Въпросът ми е към комтетентни юристи, и засяга следният въпрос :

Длъжностно лице по смисъла на НК ли е лекар, който работи в отделение в болница?

Ето едно решение на ВКС по казус, който разглежда т

“Групов обект на защита на престъплението по чл.301, ал.1 НК (подкупа), както и видовете подкуп въобще, формулирани в Раздел IV от Глава Осма на НК, са отношенията по правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат; точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица. Защото, съгласно казаното, обект на защита от посегателствата (в тези случаи) се явяват такива по упражняване на държавната власт от съответните държавни органи / структури от държавния апарат с възможност за упражняване на държавновластнически правомощия/ и от администрацията, която подпомага дейността им, както и по упражняване на дейността на обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.

С поведението си д-р С. не засяга отношенията, свързани с функционирането на държавната власт, държавна администрация, обществена организация, нито е свързано с упражняване на публични функции. Подсъдимият е лекар, сключил трудов договор с болнично заведение … , създадено с капитал на държавата и множество общини. Но бидейки лекар в него и осъществявайки функции, включително и ръководни, произтичащи от това му качество, подсъдимият не е имал правомощия да упражнява никакви властнически права и задължения от името на държавата. Не може и да се счита, че той е бил част от нейния административен апарат. (това от една страна)

От друга страна: “Работата на С. по неговото трудово правоотношение с МБАЛ няма как да представлява „служба в държавно учреждение“ по смисъла на НК. Държавните учреждения са субекти на публичното право, създадени от държавата, чрез които тя упражнява своите публични функции. А както вече бе заявено, болницата, в която касаторът е работел, е здравно заведение, регистрирано като АД и функциониращо като търговско дружество. … Ето защо работещите и в държавните и/или общински болници, регистрирани като акционерни дружества – държавна и/или общинска собственост- не изпълняват служба в държавно учреждение.”

Хмм...

Ако е така - защо останалите съдилища отсъждат разнопосочно ?

Това е словоблудство по тема, която няма значение. Предлагам ти материал за размисъл, защото винаги може да си вътре по него:

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 388. (1) (Предишен текст на чл. 388, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Това е словоблудство по тема, която няма значение. Предлагам ти материал за размисъл, защото винаги може да си вътре по него:

Питах компетентен юрист .....

Цитатът по долу е решение на Върховния Касационен съд, а не нещо , което някой си говори във форум някъде из интернет или в кварталната кръчма.

Да не говорим, че ти цитираш грешен член.

Не става дума за имагинерно неизпълние задълженията си по служба. А за подкуп. Ти ако поправиш радиоапарат срещу заплащане взимаш ли подкуп ?

Подкупът е свързан с изпълнение на службата от служебно лице , а служебно е лицето на държавна служба.Тоест - подкупът е понятие, пряко свързано със държавната служба на обвиняемия.

За да се вземе подкуп-този, който го иска трябва да е служител в държавно учреждение.

И въпросът е - държавен служител ли е лекар, работеща в болница, регистрирана като ООД, АД и т.н. по Търговския закон, а това в момента са всички болници в България ?

А ти, ако искаш-обади се на Върховния Касационен Съд и им кажи, че словоблудстват

Докторе, законът е колкото формален и конкретен, толкова и дава възможности за тълкувания. Разбирам въпросът ти и ще взема отношението си напълно по човешки, като ще оставя другото на „компетентните юристи”, както си написал ти като изискване към отговарящите ти. /Защото принципно в раздела всички отговори са компетентни де/. Има казуси, по които няма единна практика и за това се получава така, че Окръжни и Апелативни съдилища застъпват едно мнение, а Върховният съд друго мнение. Дори има случаи, както е и в този конкретен, когато отделен член на състава на съда има особено мнение, различно от мнозинството в състава. /Доколкото знам цитираното решение е подписано с особеното мнение на един от върховните съдии./ Всеки юрист може да ти обоснове брилянтно и двете тези, зависи той като човек коя от двете споделя. Всъщност в това е гвоздеят. Има съдилища, които на свои Общи събрания уеднаквяват практиката си. Има и предвиден способ, при който ВКС излиза със своите тълкувателни решения, които след това са задължителни. Но до тогава... А защо се стига до там – защото има юристи-„буквоеди” и юристи-„словоблудци”. Вторите са хора с въображение, които могат да си позволят силата да се издигнат на една педя от земята и да приложат закона с човещина, но пък това е трудния вариант. За това и най-яростните „битки” са между самите юристи. Ще се радвам, ако мнението ми ти е помогнало съвсем по човешки и държа да подчертая много дебело, че не претендирам за компетентност.

Докторе, законът е колкото формален и конкретен, толкова и дава възможности за тълкувания. Разбирам въпросът ти и ще взема отношението си напълно по човешки, като ще оставя другото на „компетентните юристи”, както си написал ти като изискване към отговарящите ти. /Защото принципно в раздела всички отговори са компетентни де/.

Има казуси, по които няма единна практика и за това се получава така, че Окръжни и Апелативни съдилища застъпват едно мнение, а Върховният съд друго мнение. Дори има случаи, както е и в този конкретен, когато отделен член на състава на съда има особено мнение, различно от мнозинството в състава. /Доколкото знам цитираното решение е подписано с особеното мнение на един от върховните съдии./

Всеки юрист може да ти обоснове брилянтно и двете тези, зависи той като човек коя от двете споделя. Всъщност в това е гвоздеят.

Има съдилища, които на свои Общи събрания уеднаквяват практиката си. Има и предвиден способ, при който ВКС излиза със своите тълкувателни решения, които след това са задължителни. Но до тогава...

А защо се стига до там – защото има юристи-„буквоеди” и юристи-„словоблудци”. Вторите са хора с въображение, които могат да си позволят силата да се издигнат на една педя от земята и да приложат закона с човещина, но пък това е трудния вариант. За това и най-яростните „битки” са между самите юристи. Ще се радвам, ако мнението ми ти е помогнало съвсем по човешки и държа да подчертая много дебело, че не претендирам за компетентност.

Ахам

Полезно е, разбира се, до толкова, че да ми се просветли донякъде каква е "кухнята" в съдилищата.

Много ми е интересна материята и как се тълкуват законите.

Според теб, какво следва сега, след това решение на ВКС ?

Става задължително за изпълнение решението, и може ли да се използва прецедента за налагане на решения на всеки съд в страната независимо от нивото му ?

Имам предвид -при следващ подобен казус някъде в страната, може ли съдът на първа инстанция да се позове на това решение и да отсъди , че лекар, работещ в търговско дружество не е държавен служител и не може да бъде съден за подкуп ?

И ако може -задължително ли е, или всяко едно такова дело ще минава отново през всичките инстанции, докато стигне отново до ВКС ?

Само тълкувателните решения на ВКС са задължителни. Изводите ще си направиш и сам.

Не знам за какво се третира "държавен служител"? Служителите в общинската администрация какво правят? Примерно за издаване или неиздаване на разрешение за строеж, поставяне на "временен" търговски оберкт и подобни? Или юрист, нотариус или подобнен за фабрикуване на документи, от които са настъпили значителни вредни последици? Справки съседните теми.