За сърцата детски и невинни

ти си трепетно сияние

и простори светли и безкрайни

на научното познание.

Ярко в не просветните душици

с много обич,нежност-топлина.

ти разпръскваш огнени искрици;

знания,наука-светлина.

Обещаваш бъднини лазурни,

приказни далечни светове.

По просветни пътища просторни

водиш ги към светли върхове.

Като майка нежна и грижовна

вечно си засмяна и добра,

погледа ти ласкав топло милва

Детската несигурна душа.

Във очите чисти на децата,

в техните безкористни сърца

ти сияйна си като дъгата-

слънчев лъч във шеметна игра.

Ти сияеш в тях кристално- чисто

като малка пурпурна звезда,

ярко,не помръкващо- лъчисто

грейнала в капчица роса...

За теб са, учителко любима;

искрено дълбокият поклон

и цветята що земя простира

под лазурно светъл небосклон ...

Редактирано 25 май 201115 г. от hrodopski (преглед на промените)

http://www.vbox7.com/play:f92c1d53