Обичам да пътувам, много. Но с събствения автомобил и освен в един случай, предпочитам да съм сама - като Тъ Пи не го броим в списъка с придружители, той си е почти постоянно присъствие.

В момента шофирам форд - куриер, така наречения - баничар. Изключително удобен е за нас двамата.

Мога да шофирам с часове и да зяпам навън, когато съм спокойна не минава пътуване без да снимам гледката. Много често снимам небето, изваждам ръка с телефона през прозореца и щтракам ...

Така и така съм свободна и вися тук, реших да споделя това което виждам по пътя.

Честно да си призная, спирам рядко, защото гледката на боклуци и отвратителни реклами покрай пътя ме ужасява, за това си шофирам, шофирам ... без да спирам.

Днес една инпровизирана разходка по дефилето от Белово до Юндола си направихме с Азко.

Той вече сам се качва отзад в пикапа, което е голям напредък в обучението му.

Учудващо е, вече сме 2-ри октомври, а есента съвсем бегло се усеща в гората ...

Родопа е прекрасна планина, с форми като жените на Рубенс

Мики тези скали заради теб ги щтракнах.

Виле-страхотно бе... И това със скалите е адски мило от твоя страна,направо не го заслужавам,но много,много ти благодаря. P.S. Бая по-рано го написах,ама ударих греда с нета-днес с доставчика ми цял ден играем на "тука има,тука нЕма нет..."

Редактирано 2 октомври 201114 г. от мики маус (преглед на промените)

От твоя гледна точка може и да не ..., но от моя може и да ...

Ти сега се катери и снимай, пък аз ще покажа малко от вчерашната гледка.

Връщайки се от града, някъде около четиир след обяд, гледката беше направо поразяваща.

Хвърлих няколко благословии на един шофьор пред мен, че не се маха та ми разваля гледката, шофираше като мравка, аз забавям за да избяга напред , той още по бавно кара. Ако не бях в хармония с всички хлебарки, така хубавко щях да го отсвиря

Но, аз бях решила, че ще снимам, вече приготвила телефона на фотоапарат, отворила прозореца /въобще няма да споменавам, че се връщах и от фризьор и вятъра заплашваше подредената ми косица/ и ръката с телефона отвън на покрива готова да щрака

Я стига съм се обяснявала, като това никак не ми се отдава и да ви покажа на какво се радваха очите ми, какво изпълни душичката ми, за какво обичам да пътувам ... :D

На горната снимка се вижда, как е огряно моето селце, направо си имаме пряка връзкас небето, ъхъмм

Много обичам да зяпам в облаците, еййй ...

От твоя гледна точка може и да не ..., но от моя може и да ...

Ти сега се катери и снимай, пък аз ще покажа малко от вчерашната гледка.

Връщайки се от града, някъде около четиир след обяд, гледката беше направо поразяваща.

Хвърлих няколко благословии на един шофьор пред мен, че не се маха та ми разваля гледката, шофираше като мравка, аз забавям за да избяга напред , той още по бавно кара. Ако не бях в хармония с всички хлебарки, така хубавко щях да го отсвиря

Но, аз бях решила, че ще снимам, вече приготвила телефона на фотоапарат, отворила прозореца /въобще няма да споменавам, че се връщах и от фризьор и вятъра заплашваше подредената ми косица/ и ръката с телефона отвън на покрива готова да щрака

Я стига съм се обяснявала, като това никак не ми се отдава и да ви покажа на какво се радваха очите ми, какво изпълни душичката ми, за какво обичам да пътувам ... :)

Много обичам да зяпам в облаците, еййй ...

Редактирано 15 октомври 201114 г. от мики маус (преглед на промените)

- Накъде отиваш? - попитала Алиса котарака.

- Ами...не знам!

- Тогава може би ще стигнеш някъде другаде...

на Вес от блога взето

И аз обожавам да зяпам облаците. А ти нали знаеш, че ако вървиш достатъчно дълго, все ще стигнеш някъде