София - малко разлики и много прилики за 130 години

Църквата "Света София" през 1907 г. Била е срутена, но това не е пречело да се разпространява на пощенска картичка.

Снимки: Архив

Дюкяни, кучета, боклуци и волски коли задръствали столицата

Анна Янева

Българската столица е като чаровна дама с бурно минало и много имена. Основана е край минерален извор далеч преди Париж или Виена. Стратегическият кръстопът, на който е разположена, обуславя неспокойната й орис.

Не нашествениците, а римските легиони я преобразяват. Император Константин Велики (284-337) възкликва: "Сердика, моят Рим". Но след него подобна аналогия едва ли е уместна.

- - -

През 1960 г. при изграждането на хотел "Рила" строителите се натъкват на болярската резиденция на севастократор Калоян и датираната към III в. н.е. придворна баня. Останките се съхраняват дълго време в сутерена на приватизирано здание с адрес ул. "Цар Калоян" 8. Но какво е станало с тях днес, не се знае. Изтекло наскоро съобщение за евентуален строеж на 20-етажна постройка върху терена на хотел "Рила" прозвуча като смъртна присъда за банята.

Още повече че миналото на минералните бани е невъзвратимо, а бъдещето - невъзможно. Само спомен е разкритата през 1922 г. до Александровската болница богата римска баня с капители, колони и отломъци от мраморни статуи на езически божества. Докато в сутерена на столичните хали е вградена частица от една от първите терми в града. Оскъдни останки от петстотингодишния голям турски хамам - Баня баши, разрушен през 1913 г., съседстват с едноименната Баня баши джамия на бул. "Мария Луиза". Зад нея и отвъд кокетната градинка пустеят последните столични общински бани.

"Хайде на баня!" се чувало някога из стара София. И шумно женската или мъжката челяд потегляла към хамама, натоварена като за дълъг път с хранителни подкрепления. Самото къпане продължавало с часове. Защото телесната мръсотия се търкала до зачервяване, сапунисването било най-малко двукратно, а в басейна се киснело до припадък. Прането в пералнята пък се вмествало в пира по време на баня. Менюто било превъзходно и дълго одумвано от местните клюкарки, водата и шербетите - достатъчни, а раздумките и одумките - по-сладки от локума. По обратния път окъпаните били поздравявани с прословутото "Честита баня".

Стара София твърде много е приличала на днешната българска столица.

Едва ли не на всяка крачка имало дюкян, на всеки метър търговец. Откритите или закрити пазари са над 10. Уличната мрежа напомня лабиринт от криви, често задънени улички. Лете по тях се стелел прахоляк, който през зимата ставал на кал. Но за разлика от днес по много от тях имало засадени дървета. Почти всяка къща е имала и градина. Върбите се срещали често из София - покрай Цариградското и Орханийското, днес Ботевградското шосе. Вторият софийски кмет Теодораки Пешев (1879) отпуска пари да се залеси площадчето пред сегашното Народно събрание. Сегашните булеварди и улици "Витоша", "Мария Луиза", "Симеон", "Поп Богомил", "11 август" и "Стара планина" пък били залесени с орехи.

По това време почти всяко софийско семейство разполагало с кола, теглена от кон, магаре или вол - според професията на стопанина и материалното му състояние. Градски транспорт няма за разлика от междуградския и международния. Австрийският консул д-р Земеро е пътувал до Пловдив с покрита талига с капитонирани седалки. Каляската е огромен лукс, само някой бейлербей е можел да си я позволи.

Много години по-късно княз Фердинанд посреща първата си съпруга княгиня Мария Луиза с карета, украсена с герба на Бурбоните.

И понеже градът е значим търговски център, много и все различни коли го прекосяват.

Задръстванията са обичайно явление в края на по-миналия век,

движението спира, когато магарето се сети за ината си или когато някой вол започва да се търкаля в калта или прахта. Често колите затъват по калните улици и тогава на помощ се притичат минувачите. Това се случва и с дървените боклукчийски коли.

И понеже няма никакви правила за движението, столичните общинари публикуват в "Държавен вестник" от 30 октомври 1882 г. специален "Приказ" в който между другото се казва: "Забелязано е, че през пазарните дни движението по улиците на София е стеснено по причина, че колата и конете с дърва, сено, въглища се спират за продавание по улиците и често биволите лягат по земята..."

