Премини към съдържанието
hamur

Голям проблем с поземлена комисия Сандански!

    Препоръчан отговор


    Здравейте,, Проблема е в това, че от години гоня компетентните органи (поземлена комисия Сандански) да си свършат работата, но така й не успявам... Направени са множество закнонарушения по възстановяване на собственоста на собственициите на 150 дка гориста местност. Въпроса се проточва от 1991 г. до момента и продължават да се укриват.Правени са множество жалби до обл. дирeкция земеделие,Министерството на земеделието и храните,Министъра на земеделието, до Омбудсманът и до президента. До сега никой не е направил проверка по случая и не се ангажира с решаване на проблема. Най-учтиво моля, ако някой знае как бих могъл да реша проблема, нека сподели... Поздрави!

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Розбира се, че го направих и според него въпроса трябва да се отнесе в Страсбург.Като по този начин според мен нещата ще се проточат още повече.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Свържете се с господари на ефира да се даде гласност и може да се задействат.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    За бога и това направих, като там ми бяха най-големи надеждите да се свърши нещо, но уви!!Оставил съм съобщение и на телефни им секратар и емайл им писах, като отговора от пощата беше нещо от рода: - "Ако сметнем за необходимо, ще ви се обадим ".Ей приятели живеем в абсурдна държава,абсурдна... P.S. Не от лесно съм тръгнал да пиша по форумите...

    Редактирано от 3SSS (преглед на промените)

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Правни съвети: Как да съдим България в Страсбург?

    novinar.net 12:18 27-10-2009

    Владислав Богоров, адвокат

    Съденето на България в Страсбург е похвално дело. Държавата ни е пълна с беззакония и това е един от начините техният брой да бъде намален. Всеки, който се бори за обезщетение, всъщност се бори не само за да сложи някакви пари в джоба си, но също за подобряване на положението в страната. Дали го желае, няма значение. Дали го знае, също няма значение. Самият факт, че го прави, е достатъчен, за да помогне не само на себе си, но и на България.

    И така въпросът е как да стане това. Тук конкретно ще опиша един съвсем прост начин. Целият план се основава на два недостатъка на българското законодателство, които държавата още не е отстранила.

    Първият е, че не е предвидено да се присъждат разноски на този, който е бил глобен, ако после глобата се е оказала незаконна. За да се окаже глобата незаконна, е необходимо да се отиде в съда. А това струва пари.

    За да обясня какъв е проблемът, ще дам пример с гражданското ни правосъдие. Там разноските се носят от този, който загуби делото. Например се съдим със съседа за 1000 лева. Печелим делото и ни присъждат 1500 лева. Защо 1500 а не 1000? Защото сме направили 500 лв. разноски по делото.

    В наказателното правораздаване обаче нещата не стоят така. Там страни са обвиняемият и държавата. Ако държавата спечели и обвиняемият загуби, той трябва да плати на държавата разноските по делото и съответно съдът ги присъжда в полза на държавата. Ако обаче държавата загуби, тоест ако човекът се окаже невинен, съдът не му присъжда нищо. Това е така, понеже Наказателно-процесуалният кодекс, за разлика от Гражданския-процесуален кодекс, не предвижда присъждане на разноски в този случай.

    Очевидно държавата и гражданинът не са равнопоставени. Ако гражданинът загуби, той плаща и държавата прибира парите. Ако държавата загуби, разноските на гражданина си остават за негова сметка.

    Аз обаче говорех за глоби. Какво общо има това с обвиняемите? Поначало глобите се отменят по реда на Закон за административните нарушения и наказания. Член 84 от същия обаче препраща към Наказателно-процесуалния кодекс. А последният в членове 189 и 190 не предвижда присъждане на разноските, които гражданинът е направил заради незаконния държавен акт.

    Вторият недостатък на нашето законодателство отново се отнася до неравноправието между гражданина и държавата. Ако гражданин дължи пари на друг гражданин, той може да използва съдия-изпълнител и така да продаде чуждия апартамент или пък да влезе в него, за да изнесе пералнята. Същото е положението и ако гражданинът дължи пари на държавата. Тя може принудително да му продава имуществото и така да си събере парите, ако той не иска да плаща.

    Не стои обаче така въпросът, ако държавата дължи пари на гражданина. Съгласно член 519 от Гражданския-процесуален кодекс в този случай той не може да ползва съдия-изпълнител. Той може само да се моли и да чака. Ако държавата плати – добре, ами ако не плати? В действителност държавата често не си плаща задълженията и хората не могат да направят нищо.

    След като обясних тези два недостатъка на законодателството ни, е съвсем лесно да изложа и плана за Страсбург. Глобяват ни. Завеждаме дело, отменяме глобата. Правим разноски, за да отменим глобата, но не ни ги присъждат. Казаното отваря възможността да съдим държавата не в Страсбург, а в България. Правим го по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Това означава ново дело, този път гражданско. Правим разноски и по него. Гражданският съд ни присъжда разноските по първото и по второто дело. Подаваме молба до държавния орган да си плати.

    Ако в този момент той плати, вратата към Страсбург се затваря, понеже сме получили това, което ни е било дължимо. Понякога държавните органи изпълняват закона, тоест плащат. Понякога обаче не плащат и както стана дума, тогава не можем да направим нищо повече съгласно българското законодателство. Преведено на езика на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, това означава, че сме изчерпали вътрешно-правните средства. Дело в Страсбург не може да се води, докато тези вътрешно-правни средства не бъдат изчерпани. В случая е съвсем лесно да бъдат изчерпани просто защото такива вътрешно-правни средства изобщо липсват!

