ТЕЗИ, които не са чели "Името на розата" от Умберто Еко да не четат надолу, защото разкривам някои неща, свързани с убийството в книгата.

Здравейте всички! Днес се регистрирах в този форум и искам да споделя с Вас едно мое откритие(ако може така да се нарече)

Преди около година прочетох книгата на Умберто Еко "Името на розата" и меко казано страшно и се накефих. Целият план на убийствата ми се стори гениално измислен. За тези, които не са чели книгата ще кажа, че отровата, от която умрели доста от персонажите в романа всъщност била някакси пропита в страниците на най-ценната книга от библиотеката на манастира. Тоест, когато някой наплюнчел пръста си за да разлисти страницата, той сам вкарвал отровата в устата си.

Доста добре измислено нали? И аз си казах така в първия момент, но изненадата ми беше огромна, когато преди няколко дена прочетох един криминален роман на един от моите любими автори-Джон Диксън Кар.(за съжаление в България не е толкова известен, но го препоръчвам горещо на всички)

Всички романи на Кар са от жанра Locked room mysteries, което означава убийства, които на пръв поглед изглеждат невъзможни за осъществяване(пример намират труп в празна стая като и вратата, и прозореца са заключени отвътре)

Малко се поотплеснах, та затова по същество.

Книгата, която четох на английски език(защото я няма преведена на български) е със заглавие "The red widow murders" от Картър Диксън(псевдоним на Джон Диксън Кар) Книгата е издадена през 1935г доста преди Умберто Еко да стане известен.(справка http://jdcarr.com/sir_henry_merrivale_thumbnails.htm

Ето вижте какво прочетох в нея. Главните герои обсъждат как може да е било извършено убийството.

Цитирам:

"That was prompted by a wild story I read about somebody who poisoned the pages of a book; the victim kept moistening his thumb to turn over the pages, and conveyed the poison to his mouth.” [Masters was here referring to the murder of the American millionaire, Richard Morris Blandon, at the Royal Scarlet Hotel in Piccadilly, and the singular puzzle of the triple impersonation. It is a record which may one day be published – CD]

Това беше доста голям шок за мен.

Е чакам вашите коментари

Редактирано 10 март 200620 г. от bid0na (преглед на промените)

само недей приказва такива неща че ще ти се смеят хората

това с отровните страници като идея съществува още от средновековието под формата на мит, и до колкото знам май наистина е било използвано като способ за убиване. Да, Еко го е използвал в романа си, както и твоя американец, така че никой не открива топлата вода, но да твърдиш че Еко е плагиат е просто смешно, защото Името на розата е призната по цял свят, и то от много по-мъдри глави от теб и мен

kolp не го давай толко нападателно де човек

И мен Умберто Еко много ме кефи, заглавието на темата го сложих такова просто, за да привлека повече внимание и за да разбера какво мислят другите хора.

Иначе нищо против "Името на розата", даже я препоръчвам на всеки.

Просто съобщавам това като любопитен(или не толкова любопитен) факт

Не можеш да изкарваш някого плагиат,още по-малко Умберто Еко,само и само защото някой друг преди него е писал за убийство с отрова по страниците на книга......

Все едно да кажеш,че всички автори писали за "роботи" са плагиатствали от Карел Чапек ......

:bye:

Не можеш да изкарваш някого плагиат,още по-малко Умберто Еко,само и само защото някой друг преди него е писал за убийство с отрова по страниците на книга......

Все едно да кажеш,че всички автори писали за "роботи" са плагиатствали от Карел Чапек  ......

<{POST_SNAPBACK}>

Бащата на робота не беше ли Айзък Азимов?

За останалото съм съгласна - не може един способ за убиване да се нарече плагиатство. :bye: в литературата де! А иначе си е живо копиране,като метод.

Редактирано 10 март 200620 г. от MERI77 (преглед на промените)

:bye:

Бащата на робота не беше ли Айзък Азимов?

<{POST_SNAPBACK}>

не-за първи път понятието "робот" (за изкуствено създаден човек) се употребява в книгата "РУР" на К.Чапек.Това е една антиутопия в която става дума за превземането на света от роботите,които като по-съвършенни от хората се разбунтуват.....

Айзък Азимов е "баща" на трите закона на роботиката :bye:

Добре де хора простете ми

Отново казвам, че написах по този начин заглавието само, за да привлека внимание. Освен това както виждате съм добавил "?!?" Тоест никъде в прав текст не съм казал "Умберто Еко плагиат!"

