– „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас? (1 Кор. 6:19). А Господ е Духът (2 Кор. 3:17/” - свети апостол Павел

Свети апостол Павел отново и отново през вековете ни задава този проникновен въпрос за отношението ни към нашите тела. Защото ние, хората, непрекъснато забравяме за свещеността на телата си. Приемаме тялото си за даденост, поради което до такава степен се идентефицираме с тялото си, че преставаме да го забелязваме. Забравяме да го обичаме за безотказната му преданост, за това, че тялото ни служи вярно, въпреки че го разкъсваме с вечните си желания, амбиции, разрушителни чувства – гняв, страх, агресия, постоянно произвеждани от неуморния ни алчен ум. Умът ни винаги иска все повече и обладан от амбициозното ни човешко его, никога не намира покой.

А тялото ни носи своя мъдрост, в която винаги трябва да се вслушваме, така, както се вслушваме в думите на мъдър приятел. Тялото ни е много древно, то е дошло първо на тази земя и съществува вече милиони години като материя. Умът ни е новодошлият в случая, той е тук от едва няколко десетки хиляди години. Ето защо тялото ни има своята истина и когато се отнасяме към него с любов и разбиране, като към дом на нашата душа, който ни приютява и вярно ни служи по време на земния ни път, то тялото ни се отблагодарява с подкрепа и сила.

Много често наричаме тялото си „мое” и смятаме, че то е наша собственост, с която можем да разполагаме изцяло и безусловно. И водени от внушенията на ума си, пълен с илюзии, идеи и предразсъдъци, дори да измъчваме тялото си по всевъзможни начини – чрез безмилостен глад, фанатично изнуряване, чрез отхвърляне и неприемане на естествените природни нужди на тялото.

Но нима е „мое” нещо, което не аз съм създал, когато съм дошъл на тази земя, и не ще отнеса със себе си, когато напусна земния си живот? Нима имам право да не почитам и да не пазя този ценен дар, дарен ми от Създателя? Нашето тяло е създадено от Бог и като всичко, сътворено от Него, тялото ни не е и не може да бъде грешно и виновно. Тялото ни е част от живата природа на Бог и когато го оставим да бъде себе си, в тон с природата си, да се развива естествено, то е в унисон със Съществуванието, с Божието мироздание. Умът е този, който поради обуславянето си с минали предразсъдъци, непримирими идеи и фанатичните си заблуди възприема тялото като грешно, плътско, виновно и лесно обладаемо от „бесове”. Всъщност, човешкият ум е този, който дели света на Твореца на добро и лошо, на правдиво и грешно, на плътско и греховно от една страна и духовно и възвисено от друга страна. Човешкият ум е дуалистичен поради своята ограниченост и неспособност да обозре Необозримия Творец и неговата безкрайна любов, присъстваща във всичко сътворено от Него – както материалния, видимия свят, така и духовния, невидимия.

В миналото и все по-малко в днешно време, религиозните аскети са се стремили да постигнат духовност /и оттам признанието на обществото/, като отричали и осъждали тялото си, като измъчвали и бичували бедното тяло с аскетични практики, носещи характера на откровен мазохизъм и самоубийствени наклонности, на незачитане на живота, даден ни от Бог. Вместо да бъдат третирани като душевно болни и лекувани поради саморазрушителните си наклонности, те са били почитани и превръщани в светци от другите, от обществото, от църквата. По този начин обществото и църквата са се превръщали в съучастници и поощрители в един небогоугоден акт на незачитане на живота, този безценен дар, даден ни от Бог. Ако аскетите са били тези, които са се самоизмъчвали в отявлен мазохизъм, то църквата със своето отношение на възхвала и канонизиране на подобно мазохистично поведение, се е превръщала в садист.

Истинската духовност и религиозност не е и не може да бъде в отхвърлянето на Божието мироздание, тя е в абсолютното и безусловно всеприемане на Сътвореното от Твореца, от най-малката тревичка до най-голямата звезда, от скалата и растението до животното и човека.

Тя е и в приемането на човешкото тяло като Ваш приятел, не като ваш враг.

