Домът

В един Дом за деца без и с родители, които не могат да се грижат за тях, се пенсионира шефката. На власт беше правителство, уж нечервено, та някои се сетиха за мен, че съществувам. Поканиха ме на работа. Приех, нали и аз съм човек. Бившата шефка след пенсионирането си замина при сина си в Канада. Постъпих в длъжност без речи, театър и поведение в стил "Вижте ме коя съм"! Не обичам подобни идиотии. Влязох в стаята си, заоглеждах атрибутите и седнах на стола пред бюрото. Видях решение за финансова ревизия. Течеше в момента. Двама нахъсани ревизора разплитаха мрежата на голямата кражба в малкия селски дом за деца. Ревизията приключи след десетина дни и отчете липса за хиляди левове. Колективът беше ял, пил и се веселил. Липси имаше на храна, на горива, на дрехи и обувки, на средства по всички възможни пера. За децата нямало кебапчета, руски салати, банани и торти, защото колективът всичко изпапквал. Някои от децата бяха боси, други със скъсани дрехи. Парното се изключвало, защото се зареждало малко, а се изписвало повече. Горивото за парното беше от скъпите екстри! Нямаха простор за дрехите, двете перални машини и бойлерите бяха изключени. Доставчиците пробутвали старите си и негодни стоки, лошия си хляб, в количества, носещи им печалба. Не се отчитали даренията, а се прибирали вкъщи. Възпитателите бяха зверски настроени един срещу друг. Системата трябваше да се смени - както в материална, така и в морална позиция. Намерих доставчици, които зареждаха дома срочно и пригодно за целите му. Хлябът беше вече по-добър. Реших всеки обяд да има месно ястие. Домакинът даде идея да се меси на децата тестено изделие за следобедна закуска. Топло, прясно и вкусно. Накупихме дрехи, обувки, материали за учебните часове, дезинфекционни препарати. Нямаше елементарни блокчета и моливи за рисуване. Потръгна работата, децата доволни, аз също. Намерихме нови спонсори, които безвъзмездно даряваха продукти и дрехи. Един от тях беше мъж, груб външно, но с добро сърце. Даряваше месо, колбаси, кебапчета, кюфтета, цели свински глави. Правеше го, защото беше израснал в детски дом. От чужбина, градовете и църквата получавахме дрехи, обувки, лакомства и играчки. Децата бяха в различна възраст и вече на топло, не спирахме парното! Една сутрин видях малкия Цвятко без обувките, които му лепнаха предния ден. Попитах го къде са. - Госпожа Лудникова ги взе и изгори! - отвърна детето. Госпожа Лудникова беше изгорила и доста чаршафи от дома... Попитах я защо прави така. Тя се разплака и фъфлейки изчезна в стаята за възпитатели. Обеща да не продължава в същия дух! Дойде в дома дете на глухонеми родители. Беше забавно и страхотно изпълняваше акробатични номера. Възпитателят-приятел на бившата шефка го хареса, искаше да го осинови, но не го направи. Инспекторатът пристигна, за да имитира проверка. Извади от документацията една наредба за учителска правоспособност. А проверка на учебно-възпитателната дейност не беше правена от "хилядолетия". Господата от Инспектората се сетиха, че в дома работят трима човека, които не влизат в рамките на наредбата. Озъбиха ми се: - Освободи ги, Добромирова! Аз хукнах насам и натам да търся правата им. Безуспешно. А след моето освобождаване ги върнаха на същите длъжности! Приятелят на бившата шефка беше един от тях. В деня на освобождаването му, господинът дойде при мен с две Молби за назначаване на работа. Едната за него, а другата за бившата шефка. Как съм го изгледала, не знам, но Мазников скъса молбите и каза: - Не, не Добромирова, забрави ги! Бившата шефка ми се обаждаше от Канада, притеснена от ревизията и за да ми обясни, колко неблагодарни са от колектива за всичко направено от нея. Как всички ще си измият собствените кражби с нея. Приятелят и донесе една чанта с пари и плати липсващата сума по Одита. Децата вече бяха добре. Дори една група от тях сподели, че Хричо имал лоши мисли. - Госпожо, Хричо каза, че иска да убива! Беше прочел статия във вестник за садистичните нагони на някакво момче. Вестникa им го дал един от дългогодишните възпитатели. Говорихме за това, като всеки изказа интимните си мисли и усещания за душевните човешки терзания. Но в един прохладен ден, при мен дойде групата на Шаро и ме освободи от длъжността. Една от групата на Шаро. Oще една от групата.

Редактирано 21 октомври 201114 г. от - - - (преглед на промените)