Какво от туй

Аз твоето мълчание разбирам-

усмивката и погледа студен.

Угасналият пламък тъй вълшебен,

вълшебен не е вече той за мен.

Разбирам неизказаната мисъл

и думите не казани на глас.

Не ме щади- то вече няма смисъл,

разбирам всичко и без думи аз.

За туй,че в душа са- среща дали

безпътните житейски ветрове

не си виновна ти,не си...едва ли-

за болките на моето сърце.

Какво,че там по хребети планински

в нощта пълзи несретница луна

и в призрачните бледи сенки

витае пак духът на самота.

Каква е ползата от стиховете,

написани със болка и тъга,

щом ще бледнеят във редовете

на никому ненужните слова.

И щом като във своята заетост

излишни ти са моите стихове,

и щом кат в чантичката ти за жалост

все още не прочетени са те....

Какво от туй,че вечерта ухае

упойващо на цъфнали върби

и месецът загадъчен сияе

сред мигащи елмазени звезди

Че тих ветрец полюшва се-играе

задявайки се с нежните листа.

Какво от туй,пък нека си играе,

за него е тъй свежа вечерта...

Аз стоя и нищо не ме радва,

бездушен съм към всичко на света

и стихове не искам веч да пиша

на кой ли пък са нужни те сега...

Редактирано 18 октомври 201114 г. от hrodopski (преглед на промените)