Спускам се дълбоко, дълбоко в морето. Макар и жестоко, без страх влизам там. Макар че това е местото, което отне моя татко, отне го без срам. Вълните му тежки видях да заливат и майка, и кака, и родния брат, секунда преди от света да си идат, заключени в просторна синя необят. Отне ми семейство, отне ми приятел, отне ми и моята първа любов, уби в мен живеещия малък мечтател, отне ми желанието за живот! С туй теб те запомних, моренце проклето. Море, ти превърна живота ми в ад! Превърна ме мене във просяче клето, принуден да ровя по кофите бях. Дотегна ми вече! С какво го заслужих? Какво ти направих поне ми кажи! От всичко за теб едно нещо научих - все с лошо наказваш семейства добри. Сега съм във тебе, моренце убиец, потъвъм надолу със камък в ръка, пътувам към общосемейната участ. Ах, сладка била е смъртта..

 Стихотворението ти е добре построено, както от гледна точка на формата, така и на съдържанието.  Основната стъпка е амфибрахий, с акцент върху третата сричка и на места дактил. В такт 12 - 11 (с малки изключения).Римите са кръстосани, през стих, и вътрешни (дълбоко, дълбоко, жестоко), които правят стиха мелодичен. Избягвай употребата на умалителни имена,като моренце, просяче и др. Ако искаш да научиш повече за поетичното майсторство, прочети моята статия "За стихотворството",поместена тук.