Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Какво знаеш ти, даскале? Какво си видял в живота? Зелен си още и отвътре, и отвънка! Не че знам кой знае какво, но все пак повече съм живял и патил от тебе. А животът ме е очукал от всякъде, от всички страни. Има неща за които не искам, ама никак не искам да си спомням, ако все пак се сетя за тях, щете ми се да рева, да се късам и да изям от яд, че е станало така, както не би трябвало да става. Има и спомени, хей такива едни, които ме карат да се превивам от смях. Не, не съм пиян, Павката от две ракии не се напива. Право ти казвам, преживял съм такива смешни ситуации, че ако ти ги разкажа, ще се скъсаш от смях. Слушай и си вземай поука, ако можеш!

    Беше по времето, когато се развеждах с чирпанлийката, Недялка бе, знаеш я добре. Мръсна жена беше, мръсна и в червата. Беше през зимата, а знаеш през зимата, аратлик (приятел), колко рано се стъмва. Та казвам, замръкнах и нямаше къде да отида, не че в града нямам приятели, имам, но някак е неудобно в такова време да ги безпокоиш. Забелязал съм, че баш когато си на най- голям зор, когато си напекан и не виждаш никаква надежда, изведнъж решението на въпроса ти идва от там, от където хич не си го очаквал. Така се случи и тогава . Съдбата , сякаш нарочно беше ми изпратила една моя позната, за да ми помогне в този труден за мен час. Мария, така се казваше тя, беше красива жена, бонбон и половина, ама от онези шоколадовите. Разбираш, нали? Смешно ти е, виждам, но така си беше. Откъдето и да я погледнеш, нищо че беше минала петдесетте, сто процентова жена си беше, с едни такива големи, кафяви очи, че като те погледне, ти изпива душата. Беше една такава със заоблени форми и големи гърди, акъла да ти вземе. Какво не вярваш ли, даскале? Такава беше, пак ти казвам сто процентова жена. Снагата й стройна като на момиче, кожата й мека и нежна като кадифе, бяла като мляко, да пиеш и да не се напиеш...

    Та разправям й аз за всичко, както се казва от игла до конец, така и така, как съм закъсал, че няма къде да отида, а тя, даскале, ме гледа и се смее.

    -Павка- казва ми тя- не бери грижа, ще дойдеш с мен на село за ден –два. Сама съм, снахата и сина ми живеят тук, няма кои да ни пречи.

    Какво да правя, съгласих се. Ти на мое място как би постъпил? Та казвам отидохме в дома й на село. Ядохме , пихме, правехме, каквото правихме и си легнахме рано, защото сутринта още по тъмно й се налагало да пътува по не знам какви причини до града. На другият ден в пет , пет и половина часа ме събуди, за да ми даде наставленията си, какво да правя и как да постъпя , ако някой дойде да я търси:

    -Павка, не се притеснявай, спи , излежавай се, не излизай навън, всичко ти е тука. Заключи се отвътре и не отваряй на никой...

    Слушам, но с натежала за сън глава, кога излязла не съм разбрал, защото на момента съм захъркал отново, без дори да заключа вратата...

    По едно време чувам в салона се тропа и някои мърмори, очевидно видял обувките ми, но продължавам да си лежа и да си трая, който и да е, като види,че няма никой ще си отиде. Да, ама не. Миг- два след това в стаята се втурва един огромен, страшен мъж, с брадвичка в ръка, същата онази брадвичка, която снощи видях на салона. Развикал се до няма и къде:

    -Твоята мамка апашка, сега ще те заколя като агне!...

    Гледам го, не се шегува, може да го направи, як и млад е , не мога да му се опра. Скочих като изненадано в съня си диво животно. Няма време за обличане и обуване, нито пък да седнеш да се обясняваш кое как е било, пък онзи не иска да чуе и да знае, за него си крадец, които се е вмъкнал в чуждото легло. Грабвам първият ми попаднал стол и го размахвам високо над главата, крещейки истерично от страх и изненада:

    -Махай се , хей сега ще ти разбия главата и окото няма да ми мигне, твоята мама откачена!...

    Как съм се чувствал ли ? Само аз си зная, от страх бях ни жив, ни умрял, но какво да ти разправям!... Онзи се стъписа, използвах този кратък миг и запратих стола срещу му и се втурнах се с всички сили навън, спускайки се по стълбите, как не съм си разбил главата, не зная, кога съм се намерил на улицата; гол и бос, по гащета и потник, също. А вънка един студ и сняг до колене, не можеш да си представиш. Не бягах, а хвърчах, а онзи след мене с брадва в ръка и се дереше като луд:

    -Апаш! Дръжте апаша !....

    Ще ме хване, ама друг път. Случайните минувачи, не разбирайки нищо от случващото се ме гледаха учудено и не предприеха нищо, за да ме спрат. Бягах, как няма да бягам, след като ме гонеше откачен, направо летях и не усещах никакъв студ, напротив, вярвай ми, бях плувнал целия в пот. Как съм се озовал на края на селото, ако щеш , заколи ме, не помня, от уплаха и умора бях на себе си. Гледам по едно време един човек с лопата рине снега пред дома си, престраших се и отидох при него:

    - Аратлик – казвам му- така и така ми се случи, ако имаш да ми дадеш някоя и друга стара дреха и някои стари захвърлени обувки, че умирам от студ.

    Дали повярва на историята, която му разказах, не мога да ти кажа, но разбран човек излезе, съгласи се, да ми даде каквото има. Но жена му излезе звяр и половина, не искаше да чуе и да знае.

    - Не, никакви дрехи не давам да върви по дявалите, там откъдето е дошъл, при развратницата.

    Завалийката ме беше взела за някакъв, дето мърсува с чужди жени.

    - Не бе жена- защитаваше ме мъжът й- тоя човек не е такъв, за какъвто го смяташ, така и така му се е случило, най-сетне хора сме, няма да оставим човека да измръзне, грехота е.

    - Грехота, не грехота... аз дрехи не давам!....

    Съгласи се най-накрая и ми донесе едни протрити панталони, риза и старо износено сако, един чифт чорапи и изкривени обувки. Ама нейсе и на това бях доволен. Мъжът й ми даде скришом от нея някой - друг лев за се прибера до село.

    По-късно разбрах каква е била работата. Разгневеният и страшен мъж е бил сина на моята позната, дошъл по някаква работа в село. А тя горката да вземе да забрави за това и да не ме предупреди. Смешно ти е, защото не си го преживял, защото не знаеш как се бяга гол посред зима. А той идиота му с идиот да ме вземе за крадец. Абе, олум (чедо), кой крадец си събува обувките и ляга в чуждо легло, да не е луд, не помисли ли, че може да съм гост на майка ти... После с сина й станахме големи приятели, но защото трябваше да става така? Често им ходих на гости и се майтапехме затова как съм бягал по гащи и бос в снега по – бързо и от вятъра.Ама нейсе, билото било...

    Зелен си, даскале, нищо не знаеш, казвам ти го аз, бай ти Павле Табака! Какво да те питам, още има много да видиш, да чуеш и да патиш.... Всичко това дето хвърчи не става за ядене! Помисли и ще видиш, че съм прав, прав съм, разбира се !....

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.