Родино

В празничния топъл ден, Родино, не с падения, омраза, а с възход ще ми се да се гордея, за победите на твоя мил народ иска ми се днес да пея. Настоящето ти светло в този час да ме топли и да радва и във похода ти барабанчик аз да съм на велика правда. Но, уви! Родино мила! но, уви! Мрачно сивото ти ежедневие пропито е със омраза, завистлива алчност – безхаберие, в гнойно нравствена проказа. Не една, не бяха две по твой адрес хули и обиди тежки и езици зли не съскат ли и днес грозни думи,плоски смешки? скапана страна била си ти с народ тесногръд и скудоумен, де орисан роб да бъде и хомот все да влачи недолюбен. Стига с тези гнусни сквернословия, господа, инсинуации, с тия интригантства и злословия, глупости и провокации. Че народът ни е прост и завистлив – спаружен плод в адска суша – инфантилен, овчедушен – мързелив, гърчещ се в кал до гуша... Не народът е виновен, господа, тук виновните са други, де причина са във нашата страна да сме все немили – чужди Работлив...Добър е нашият народ. С добродетели исконни – не с падения се слави, а с възход и с традиции вековни... Нищо, че си на последно място ти, по корупция и бедност днес да нямаш равна на земята и по опорочена ценност... С твоите богатства, прелести – разкош аз със право се гордея, за непобедимата ти сила - мощ с радост ще ми се да пея. Днес прекланям се пред твойте красоти и пред миналото славно, на безбрежните лазурни широти и на всичко родно – свято. Аз покорно свеждам своята глава пред олтара ти, родино!... Възхитен целувам твоята земя коленичел, татковино... 03.03.2012 г.