Aвтобиографично

Аз нямах в живота си нищо, ни капчица радост, ни смях. Съдбата лиши ме от всичко, в неволи и болки живях. Тя рано прекърши крилете и порива бледен и плах. Не литнах, но нивга в нозете на никой позорно не бях. Не скланях покорно главата пред чуждата воля и власт и не, не целувах ръката е угода на някого аз. Смирено, макар и да страдах, аз никога на колене за милост и прошка не падах, не молих до днеска поне. Житейският вихър отнесе последните мои мечти, съдбата навеки оплете душата в нерадост – мъгли. Живях в несгоди и бедност кат жалък – нещастен бедняк, макар че работих усърдно, не спастрих и калпав петак. Все щедро раздавах труда си, не търсих отплата и власт и вместо парични облаги разбивах живота си аз... Но моята обич човешка за тебе, родино – била, за твойте простори и днеска бленува несретна душа. Във стихове бледи възпях те със обич синовна и страст. Горещо жадувах, копнях те във бляскави сънища аз. И нощем кошмарно сънувах теглата на твоя живот. Съдбата ме още вълнува, съдбата на моя народ. Животът му тежък проклинах – безправен, омразен- жесток. Със болка помътен съзирах му чистия извор дълбок. За него и тебе, родино, бездарно, но искрено пях, горчиво кат пиво пенливо аз стихове бледи редях. Глупак е, знам, някой ще каже, а може би и прав да е. Глупак е тоз, който не знае да лъже, да мами – краде! Да любиш народ и родина отдавна е веч демоде. Синовната обич загина, издъхна под нечии нозе. Родино, обичам те, мила! Обичам Родопа – Пирин, полята на Тракия китна, ухаещи сладко на смин.... В живота аз нищо си нямам, но имам родина и Крез съм на светли простори сияйни, на плодни полета безкрайни- богат съм.... Не плача и нито проклинам съдбата за жребия лош... Щастлив съм, че вместо угодно ръката на нечия подла душа целувам покорно земята на моята родна страна.... 23.12.2010 г. гр.Куклен