Костюмът, с който Феликс Баумгартнер влезе в историята

Феликс Баумгартнер влезе в историята като първия човек, който преминава звуковата бариера по време на свободно падане. За целта той трябваше да скочи от 39 км височина в средата на стратосферата. Там е почти пълен вакуум, което означава минимално съпротивление, но и смъртоносна среда за човешкото тяло.

Затова Баумгартнер разчиташе на своя специален костюм, който да запази налягането в нормални граници и да го защити от вакуума, ниските температури и високата скорост. И тъй като скокът на Феликс бе и научен експеримент, той използваше специално разработен за целта костюм. В него са вложени технологии от космическите скафандри, както и от костюмите, които носят пилотите на бойни самолети.

Костюмът може да защитава от температури в рамките от 38 градуса по Целзий до -68 градуса по Целзий.

Стандартните костюми с налягане се надуват и ограничават движението, което е от голямо значение за въздушните скокове. Използваният от Баумгартнер е с подобрени характеристики, които да дават по-голяма мобилност на тялото. Добавени са и малки огледала, които да помагат за по-добра ориентация и проверка на състоянието на парашута след отварянето му.

Ръкавиците и шлемът се прикрепят на въртящи се метални пръстени със заключващ механизъм. Така те прилепват плътно и осигуряват пълна защита от външните условия.

Подобна е и ролята на самата материя на костюма. Точната й спецификация остава тайна, но екипът на Баумгартнер споделя, че тя е устойчива на огън и играе ролята на добър изолатор от студа. Костюмът е многопластов, като има "комфортен слой", газова мембрана, защитна мрежа и външният огнеупорен и студоизолиращ слой.

Самият шлем тежи около 3.6 кг и има вграден нагревател, който да предпазва визьора от замъгляване или замръзване. В него има и система за подаване на кислород от няколко източника. Вградени са и микрофон и слушалки за радиовръзката. На разположение са и серия защитни системи, които да предпазват шлема и визора от неволно отваряне, което ще премахне вътрешното налягане.

Използва се и система за вътрешна въздушна циркулация на топъл и/или студен въздух от кабината, чрез която може да се регулира температурата на тялото и да се избягват изпотяване или пък изстиване.

Към костюма има и три камери. Две от тях са на колената, а третата – на гърдите. Те не предаваха на живо, а само записваха, така че кадри от тях ще можем да видим по-късно в документалните филми, които ще опишат целия проект.

На гърдите на Феликс имаше още GPS приемник и сензор за ориентация, който да му помогне по време на скока.

На гърба са двата парашута – основният и резервният, както и две бутилки с кислород, които осигуряват запас за около 10 минути.

Още от самото начало на разработката си екипът на David Clark Company, които произвеждат прототипа и два завършени костюма, както и екипът на Феликс, планират да използват проекта като платформа за следващото поколение на този тип оборудване. Основната цел е подобни скокове да бъдат по-достъпни, както и да се подобри сигурността на астронавтите, особено ако се налага тяхното спасяване от подобни височини.

http://www.dnevnik.b...e_v_istoriiata/

Скочи и се приземи успешно, браво на човека - поздравления !

Военният летец Димитър Недялков: Готви се скок от космическа ракета

Без скафандър тялото на Феликс Баумгартнер е щяло да се разруши

Професорът по военна авиация Димитър Недялков разказа, че след счупването на рекорда от австриеца Феликс Баумгартнер да скочи от височина 39 километра със скорост 1342.8 километра, предстои скок от космическа ракета. За него вече е започнала подготовка.

Недялков разказа, че много преди австриецът да се реши на такова изпитание, българи са счупили рекорда по скок от стратосфера. Още през 1957 година Стефан Калъпчиев се е приземил от люк на бомбардировач. През 1965 година неговият пример е бил последван от още трима нашенци, които са полетели от реактивен бомбардировач.