„Тялото е Вашата земя, там са вкопани корените ви. Вие трябва да изградите мост между себе си и Вашето тяло. Ако не изградите този мост, Вие винаги ще бъдете в конфликт със собственото си тяло – а човек, който се бори сам със себе си, е винаги нещастен. На първо място вие трябва да сключите примирие с тялото си и никога да не го нарушавате. Веднъж след като сте се примирили с тялото си, то ще стане много, много приятелски настроено. Вие ще се грижите за тялото, тялото ще се грижи за Вас – то ще стане Ваше средство с огромно значение, то ще стане Вашият същностен храм. Ще дойде ден, в който вашето тяло само ще ви се разкрие като олтар на Бога.” - Ошо

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=164476&st=0&p=1822188&hl=%F2%E0%E1%E5%F0%ED%E0%EA%FA%EB&fromsearch=1&#entry1822188

Не ми ли харесваш темата бре

Не виждам нищо общо между обявената от теб тема за някакъв си Тибер-не знамкво си и отворената от мен нова тема за Тялото в християнската религия!

Моля да бъдеш така добра да не подменяш заглавията на моите теми!

Не виждам нищо общо между обявената от теб тема за някакъв си Тибер-не знамкво си и отворената от мен нова тема за Тялото в християнската религия!

Моля да бъдеш така добра да не подменяш заглавията на моите теми!

Ми не бях аз, шибека ще да е бил

Ти не знаеш ли какво е Табернакъл? Ми иди чети Библията...

Благодаря на модераторите, че върнаха за дискутиране темата за отношението на официалната религия към човешкото тяло.

Темата не за Тялото Христово, а изобщо за човешкото тяло!

Тялото ни е част от нас ето защо Любовта към себе си и най-вече смелостта да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си, започват именно от любовта ни към собственото ни тяло.

Нашето тяло е наш приятел, а не някаква си "грехопаднала плът".

Редактирано 8 юли 201114 г. от Aliya (преглед на промените)

Нима имам право да не почитам и да не пазя този ценен дар, дарен ми от Създателя? Нашето тяло е създадено от Бог и като всичко, сътворено от Него, тялото ни не е и не може да бъде грешно и виновно. Тялото ни е част от живата природа на Бог и когато го оставим да бъде себе си, в тон с природата си, да се развива естествено, то е в унисон със Съществуванието, с Божието мироздание. Бога.

Aliya,

Разбрах, че на тебе не ти се чете литература по биология, анатомия, физиология, медицина и психология. Привличат те красивите нищо не значещи думи и нюейджърските фантазии. Аз съм прагматичен реалист и сега ще те сваля на земята.

Тялото на всеки човек е създадено от неговите родители, а не от Бога. То е следствие от оплождането на яйцеклетк-а(и) на жена от сперматозоид(и) на мъж. Поводите за това могат да бъдат:

1. инстинкт за продължаване рода;

2. хормонално-сексуални психо-физиологически процеси;

3. предразсъдък внушен от родители, близки, от обществото - че трябва да имаш деца и те са смисълът на живота;

4. нежелано забременяване на жената, поради неизползване на презервативи, противозачатъчни и/или непрекъсване на половия акт при еякулация (семеизпразване) на мъжа;

5. създаване на деца за да има кой да гледа родителите, когато са болни и/или стари;

6. да се оставят наследници, на които да се завещае недвижимото и движимото имущество;

7. разведената с де-(те)ца жена да роди дете на следващия си съпруг, за да запази брака си;

8. раждане на де-(те)ца за бизнес – продажба на бебета.

Както виждаме създаването на тяло – дете е един чисто животинско-интересчийски биологичен акт в който няма никаква намеса на Бога.

Редактирано 15 юли 201114 г. от Magus Phantom (преглед на промените)

Както виждаме създаването на тяло – дете е един чисто животинско-интересчийски биологичен акт в който няма никаква намеса на Бога.

Не бъди толкова сигурен !

При достатъчно желание, ще ти изнамерят намеса на когото и каквото си пожелаят.

...Както виждаме създаването на тяло – дете е един чисто животинско-интересчийски биологичен акт в който няма никаква намеса на Бога.

Толкова много нищо незначещи думи! Самото доказателство за тяхната абсурдност е твоето съществуване! Оттегчен до смърт, отричащ и ненавиждащ, но тук, в живия свят!

Всяка сутрин се радваш на глътките въздух, на слънчевия лъч и собственото си тяло!