Мислех, че ще ви бъде интересно да научите, че този тип убийство се среща и в други книги, а то вие всички се обърнахте срещу мен да ме оплювате.

Поощрете малко моята инициативност де

Добре де хора простете ми

Отново казвам, че написах по този начин заглавието само, за да привлека внимание. Освен това както виждате съм добавил "?!?" Тоест никъде в прав текст не съм казал "Умберто Еко плагиат!"

Мислех, че ще ви бъде интересно да научите, че този тип убийство се среща и в други книги, а то вие всички се обърнахте срещу мен да ме оплювате.

Поощрете малко моята инициативност де

<{POST_SNAPBACK}>

Не се сърди така де

Просто засегна една чувствителна струна в душата ми,свързана с "Името на Розата",едно лято на палатки,преди 7-8 години,и всички спомени,свързани с тази книга.Засегнах се за "честта" на един отлюбимите ми автори

И аз да се изкажа тука в спора който се разрази дали Еко е плагиат или не .Това със отровата в страниците го има дори и във една приказка ,не си спомням името на приказката ,но см сигурен,че и тя може да е старичка

Сюжета беше нещо подобно ,един цар ,ако не се лъжа прелиствал лист по лист една книга на която на нито една страница не било написано нищо и докато я прелиствал си плюнчел пръста .Краят сигурно се сещате какъв е ,но това ,че Умберто Еко не е плагиат се знае и ние няма смисал да спориме за това .

приказката е от "Хиляда и една нощ"

Разказвам ви я по спомени (извинявайте):един цар бил болен от много тежка болест.Изредили се всички известни лекари да го лекуват,но не могли.Накрая дошъл един по-неизвестен,дал на царя една топка и една пръчка да удря по топката и да я гони.Пръчката била пропита с лекарство.Царят оздравял и възнаградил богато лекаря.Направил го пръв измежду велможите си.Завидял ну обаче великият везир.Казал на царя:"както този лекар ти даде да държиш пръчката с лекарство така и ще ти даде отрова..."Царят се уплашил,че лекарят ще го отрови и заповядал да отрежат главата на лекаря.Последното желание на лекаря било царят да прочете книгата ,която лекарят сам бил написал.

Царят започнал да чете,но страниците били залепнали една за друга и царят трябвало да си плюнчи пръстите за да разтваря страниците.Когато стигнал на последната страница-там било написано :щом се отплащаш на добрината със зло-зло и ще получиш!" И царят умрал,защото страниците били напоени с отрова.....

Това е накратко историята...... :bye:

Само, за да продължим дискусията се поразрових малко в нета и вижте какво открих. Явно има и други не особено възхитени от Умберто Еко читатели

http://www.chuckpalahniuk.net/community/ar...php?t-8594.html

Цитирам от този адрес

"I was disappointed when I read some of Umberto Ecco's stuff like Focault's Pendulum or when I saw the movie version of The Name of the Rose because I had read a lot of Jorge Luis Borges beforehand, and I felt like some of the text was pretty much lifted from Borges, especially his short story collection Labyrinths. The library in The Name of the Rose is almost exactly from Borges' short story The Library of Babel. It just left me feeling disappointed, like dude, that's not original, Borges made that up so I already know this, and Who the hell are you to pass this off like it's your own shit? But most people have probably never read Borges and wouldn't notice. I'm not sure it would exaclty qualify as plagiarism, but it left me unimpressed with Ecco's writing. I think what it was is that Ecco ended up coming across to me like a faker."

Редактирано 10 март 200620 г. от bid0na (преглед на промените)

само едно нещо ще добавя:

всички български и руски писатели плагиатстват от Кирил и Методий - те са написали азбуката, онези само знаят да я пренареждат. нямат срама. да си измислят нещо свое собствено, да им се невиди дано.

същото важи и за онези драскачи с латиницата, само дето не знам от кого крадат. ако там автора не е известен, въпроса за плагиатството по- трудно се поставя, ама пак техната верица.

Редактирано 15 март 200620 г. от kumbaq (преглед на промените)

Така де, не го е срам да плагиатства, да не говорим, че и в "Кралица Марго" отново се среща случката с отровната книга. Тук не може да се говори за плагиат, защото тогава всяка нова книга на тема "любов", да речем, представлява плагиат на – вероятно – няколко стотин други книги със сходна тема. А и след като няма "нищо ново под слънцето", то тогава не ни остава да прочетем древногръцките философи и да умрем. Апропо, Сенека плагиат ли е спрямо Зенон, да речем?

