрите!?Не виждаш ли как стават на по 30г и докато не са на работа(ако изобщо имат такава) стоят пред компа и играят тези идиотщини...Не е ли кеф да си разглеждаш някое форумче ,гугълваш ,пишеш си някоя простотийка на делфи докато си слушаш Раимщайн(напримерно) ...Това не е ли кеф!?Тези стоят и...и...и аз не знам какво!?Лудост!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Макс не виждаш ли до какво доведоха игрите!?Не виждаш ли как стават на по 30г и докато не са на работа(ако изобщо имат такава) стоят пред компа и играят тези идиотщини...

Не е ли кеф да си разглеждаш някое форумче ,гугълваш ,пишеш си някоя простотийка на делфи докато си слушаш Раимщайн(напримерно) ...Това не е ли кеф!?Тези стоят и...и...и аз не знам какво!?Лудост!!!

По същия начин, по който на теб ти е приятно да „си разглеждаш някое форумче, гугълваш, пишеш си някоя простотийка на делфи, докато си слушаш Раимщайн“, на някой може да му е приятно да играе. Всеки има свободата сам да избира как да прекара свободното си време, нали? Не мисля, че е уместно да наричаш игрите „идиотщини“, само защото не ти допадат. Ти по-скоро не си пробвал да играеш. Е, разбира се, игрите не бива да се превръщат в единственото занимание на човек. Има ги и тези, които играят по цели дни и това вече не е нормално. Особено на деца, не мисля, че бива да се разрешава да прекарват много време във видео игри. А от онлайн игри според мен е добре да стоят далече. Има ред развлекателни приложения, подходящи за по-малките деца, с които съм се забавлявал. Мога да дам за пример заглавия като Марио Парти или пък Соник. Или пък игрите на Лего, като техния вариант на Междузвездни Войни... За съжаление, хлапетата тук не биха ги харесали, понеже са свикнали с „яки“ игри с много кървища.

А до форумите малките деца по принцип не би трябвало и да припарват, всеки втори форум изисква да се постави отметка на полето „Потвърждавам, че съм на 13 или повече години“, неслучайно при това. Преди, когато гледах как пишат малчуганите по форумите, съвсем се изумявах, но съм вече свикнал да не очаквам особени прояви на разум у тях. А те са на такова ниво, понеже са в интернет, вместо да си погледнат уроците. Нека детето първо научи родния си език, а после как да програмира на Делфи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хора за какво такива барикади ? като ви чете човек тук има супер много параноични хора, а вярвам че сте на възраст доста над моята. спомнете си, че като деца и вие сте искали да направите по нещо забранено. със забрани и ограничения не се стига до никъде, а само се засилва интереса на една личност към забраненото/ограниченото. без фейсбук, без мморпг, без форуми, ми вие още малко ще им забраните целия интернет!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оставете FodoR, май много си вярва.Виж, ако се мислиш за някакъв по-специален като не играеш игри мога да ти отговоря, че не си.Като не харесваш игрите не ги играй бе, какво ти е трудното, стой си там да се чудиш как да направиш някаква програмка на жалкото подобие на операционна система MAC OS и не пиши във всяка тема, че игрите са нещо гадно, лошо и т.н. По темата: родителите които се притесняват за това какво гледат децата им да попоглеждат от време на време и да ги следят, а тези, които искат децата им да разберат естествените неща от живота да ги пуснат на воля да гледат каквото искат - все пак не е толкова гадно да гледаш как някаква какичка язди един батко...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...