За да счупи рекордът, австриецът е преминал през няколко симулаторни установки за височина и за борба с пространствената ориентация, разказа полковник д-р Любомир Алексиев от Център по военномедицинска експертиза и авиационна медицина. “Там горе няма усещане за падане, защото няма съпротивление наоколо”, допълни медикът пред bTV.

От височината, от която е скочил Баумгартнер, е оцелял благодарение на костюма си. Без него тялото му е щяло да се разруши. В телесните кухини, където има въздух, той ще се разшири, и това ще доведе до смърт. Продължителното въртене на тялото в космоса също можело да остави негативни последици върху Баумгартнер. “Ще загуби съзнание, зрение, може да получи кръвоизливи”, допълни д-р Алексиев.

blitz.bg

Чавдар Джуров - българският Баумгартнер

Чавдар Джуров минути преди поредния полет.

Покрай уникалния скок на Феликс Баумгартнер от Космоса, който почти съвпадна с празника на военната ни авиация, пилоти си спомниха, че български парашутисти са правили подобни изпълнения още преди 45-50 г. Е, не от колосалните 39 км, но също от стратосферни височини, и то при много по-висок риск за живота.

По-старото поколение знае състезанията по парашутизъм за купата "Калъпчиев, Крумов, Джуров", които събираха състезатели от цял свят. С тези три имена са свързани

серия от световни

рекорди, които

прославят

България

далече зад нейните предели. Подреждането е по старшинство. Полк. Стефан Калъпчиев е първият, той е и най-възрастният. Още през 1951 г. пробва скок от 3500 м със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м от земята.

Чавдар Джуров

Постепенно Калъпчиев увеличава височината, докато успява да постави световен рекорд от 11 300 м пак със забавено отваряне на парашута. После на 2 пъти подобрява собствения си рекорд, като стига до 13 738 м. Това са все скокове от стратосферата, която според учените започва от 10 500-11 000 м.

Калъпчиев загива през зимата на 1963 г. след скок от хеликоптер. Версията е несъвършенство в парашута УП-9. Само няколко месеца преди това - на 23 април, 11-годишният му син Валери скача заедно с баща си.

Мястото на Калъпчиев в парашутнодесантните части на ВВС заема друга луда глава - полк. Иван Крумов. Именно той дава път за развитието на Чавдар Джуров в парашутизма.

Чавдар е по-големият син на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. Първия си световен рекорд прави едва навършил 18 г. Година по-късно - на 28 август 1966 г., поставя индивидуален световен рекорд от височина 15 418 м.

Уникалното в случая е, че Джуров скача не от балон, както Баумгартнер, а от движещ се с висока скорост двуместен изтребител МиГ-15, който се използвал за обучение на курсанти. Температурата на въздуха била минус 65 градуса, а костюмът - стандартен височинен за пилоти. Парашутистът излитал в задната кабина, предназначена за обучаемия пилот, и при достигане на необходимата височина катапултирал. По принцип

катапулт се

използва само

при аварийна

ситуация

- примерно, ако самолетът е ударен или двигателят откаже. Изстрелването на пилота заедно със седалката и днес, при много по-съвършената техника, крие висок риск, понякога дори е завършвало трагично. След един от рекордните скокове Чавдар се приземил с доста силна травма в гръбнака именно от удара на катапулта.

Малцина обаче знаят, че доста преди това, през 1957 г., български парашутисти скачат от люка на летящ бомбардировач. Люкът като правило се намира под корема на самолета, от него при боен полет се спускат авиационни бомби. Преди излитането парашутистите влизали в люка вместо бомбите, хващали се здраво и при сигнал просто се пускали в бездната.

Международната федерация по парашутизъм (ФАИ) в Париж признава рекордите на българските парашутисти, но след последния скок на Джуров забранява всякакви подобни опити. Първата причина е прекомерно високият риск за живота, а втората се крие в опасения на медици, че скоковете просто надхвърлят човешките възможности. Месец преди всеки опит за поставяне на рекорд (ФАИ) е получавала подробна информация. От Париж изпращали специална апаратура за регистриране на постижението.

