На брега самотен,бледен и умислен

ти стоиш и гледаш с питащи очи .

Погледът ти светъл днес е тъй унесен

и далечен,че потрепващо блести .

Търсенето- смисъла на битието

нарушило е душевния покой .

Неусетно на съдбата питието

огорчило е навек живота твой .

Може би си мислиш ,че пред теб реката

посребрена ,пак е същата река

и едва ли не безсмъртна на замята

ще остане вечно твоята душа ?

Винаги безкрай ще свети все луната

в мека и сребристобяла светлина

и за теб далечна,чужда -непозната

ще е мисълта за края на света ?...

Но ,уви ! Текат ,променят се нещата

и реката-не е същата река.

След цветуща пролет идва на земята

сбръчкана и побеляла старостта.

Всичко на света е преходно –нетрайно,

всяко нещо е с начало и със край.

Времето единствено тече безкрайно

в своя вечен и безспирен кръговрат.

Ето розата, например, непременно

аленочервено ще се разпламти-

ще сияе свежо, приказно-вълшебно,

но и ще завехне, и ще прецъфти.

А до розите отдавна прецъфтели

ти ще видиш нежен и разлистен цвят

и сред вейки пъпки алени и бели -

шарен, разнолик-безкрайно пъстър свят.

Пясъкът и той през пръстите протича

щом загребеш го във своите ръце.

Всичко на света струи ,тече -изтича

и заглъхва като немощно сърце...

Всяко нещо идва, стапя се и чезне

някъде далече в неизвестността ,

а след него друго ражда се и блесне

и след миг ненужно гасне на света .

Но къде е смисъла на битието

и защо си на земята призован ?

Вярно ли е туй, че всеки под небето

има нещо за което е призван ?

Аз не зная, но си мисля и ще кажа ,

че човекът все за нещо е роден.

Да твори и да създава , да изгражда –

затова е на земята сътворен ....

Редактирано 1 ноември 201114 г. от hrodopski (преглед на промените)

Родопски ,Родопски -страхотен стих си написал ...!!!

поздрави .............

На брега самотен,бледен и умислен

ти стоиш и гледаш с питащи очи .

Погледът ти светъл днес е тъй унесен

и далечен,че потрепващо блести .

Търсенето- смисъла на битието

нарушило е душевния покой .

Неусетно на съдбата питието

огорчило е навек живота твой...

Защо ли ,защо ли - до болка ми е познато това ...?

Благодаря, приятелю, за високата оценка! Но и твоите стихотворения не са по - малко добри, дори са по - добри от моите! Родопски