Много хубава тема! Цитат свързан с нея - Димитри Иванов в днешния брой на в. Сега:

"Сред хилядите шекспироведи някои твърдят, че Шекспир не е съществувал, други - че той плагиатствал. Вярно, тъкмо от Плутарх Шекспир взел сюжетите на "Антоний и Клеопатра", "Юлий Цезар" и "Кориолан". И духа на бащата, който се явява на сина. Плутарх естествено не пише за Хамлет, а как духът на Юлий Цезар се явил на Брут. Уви дребният винаги ще казва, че големият не е съществувал или че е бил плагиат."

Последното да не се възприева лично (ако не сте някой шекспировед).

приказката е от "Хиляда и една нощ"

Разказвам ви я по спомени (извинявайте):един цар бил болен от много тежка болест.Изредили се всички известни лекари да го лекуват,но не могли.Накрая дошъл един по-неизвестен,дал на царя една топка и една пръчка да удря по топката и да я гони.Пръчката била пропита с лекарство.Царят оздравял и възнаградил богато лекаря.Направил го пръв измежду велможите си.Завидял ну обаче великият везир.Казал на царя:"както този лекар ти даде да държиш пръчката с лекарство така и ще ти даде отрова..."Царят се уплашил,че лекарят ще го отрови и заповядал да отрежат главата на лекаря.Последното желание на лекаря било царят да прочете книгата ,която лекарят сам бил написал.

Царят започнал да чете,но страниците били залепнали една за друга и царят трябвало да си плюнчи пръстите за да разтваря страниците.Когато стигнал на последната страница-там било написано :щом се отплащаш на добрината със зло-зло и ще получиш!" И царят умрал,защото страниците били напоени с отрова.....

Това е накратко историята...... :bye:

<{POST_SNAPBACK}>

Може да се каже и че "Главата на професор Доуел" на Беляев е плагиатствана от същото място В приказката по-горе си изпуснал момента, че доктора иска след като му отсекат главата, да я сложат на поднос, посипан с някакво лекарство... Та така, нищо ново, всеки е плагиатствал от някъде, а всички - от Библията

Чак плагиаризъм. Просто е "откраднал" някоя и друга идея.

kolp не го давай толко нападателно де човек

И мен Умберто Еко много ме кефи, заглавието на темата го сложих такова просто, за да привлека повече внимание и за да разбера какво мислят другите хора.

Иначе нищо против "Името на розата", даже я препоръчвам на всеки.

Просто съобщавам това като любопитен(или не толкова любопитен) факт

тука са така гълъбче,даже малко са те "оплюли",има много опасни същества тук тези дето са ти коментирали са така да се каже слаба ракия.какви резачки има само...майко мила...страшна работа...

вземи да четеш Хенри Милър а не криминални книжки подходящи за филмиране

"Името на розата" на розата е супер романче и готено филмче.ама само т'ва.

за Еко ми е все едно,или маи не ми е???

колко ли парици събра от читателитеси в BG когато гостуваше?тлъсто ще да е било хонорарчето от участието му ,незнам и аз каде е билооооооооооо

поздрав.

Редактирано 30 август 200620 г. от ПИКСИ (преглед на промените)

Преди години ми мина пред очите нещо като китайска мъдрост..

" Един писател написал книга, като използвал 99 свои мисли и само една чужда. Получила се сламена колиба. Вятъра духнал и я отнесъл.

Друг писател написал книга, като използвал 99 чужди мисли и само една своя. Получила се здрава къща и тя устояла на вятъра."

а българите казваме : " по ялово дърво никой не хвърля камък"

Ами и на мен ми се случи да се осъмня малко в оригиналността на идеята за книгата.Един ден гледах филм за Шерлок Холмс.Казваше се нещо от сорта на Вампирът от Уайтчапъл.И там пак умираха монаси и убиецът отново беше на пръв поглед грохнал и беззащитен старец който обаче се преобличаше като вампир и ги убиваше.но интересното е как Холмс стигна до него-откри отпечатъците му от някаквя боя с която старецът рисуваше и т.н.За съжаление вече не помня подробности но филма доста ми заприлича на Името на розата