За старогръцката митология

Ганимед в древногръцката митология е прекрасен младеж, син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Бил брат на Ил и Асарак [1]. Според Еврипид е син на Лаомедонт[2]. Заради своята необикновена крастота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, той бил похитен от Зевс (под образа на орел или чрез изпратен от него орел) и отведен на Олимп, където поел задълженията на виночерпец на боговете, който дотогава принадлежали на Хеба, и станал любим на Зевс. За утешение на баща му, Зевс му подарил колесница с безсмъртни коне (или златна лоза, изработена от Хефест). Ганимед бил поставен на небето във вид на съзвездието.Отвличането на Ганимед е честосрещан сюжет в изобразителното изкуство.Името "Ганимед" има и преносна употреба, като с него се назовава красиво момче, обикновено на тийнейджърска възраст, което разпалва хомосексуална страст у мъжете.

Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тяхната участ се определя от неумолимите богини на съдбата — мойрите, живеещи на светлия Олимп. Участта и на самия Зевс е в техните ръце. Над смъртни и над богове властвува съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата може само смирено да се преклониш и да й се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва и животът. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човека в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра, Атропа, записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което е веднъж записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно. Великите строги мойри са неумолими.