Почти всички рекорди са правени в небето над Добруджа. За стартова позиция е било избрано летището в Добрич, тогава Толбухин. Изборът на добруджанската равнина не е бил случаен. Заради падането от големи височини имало опасност вятърът да отвее падащите парашути доста надалеч. А приземяването в скалисти планини примерно е едно най-неприятните.

"Генерал Джуров знаеше за увлечението на Чавдар по парашутизма и го подкрепяше", си спомня тогавашният началник на Генералния щаб о.р. генерал-полковник Атанас Семерджиев. За разлика от министъра

съпругата му

Елена била против,

но така и не успяла да спре сина си от авиацията. Армейски генерал Джуров можел само с една дума да забрани суперрисковите скокове във ВВС, но не го направил. Според Семерджиев преди всеки опасен опит министърът лично пристигал в района на Добрич и чакал да види с очите си приземяващите се ентусиасти.

По спомени на авиатори парашутизмът бил юношеското увлечение на Чавдар. Голямата му мечта била да стане летец, а по-късно - космонавт. На боен изтребител той полита твърде скоро, но от отряда на кандидат-космонавтите го изваждат по медицински причини.

6 души заминават за звездното градче в бившия Съветски съюз - бъдещите космонавти Александър Александров и Георги Иванов, Иван Наков, Георги Йовчев (Йовата), Иван Наков, Чавдар Джуров и Кирил Радев. Последните трима отпадат след намесата на съветски доктори. На 6 май 1983 г. Йовчев, на когото в Москва откриват сърдечен проблем, се разбива в Добруджа с боен самолет.

"Чавдаре, ще те правим ли космонавт?", попитал го веднъж инструкторът му по летателна подготовка Цветан Стойновски, полковник от резерва. "Много съм мераклия, но това е невъзможно. Като ученик след падане от мотор съм губил съзнание. Лекарите знаят това и имам проблеми даже и за самолета. Никой няма да ми разреши", отвърнал тогава младият Джуров.

В тези думи, предадени от инструктора,

може би се крие

истината за

ранната смърт

на Чавдар. Той загива на 14 юни 1972 г. при тренировъчен полет с инструктора Венцислав Йотов. Техният реактивен изтребител Л-29 се забива със страшна сила край плевенското село Крушовене. Тогава за такива трагични новини не се пишеше, знаеха само близки на загиналите и повечето от авиаторите.

Днес все още се спори за причината за катастрофата. Официалната версия за неизправност в самолета не се приема от подп. о.р. Ивайло Николов, инструктор на Чавдар по парашутизъм. Според него причината е недостатъчна летателна подготовка и претоварване на организма. По думите му от всичките 217 летателни часа, които Джуров имал зад гърба си, 200 били на задната седалка на машината. Само в 17 от тях той управлявал лично самолета.

Освен това в деня преди фаталния полет Чавдар не присъствал на задължителния инструктаж. Само този пропуск бил достатъчен, за да спрат полета. Заедно с Йотов трябвало да лети млад курсант, който обаче се разболял, вдигнал температура. За да не пропадне обаче занятието, предложили на Джуров да лети и той се съгласил. В самолета обаче ролите се разменят - мястото на инструктора заема Чавдар, а на обучаемия - Йотов.

В такава ситуация обикновено

водачът взема

всички решения Предполага се, че самолетът е попаднал в трудна ситуация, изходът от която е изисквал не само умения, но и по-силен организъм.

"Пикират с главата надолу, в съзнание си, но нищо не виждаш и не можеш да вземаш правилни решения. Венци Йотов пък не можел да изведе самолета, защото лостът за управление бил опрял в корема на Чавдар", коментира подп. о.р. Николов. Лостове за управление има и в двете кабини, като пилотът отзад е длъжен да следва командите на инструктора.

Стойновски, инструкторът по летателна подготовка, не приема тази версия. "Сега, след промените, нищо не ми преча да кажа, че тогава ми е бил натресен един некадърник, че от него ми е побеляла косата. Но Чавдар бе роден за пилот", твърди той. По думите му младият Джуров е в тройката на най-добрите му курсанти, които е имал за 11 г. инструкторска дейност. Това били бъдещият космонавт Георги Иванов, Бестанджи (алжирец) и Чавдар.