    Българската държава, чрез законите, които издава, хитро се е направила недосегаема за своите кредитори. Тъкмо обаче тая хитрост я прави уязвима в Страсбург. Ако беше възможно да водим изпълнително дело срещу нея, така, както това е възможно срещу гражданите, нямаше да бъде възможно да стигнем до Страсбург даже и ако не си видим парите. Така недостатъкът се оказва достатък.

    Разбира се, в Страсбург трябва да направим още разноски, за да накажем една държава, която нехае за човешките права. Съдът в Страсбург ги присъжда и в този момент България няма друг избор, освен да плати. Както казах, така не само ще защитим правата си, но и ще направим нещо добро за страната си, като спомогнем за подобряване на нейното законодателство.

    Хората споменават Страсбург под път и над път. Една от често чуваните фрази е „Ще те съдя в Страсбург”. Там обаче може да се отиде не във всеки случай, когато сме жертва на беззаконие, а само когато това беззаконие е предвидено в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Даже и последното обаче не е достатъчно. Както казах, необходимо е още и да са изчерпани вътрешно-правните средства или такива изобщо да липсват. Очевидно няма как да не сме изчерпали средства, които липсват.

    За да стане съвсем ясно на всеки какво означава да сме ги изчерпали, ще дам следния пример. Ако полицията ни задържи и набие без причина пред 20 западни телевизии, това не е достатъчно, за да съдим България в Страсбург. Защо? Защото още не сме изчерпали вътрешно-правните средства. Едва ако българската прокуратура откаже да образува наказателно производство, ще е възможно да подадем жалба по реда на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Същото се отнася и до гражданските дела. Ако например държавата ни ощети с 10 милиона, не можем да отидем в Страсбург, докато не сме я съдили в България. Едва ако сме загубили десетина години в това и все пак сумата не ни е присъдена, ще бъде възможно да подадем жалба.

    Изчерпването на вътрешно-правните средства е това, което правистите наричат „условие за допустимост”. Ще рече, че докато не сме ги изчерпали, съдът в Страсбург не само не е длъжен, но и няма право да разглежда нашата жалба независимо дали правата ни по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи са били нарушени или не. До въпроса за нарушените ни права изобщо не може да се стигне. Той не може изобщо да бъде поставен. На езика на правистите това се нарича: „основателността не може да бъде разглеждана”. С една дума, докато една жалба не стане допустима, няма никакво значение дали тя е основателна или не.

    Идеята на това правило е да не се задръства съдът в Страсбург с дела, които е могло да бъдат избегнати. А те могат да бъдат избегнати тогава, когато получим от националните си държавни органи това, което искаме. Както обаче обясних по-горе, осъдим ли за пари държавата, никакъв национален орган нищо не може да направи поради горецитирания член от Гражданския процесуален кодекс. Единственият орган, на който е дадено правото да направи нещо, е този, който дължи пари и следователно печели от бездействието си.

    Това разрешение на нашето законодателство е една безсмислица, понеже се очаква да спази закона този, който поначало го нарушава. Ако осъденият държавен орган спазваше закона, той нямаше да бъде осъден! След като е осъден, нашият законодател наивно предписва той да плати, тоест да си изпълни задължението, но това задължение поначало нямаше да го име, ако този орган спазваше закона.

    И действително практиката сочи, че често органите длъжници не плащат. Те или не отговарят на молбата за плащане или отговарят, че нямат пари. Те имат имущество, но не им хрумва да го продадат, а гражданинът не може да прибегне до услугите на съдия-изпълнител и така да се удовлетвори от това имущество.

    Освен че член 519 от Гражданския-процесуален кодекс не върши работа, той е и унизителен за достойнството на българите. Защото след като са им нарушени правата и след като съдът е установил това, те отново са поставени в положението да се молят на този, който им е нарушил правата. Този текст следва да бъде отменен, а за това са нужни повече дела срещу България в Страсбург.

    ПП: Прочети практики, запознай се с различните казуси и сроковете на тяхното решаване в Страсбург. В случай, че има такива - действай. Те не се моткат и реагират при „надхвърляне на разумния срок за водене на процес”.

    Редактирано от yvsot (преглед на промените)
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Гората, която прадядо ми и прабаба ми са засадили в началото на ХХ в. е "върната" на властимащи, които нямат нищо общо с този край. Ние получихме 50 декара храсталак. Моля се да не я орежат, а иначе - халал да им е! А, лозята ги ползваме, но още (близо 18 г.) не можем да си ги узаконим. Поземлената комисия мина навсякъде около нас. Нито един читав отговор не сме получили досега, освен-хокане... :cool: ???

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    @EFFE Моя проблем е сходен, но аз няма да се моля да не я орежат, а ще си я върна!

    Кръв се е ляла навремето за тези земи и сега някакви капути, ще не правят на маймуни... :bubblegum:

    А, лозята ги ползваме, но още (близо 18 г.) не можем да си ги узаконим. Поземлената комисия мина навсякъде около нас.

    Значи поне при вас е идвал представител на място?

    При мен основния проблем е , че тия малоумници не искат да дойдат на място да се трасира наново, а се крият като мишки и само си прехвърлят топката един на друг.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В момента, в който поземлената комисия си свърши работата ще има големи съкращения. Е, как тогава да си свършат работата?! Да останат без работа?! Смучат бюджета и кръстят крака. Държава на абсурдите, както каза.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В момента, в който поземлената комисия си свърши работата ще има големи съкращения.

    Е, как тогава да си свършат работата?! Да останат без работа?!

    Смучат бюджета и кръстят крака. Държава на абсурдите, както каза.

    Именно!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.