Децата ни, скъпа, отдавна веч` не са деца, а ний сме, мила, неусетно някак побелели. И на лицата ни живота своята следа остави, белег от мечти и болки отшумели. И всеки косъм побелял във нашите коси не със една едничка грижа в болка е белязан. И нека огънят във твоите очи пламти и днеска, скъпа, пътят ти да е с любов огряван. Била е, казват, любовта прашинка на света, Но дето две прашинки във безкрайната вселена се срещнат и се слеят, заблестяват кат` звезда сияйна, лъчезарно ярка, огненочервена... О, ти си толкоз млада и изпълнена с живот!... Танцувай блус, във вихъра на свойта младост, мила, до сетен дъх, не спирай, ти танцувай със любов и нека тя във тебе да сияе с всичка сила...

Редактирано 29 ноември 201213 г. от hrodopski (преглед на промените)

Танцувай блус, във вихъра на свойта младост, мила, до сетен дъх, не спирай, ти танцувай със любов и нека тя във тебе да сияе с всичка сила... Приеми моите най -горещи адмирации за хубавия стих !