Старите софиянци рядко са ходели обикновено с обувки, чехли или ботуши. Без тях било невъзможно да се изгази повсеместната кал, а пък обущарската, чехларската или ботушарската чаршия предлагали за всекиму по нещо хубаво и на поносима цена.

От 1881 до 1893 г. населението нараства от 20 856 до 46 593 души. Тогава започва разрушаването на Средец, за да се изгради София - новата европейска столица. Съгласно градоустройствения план се унищожава почти целият сграден фонд, заемал 284 хектара застроена площ.

Криворазбраният стремеж към цивилизация

унищожава и градската часовникова кула,

известна като Саат куле. Тя се извисява на най-високото място в града, по-точно в квадрата, вместен между днешните улици "Московска" и "Малко Търново". Кулата е разрушена през 1882 г. Тогава столичани компенсират тази загубата, като довличат отнейде топ, който с гърмеж оповестява 12 ч. на обяд и разтърсва всички сгради около настоящия хотел "София".

Когато турците побегнали, изоставяйки ловджийските и домашните си кучета, по улиците започват да се скитат стотици песове. През зимата на 1882 г. трима мъже умират от бяс. В началото изтребват уличните кучета с отрова, после циганските живодери ги изтребват до крак заради кожите им.

И стара София е била невероятно мръсна. Тогавашните "Волф" и "Дитц" са били кучетата, котките и гаргите. Калдъръмените улици са проядени от дупки с натрупана кал, според френския пътешественик Ами Буе няколко площада са покрити с купища смет, събирана може би повече от век насам. Същото е положението на Конския и Говеждия пазар, където натрупаната тор "парфюмира" околните махали. Разликата от днес е, че

тогава не се е говорело за проблеми с боклука,

но се организира служба "Чистота" към общината. За специални боклукчийски коли дотогава никой не бил чувал. Първите хигиенни мерки не довеждат до изчистването на града, но той все пак добива малко по-поносим вид.

В крайна сметка някогашната паланка се превръща в огромен град. София погрознява, но съгласно нейния герб "Расте, но не старее". Само хубавото й име, което означава "Божия промисъл", обещава по-хубави дни.

и още малко...

NIHILI NOVI SUB SOLE

Нищо ново и под софийското небе

КРАЖБИ, МРАК, БОКЛУЦИ, КОРУПЦИЯ, БЕЗХАБЕРИЕ, ЧАЛГА И ПРОСТИТУЦИЯ

Първият софийски кмет Манолаки Ташев умира само четири месеца след своето назначение - (10.02.1878-08.06.1878). За това кратко време в дневния ред на първите общинари на Нова България влизат същите въпроси, които и днес тормозят гражданите на столицата.

Първото заседание на първите общинари е свикано на 13 февруари 1878 г. Основна точка в дневния ред е въпросът за издирването на "откраднатите от шопите фенери" и поставянето им обратно по тъмните градски улици. Точката е в съответствие с "предписанието на г. полицмейстера", В протокола е записано: " одобри се мнението да се съберат всички ограбени фенери в анархията и това да стане, след като се повика духовният началник на евреите и му се предложи съдействието в тоя случай, като той се убеди за належащата потреба колкото по-скоро да излязат ограбените фенери из еврейските домове и се донесат в полицията. Тия фенери, които ще излязат наяве, да се натурят по готовите стълбове и да се разпореди тъй щото нощните стражари да палят тия фенери по главната улица и чаршиите и да отговарят в случай на изпотрошването им".

Второто заседание:Пренията се върти около темата за почистването на София, организирането на пожарна служба и ремонта на канцеларията на софийския губернатор. В края на зимата било организирано първото масово почистване на София. Всеки трябвало да изчисти около дома си и да закара отпадъците в някое от четирите сметища, обособени около града. Дотогава сметоизвозване в града нямало. Мухтарите, т. е. кварталните отговорници, били задължени от градоначалника да осигурят по 40 каруци за превозване на боклуците. Акцията не обхващала почистването на държавните сгради, нито обществените места. За тях градският съвет нямал средства.