"Семерджиев, ела при мен!". Такова обаждане по телефона получил от министър Джуров в деня на катастрофата началникът на Генералния щаб. Гласът бе особен, веднага разбрах, че нещо лошо е станало, споделя бившият вицепрезидент на републиката. В кабинета на министъра заварил друг генерал - Делчо Симов, зам.-началник на Главното политическо управление на армията. Джуров вече бил получил съобщението, че самолетът със сина му на борда е изчезнал от екраните на радарите. Вече няколко часа го търсели из полетата на Плевен и Ловеч. Все пак имало някакъв шанс машината да се е приземила аварийно и двамата летци да са живи и здрави.

Министърът обаче

не хранел такива

надежди

Ситуацията му била прекалено ясна. Приел вестта мъжки, повече се притеснявал как ще я понесе съпругата му Елена. Затова помолил двамата генерали да съобщят новината.

По това време Джуров живеел в кооперация на днешния бул. "Васил Левски", малко преди пресечката с "Граф Игнатиев". В мига, когато ги видяла на прага на апартамента, майката разбрала всичко. "Знаех, че така ще стане", повтаряла в унес тя, колкото и Семерджиев да обяснявал, че все още търсят изчезналата машина.

Година след Чавдар загива и последният от тройката големи парашутисти полк. Иван Крумов. При стандартен скок с резервния парашут не успява да дръпне ръчката и се разбива в земята.

24chasa

Австрия гърми: Феликс Баумгартнер откраднал идеята за скока от българина Иван Трифонов!

Дни, след като австриецът Феликс Баумгартен скочи с парашут от Космоса, се появи твърдение, че идеята за екстремния номер всъщност не е негова, а на българина Иван Трифонов. С тази сензационна новина гръмна многотиражният австрийски вестник "Курир". Нашенецът тренирал за подвига много по-рано от Феликс, но нямал пари да го реализира.

"Радвам се на успеха на Феликс Баумгартен. Но това беше моят проект", заявява пред "Курир" Иван Трифонов. "Аз нямах финансовата сила на Red Bull, за да изпълня мечтата си. Сега трябваше да гледам как Феликс представя моя проект като свой", допълни той. Българинът тренирал за скок от ръба на Космоса години наред. Той възнамерявал да достигне височина от 50 километра - с 11 повече от Феликс, и оттам със скоростта на светлината да скочи в бездната.

Трифонов нарекъл проекта си “Мисия Уран”. Обсъждал го с руски космонавти още през далечната 1992 година.
Той се нуждаел от едва 6.5 млн. евро, за да реализира плана си - сума, която е многократно по-ниска от 50-те млн. евро, изхарчени за скока на Феликс Баумгартнер.

“Три пъти се молих на Red Bull, последният път беше през 2002 година, но и трите пъти получих отказ”, разказва Трифонов. През 2005 година той влязъл в контакт с Феликс Баумгартнер. Срещнали се в Залцбург. Нашенецът носил със себе си всички необходими документи по проекта. “Феликс си преписа всичките ми изчисления и адреса ми. Условието беше да ме вземе като консултант”, заяви нашенецът.

Двамата обаче не направили споразумението писмено. “Разчитах на честността му. Това обаче беше голяма грешка”, съжалява той. Скоро ще ти се обадя, казал Баумгартнер в края на разговора им. Но той така и не изпълнил обещанието си.

В края на годината му изпратил коледна картичка с въпроса кога ще реализират проекта. Австриецът обаче хладно му отвърнал, че няма нужда от него. По-късно Трифонов научил от медиите, че Феликс ще осъществи проекта.

http://europe.actual...ews_403824.html

Феликс Баумгартнер: Идеята за скока ми даде българинът Иван Трифонов

Малко преди да извърши скока от стратосферата, австрийският парашутист Феликс Баумгартнер признава в няколко интервюта, че идеята за това му дал Иван Трифонов

През 2004 година той се срещна с мен и ми разказа за проекта си, уточни Баумгартнер. Българинът разработва идеята за скок от 50 км височина в продължение на 13 години и направил всички важни изчисления за това колко трябва да е голям балонът и какви инструменти са нужни в капсулата.

