Премини към съдържанието
Black Dragon 777

Футболни обувки(калеври)

Препоръчан отговор


Здравейте :) . След много търсене на калеври 46 номер,до 50-55 лева,най-накрая се предадах и реших да помоля за помощ тук.Ако може някой от вас да ми даде някой сайт,от където да си купя,или да ми даде полезна информация,ще съм му благодарен :) Извинете ме,ако това не е раздела за тази тема..!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В твоя град няма ли спортни магазини? Предполагам си проверил там, какво се продава. Иначе от ebay.com , може да се намериш такива каквито търсиш само, че трябва да знаеш номерацията. Стандарта в чужбина е с друга номерация.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от αddy sαℓωατorre
      Здравейте ^_^
      Да ви питам, кои са вашите любими марки дрехи и обувки // Откъде най-често пазарувате ?
    • от princeofsofia1
      Моля който е купувал обувки от сайта на DC shoes нека каже.И ако някой е виждал този сайт:http://www.thefind.com/apparel/browse-dc-shoes-size-13#page=3&local=0 да каже дали е истински защото цените се открояват в много пъти! И ако некой знае магазин в София нека каже.Благодаря предварително.
    • от sdry
      Седя си тука и се чудя - защо, за Бога, 99% от обущарите са ненормалници?
      Всеки един от тях, който познавам естествено, има нещо извратено-ненормално-изнервящо!...
      Например онзи ден (май беше миналия петък) дадох едни ботуши на обущаря тука отсреща, да им смени капачките на токовете, че бяха в много лошо състояние от миналата зима...
      Казах му да ми сложи някакви по-издръжливи, че вече ми е писнало постоянно да сменям капачки, а ботушите са здрави, харесват ми и още мога да ги нося.
      През цялото време докато му обяснявах претенциите си, този човек се занимаваше с нещо и поне за секунда не даде знак, че ме слуша, още по-малко, че разбира нещо от това, което казвам?!
      По едно време си вдигна главата и ме изгледа с някакво полупразно-полузакачливо изражение (онова, което ненавиждам).
      Досадно досадно, все едно казвайки "Ох, сега с обувки ли ще ме занимаваш?", взе ботушите, разгледа ги, а тъпата досада не падна от лицето му!!!
      Амиииии... Изнервих се! Все пак не съм го задължила да работи това, нали? Ако не искаш, ако ти е гадно, аз ли съм виновна?!!!
      Та както и да е! Взе ботушите, почна да умува (все едно сключва сделка за покупката на Дженъръл Мотърс или АйБиЕМ)...
      Първата му реплика след размислите беше (ама защо не се учудих) критика към предишния обущар, който е сложил старите капачки. С едно самочувствие и високомерие направи един жест с ръка в стил "лапешка работа" и ми каза, че ще ги оправи.
      Поисках и малко да ги пооправи във върховете, да ги лакира, че са лачени самите ботуши, ама отговорът беше отрицателен с допълнение "Трябвало е да дойдеш много по-рано, вече нищо не може да се направи. Но де ще знаеш ти, нали?" и за капак пак онази ехидна обущарски усмивка!
      Даа, де ще знам аз - простата женичка, която изглежда като дете, че трябва да дойда в еди какъв си етап от протъркването на лака на ботушите ми?! Ето на, вече е късно и пациента е безвръзвратно загубен, просто ще удължат живота му с животоподдържащи средства...
      Оффф, аман!...
      След като загубих близо 1/3 от обедната си почивка в това ателие, попитах ултра интелигентния обущар кога да дойда да си взема обувките.
      Каза ми поклащайки глава наляво-надясно (очаквах го, междудругото) "О, не по-рано от 18,30. До колко си на работа (и как реши, че работя наоколо и че не живея отсреща примерно, не знам - усет има явно човека, баси)?"
      Казах му до колко съм на работа и се разбрахме да мина след 18,00 да ги взема.
      Като дойде уреченото време, а това беше някъде към 18,15 ч. - аз отидох да си взема ботушите, но...
      Те все още не бяха готовииии...
      Ега ти!...
      "Добре бе човече", му казах "до 15 мунути ще са готови така ли" (а през това време той се занимаваше с някакви обувки, които не бяха моите в никакъв случай)?
      "Ами да..." беше отговорът...
      "Какво? Цял следобед си нямал време да го направиш и сега за 15 минути ще са готови?! Не, мерси, ще дойда утре (събота) да ги взема. Нали работиш?"
      "Да, тууууука съм, работяяяя.." каза той провлачвайки думите в стил работлива пчеличка и уточни, че в момента изчаквал да изсъхне лепилото на капачките и затова просто не можел да ми ги даде.
      "О, просто нямам търпение да стоя тука и да чакам" му казах и се запътих към нас.
      Събота специално отидох до ателието да си взема ботушите, а това е на 5 км, грубо, от квартала, в който живея... Вярно, че бях с колело и си направих и разходката, но нямаше да е зле тоя да бачка, поне да се прибера с ботушите у нас?!!!
      Не само, че беше заключена вратата, ама беше и залостена!
      Изнервих се малко, но си казах, че не си заслужава и си продължих разходката.
      Понеделник съм забравила да си ги взема, взех ги вчера, пак след познатите сцени на нехайно отношение, смесено с ехидни, закачливи обущарски усмивки и лафове...
      Даже оставената от мен торбичка си стоеше на същото място, само дето беше затрупана с 5-6 чифта най-различни обувки.
  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.