Има теории, че е на език от нашата езикова група.

 

 

През 1912 г.търговецът на антични ръкописи Уилфрид Войнич купува странна книжка с размери около 18 на 26 см. Малка, но е доста дебела – съдържа 234 страници. И този очевидно древен манускрипт се превръща в най-голямата загадка за криптографите. Никой и до днес не е успял да разчете текста.

 

Ръкописът на Войнич, притежаван някога от император Рудолф ІІ, е пълен с рисунки на фантастични растения, зодиакални символи и човешки фигури. Далеч по-интересен от илюстрациите обаче е самият текст: 234 страници с изящни, великолепно изписани и съвършено неразбираеми думи. Опитите за разшифроване датират от октомври 1912 г., когато ръкописът попада в ръцете на търговеца на антики Уилфрид Войнич.

Самият Войнич е много интересна фигура – борец за освобождението на Полша, избягал от каторга в Сибир, женен за кратко за ирландската писателка Етел Войнич, в края на живота си той се установява в Америка и започва да се занимава с антики. Най-ценната му находка е именно споменатият ръкопис, състоящ се от 234 пергаментови страници. Към него имало приложено и любопитно писмо, датирано от 1666 година. То било изпратено от Маркус Марси, ректор на Карловия университет в Прага, до учения йезуит Анастасиус Кирхнер. В писмото Марси моли колегата си да помогне в разгадаването на ръкописа и добавя, че навремето книгата била собственост на император Рудолф ІІ (1552-1612). В двора на владетеля на Бохемия смятали, че загадъчният текст е писан през XIII век от Роджър Бейкън, прочутия францискански монах, философ и алхимик

 

.

 

Езикът на ръкописа си остава мистерия и до днес. Някои от буквите напомнят на латинските, но други не приличат на нищо познато. През годините текстът е предизвиквал най-различни хипотези. Според едни това е усъвършенствана форма на средновековния китайски. Според други е украински, но с отстранени гласни. Тези версии обаче се опровергават категорично от структурата на изреченията. Синтаксисът на ръкописа не съответства на нито един език в света, изтъкват лингвистите.

Друга на пръв поглед реалистична хипотеза е, че текстът е съставен чрез специален таен код. Само че през последните петдесет години огромен брой криптографи са се мъчили да го разгадаят, без да постигнат дори и минимален напредък.

Текстовете са изписани около сложни илюстрации, в които могат да се разпознаят растения, астрономически карти и изображения на жени, които се къпят (може би в извор на младостта). Като цяло мнението на учените е, че става дума за алхимия или, че той е бил предназначен да служи за фармакопея, или като книга, развиваща общи теми от средновековната или дори по-ранна медицина. Някои от нарисуваните дрехи напомнят тези от Северна Италия, други от

 

Великобритания. Ако се съди по илюстрациите, книгата може да бъде разделена на няколко раздела: ботаника, астрономия, биология, космология, фармацевтика и рецепти. Има и растение, наподобяващо слънчогледа. Това определя в някаква степен рождената дата на ръкописа – някъде след 1492 г., когато Колумб предприема пътуването си до Америка. Слънчогледът е донесен в Европа от Америка.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа, той е бил обект на интензивно изучаване на много професионални криптографи и аматьори, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в опита да декриптират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но и също дава кредо на теорията, че книгата е просто една безсмислена последователност от случайни символи.

Ръкописът, който сега се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи Бейнеке в Йейлския университет в

библиотеката на университета Йейл в САЩ, е бил открит през 1912 г.

 

 

от търговеца на антики Уилфрид Войнич във вила Мондрагон във Фраскати – голям дворец близо до Рим, собственост на общността на йезуитите. През 1912 година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име

Остатъка от живота си Войнич посвещава на разгадаването на тайната на произхода на документа и неговата разшифровка. Антикварят починал 18 години по-късно, без да успее да получи отговор на тези въпроси.