"Трифонов ми сподели всичките си идеи. Той бе вече твърде стар за изпълнението им, не бе успял да намери спонсори", разказва Баумгартнер в интервю за сайта "Пур скайдайв".

По-късно се срещнах и с Пер Линдстранд, който също работи по подобна концепция. Той дълго време сътрудничи на Ричард Брансън по плана му за обиколка на света с балон. Те двамата също бяха решили да опитат да подобрят рекорда на Джо Китинджър. Но се отказаха да работят по моя проект заради други планове. После се срещнах и с Арт Томпсън - авиоинженер и експерт по космонавтика. С него се сработихме веднага и реших - той ще е човекът. Арт координира отбора ми, а основният двигател, разбира се, е "Ред Бул", обяснява Баумгартнер малко преди да скочи.

Междувременно Дарик установи, че 67-годишният Иван Трифонов е записан в книгата за рекорди на Гинес като първият човек прелетял над Северния и над Южния полюс с балон, като самият той твърди също така и, че е първият прелетял над Средиземно море с такъв. Искал да постави и рекорд за най-висок скок от балон, и през 2002 г. именно с този проект започва да звъни на потенциални спонсори за този проект.

След три години неуспехи в тази насока, включително три отказа от Ред Бул, Трифонов е на прага да се откаже от мечтата си. Като последна надежда, през 2005-а той се свързва с Феликс Баумгартнер. Показва му всичките документи, на които е описал своя проект, но на срещата Баумгартнер просто записал основните изчисления, както и имената на някои от основните му контакти, обяснява още Трифонов.

frognews.bg

Изумителни нови кадри от космическия скок на Феликс Баумгартнер

http://www.youtube.com/watch?v=dYw4meRWGd4

 

Падането му от 40 километра височина продължи 4 минути и 19 секунди, а веднага след скока му бяха разпространени кадри,

демонстриращи постижението му. Повече от година по-късно получаваме кадри, които са заснети от гледната точка на Феликс.

Изумителните кадри следват след 1:40

Шеф в „Гугъл” скочи от 41 километра

Алън Юстис подобри рекорда на легендарния Феликс Баумгартер
 
https://www.youtube.com/watch?v=AsftfzBrVko
 

Подобриха рекорда на легендарния Феликс Баумгартер за скок с парашут  от ръба на Комоса.
 
Вицепрезидентът на „Гугъл” Алън Юстис скочи от 41 километра и 400 метра. 
 
57-годишният Юстис скочи от височина 40 км  и надмина скоростта на звука като разви над 1 300 км/ч при падането си. При преминаването на звуковата бариера Юстис е произвел и свръхзвуков тътен, както и е подобрил още няколко рекорда за свободно падане.

Скокът бе извършен в пустинята на американския щат Ню Мексико и продължи точно 4 минути и 27 секунди. Юстис е бил облечен със специално проектиран за целта космически костюм. Той се приземи на повече от 100 километра от мястото, от което излетя.

Алън Юстис, който е бивш пилот и парашутист, е планирал тайно скока няколко години.

Юстис пада в продължение на 4 минути и половина, като разви скорост по-голяма от скоростта на звука. 
 
Рекордът стана възможен благодарение на специално подготвен балон с хелий, който издигна Юстис на голямата височина за 2 часа. 
 
Костюмът на 57-годишния компютърен специалист беше изработен специално за случая скафандър, поддържащ еднаква температура и налягане без значение от височината. Самият той не е искал излишна публичност около събитието и затова видеото от уникалния скок от 25-ти октомври беше разпространено с няколко дни закъснение.
 
 novanews.bg      bnr.bg      dariknews.bg