Третото заседание: На това заседание пламва и първият общинарски скандал. Поводът е свръхпрозаичен : даването под аренда на имуществото на забегналите богати турци. Атмосферата се разведрява едва когато някой предлага да не мислят само за работа, а да обсъдят некоя веселба. Бързо измислят повода: да се чества годишнината от възшествието на престола на император Александър II и "потребното за случая количество вино и ракия и останалото необходимо" за похапката и разпивката в Градската градина.

В протоколите на Градския съвет са записани и други “важни решения”. Едно от тях забранява "тъй називаемите кючеци като разпространяващи разврат и несъобразни с духа на времето". Друго решение постановява: "Да се съберат всички леки жени из града и чаршията и да се поместят в нарочно за них определен квартал, да ся помисли и за болестите и да сe умоли господин полицмайстера, ако се яви нужда, да се разпореди за пазенето на тишина в този квартал."

Тук съвременната уредба се различава от тогавашната: Чалгата сега не е забранена, а въпросът с проститутките не е нормативно уреден.

През същата година генерал Гурко нарежда на нотабилите на града, че най-големият български герой Васил Левски трябва да има паметник, при това на мястото, на което е обесен. Само след месец вторият кмет на столицата Димитър Хаджикоцев (09.06.1878-01.08.1878) взема решение да бъде издигнат паметник на Левски.

Делото трябвало да довърши един от следващите кметове Тодораки Пешов (30.12.1878-13.09.1879). (Забележете! Той е първият кмет на София , избран след избори за общински съветници.)

Доизграждането на паметника не започнало и неизвестно защо направените основи били оставени да се рушат. Кметът обаче сложил началото на една друга традиция- софийските кметове да се обезпечават с имоти.

Той си построил нов дом, а след това започнал да купува парцели по ул."Раковска" така усърдно, щото в скоро време тя цялата станала негова. Това свидетелстват историците на София от края на ХVIII и началото на ХIХ в. (А тези от ХХ и началото на ХХI в. подтвърждават, че тази традиция сред изборните кметове и назначаваните кметски намесници не само се е запазила до наши дни, но и се разширила, обогатила и издигнала до непознати висоти.)

Трябвало да минат цели 13 години и да се сменят 14 кметове за да бъде завършен паметника на Апостола (22.06.1891) и още двама кметове и 4 и половина години докато бъде открит официално (22.10.1895).

В послепис към стихотворението си “Паметникът на Левски” Константин Величков обяснява дотогавашната история на строителството на паметника на Левски и с прозрението на пророк заключава: "Уви! Ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което умеем да правим, е да не правим нищо."

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО И ПОД СОФИЙСКОТО НЕБЕ !

Източник: segabg.com

Темата е чудесна, но не ми е ясно защо публикувате нещо, отпреди 2 години? В тази връзка заглавието не е вярно.

После видяхте ли следното: "Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията."?

След това защо не си направихте труда да оформите темата като хората със снимките и т.н.?

Защо в "Празни приказки" я публикувахте, а не в подходящия раздел?

Да не говорим, че има още толкова много полезна информация за града и с малко усилие наистина темата може да стане супер...

За малък град като София няма кой знае каква промяна или разлика, още повече като се вземе предвид 45 години комунистически режим.

По-интересна тема би се получила с някой мегаполис като Ню Йорк с население от 8 млн и към 18 млн за целия метрополис. Или за Лас Вегас, основан през 1905, преход от пустиня до град. Може и за китайските градове, там има голям бум.

algor, тази статия трябва да се преведе на английски от жената, понеже така иска преподавателката й. На мен ми стана интересно и реших да я споделя тук. Не съм обърнал внимание, че изданието разрешава публикуването на статии само с изрично съгласие. Втория цитат е мнение на един от потребителите към статията. Заглавието си е що годе точно. Не става въпрос за София точно през 1907 или 1908 година. Има информация и за 20 години преди и за 20 години след.

Иначе си прав за всичко, което си написал, като изключим забележката, че заглавието не е точно. Не съм от София и нямам много свободно време да се ровя за информация относно разрастването и развитието на столицата ни. Затова, ако някой има желание, направете тема в подходящия раздел и слагайте там всичко полезно, Тази може да я затворите или изтриете.