Установено е само, че цветовете на мастилата съответстват на палитрата от епохата на Ренесанса. Според учени от Аризонския университет в САЩ, извършили радиовъглеродно датиране на пергамента, той е от от началото на XV век, тоест с почти цял век по-стар, отколкото се смяташе досега. Трябва да се отбележи, че датировката се отнася за времето, когато е направен самият пергамент, а текстовете може да са написани и по-късно. За съжаление, радиовъглеродната датировка на мастилото е невъзможна.

 

източник: http://www.znania.tv/?p=11408

клипче от документалния филм за книгата:

 

 http://channel.nationalgeographic.com/channel/videos/the-unbreakable-code/

Този ръкопис явно и до днес изпитва  интелектуалният багаж на доста изследователи и е както неприличащ на нищо познато в лингвистични съпоставки в същото време се асоциира с някои от най-древните ни езици и не само! ..

 

Ръкописът на Войнич не прилича на нито един европейски език. В него няма думи, съставени от над 10 глифа, същевременно се срещат твърде малко еднобуквени или двубуквени думи. Разпределението на буквите в думите също е свръханомално. Някои букви се появяват само в началото на дума, други само в края, а трети само в средата. Докато семитските азбуки са с много букви, които се пишат различно в зависимост от позицията им - в края, по средата или в началото на думата, буквите от латинската, гръцката и славянската азбука се изписват принципно по един и същи начин, независимо къде се намират в думата. Аномална е и честата употреба на една и съща дума, която изниква до три пъти в ред, което е нетипично за европейските езици. Думи, различаващи се само с по една буква, се повтарят също с необичайна честота, което превръща дешифрирането в "ескалираща фрустрация", както отбелязва Елизабет Фрийдман - криптоанализатор и пионер в американската криптография, която през Втората световна война участва в декодирането на кода "Ейнигма" на германското военноморско разузнаване... ...Илюстрациите в ръкописа на Войнич съответстват на разделите му. В "Билкарския" раздел са изрисувани неизвестни растения, части от които са представени в увеличен размер, сякаш гледани под лупа, със съответни описания и обяснения. В "Астрологическия" дял са включени диаграми с универсални символи като луни, слънца и звезди. Изобразени са и 12-те зодиакални знаци. "Анатомичният" е с непрекъснат текст, украсен с голи женски тела, къпещи се във вани или басейни, свързани с тръби, напомнящи на човешки органи. "Космологичният" също е пълен с кръгови диаграми, чийто смисъл е непонятен. Върху разгъващите му се страници се виждат карти с шест острова, пътеки, замъци и подобие на вулкан. "Фармацевтичният" съхранява рисунки на части от билки с подробни указания, придружени от аптекарски съдове. Вероятно по-дългите текстове са рецепти. "Рецептурникът" е с кратки абзаци, разделени със звездообразни символи... ...Ръкописът съдържа над 170 000 отделни глифа оригинални изображения, съставящи тайнствената му писмена система, отделени един от друг чрез малки паузи. Повечето глифове са изписани с едно или няколко прости движения на птиче перо, но със завидно майсторство, показващо, че системата е била съвършено позната на автора и той постоянно си е служел с нея. По-дългите паузи разделят писанието на 35 000 думи с различна дължина. В него се откриват специфични фонологични и ортографични закони, каквито срещаме във всеки език - например определени букви се явяват по-често в дадена дума (като гласни и съгласни), някои никога не следват други, трети са удвоени, четвърти - не. Статистическите анализи показват, че става въпрос за оригинален език със свои особености и правила. Някои букви напомнят на римските, други приличат на арабски числа, трети на символи, използвани в латинските съкращения или в италиански средновековни кодекси. Но познатостта стига и замръзва дотук. Оттам нататък започва непонятното, неразгаданият смисъл, криптираната логика на един разум, който не се поддава на никакъв прочит..." За сега,де..!