Колко жалко

Колко жалко, колко болно: по богатство и по сила е на място най-последно моята Родина мила...

Че продават я на дребно кръвожадни кожодери – кредитните милионери. Че народът ни линее, бавно стапя се и чезне, нацията ни старее и угасва наш`то племе. Че се шетат емисари безнаказано – свободно, де погребат кат`  гробари всичко свято, мило – родно А властта невъзмутимо сладко дреме и нехайства, че след време обозримо може и да не ни има. Днес намира за виновни пенсионери, безработни, че изсмукали резерва кат пиявици безбожни... Готованци безподобни, второ качество порода, твар излишна на земята. Напаст черна за народа, за народа и хазната. Че се скитат кат`клошари боси, голи – недояли, гладни, жадни – недоспали, с пенсийка нищожно  жалка кретат без надежда малка. Но за тях властта нехае, сит на гладен вяра няма, и не иска тя да  знае за неправдата голяма. Тя се грижи за народа и молебен препоръчва да направят за живота на душите заблудени, за да бъдат те спасени. И по храмове попове, ходжи, пастори – равини страстно молят се на бога, за да опрости души ни... Колко жалко, колко болно – че върлуват мафиоти, гешефтари – идиоти, алчни мутри и мутреси, де продадоха страната скришом за стотинки дребни Олигарси чуждоземни разпореждат се с благата, чрез концесии присвояват   скъпи ценности –  богатства. Политици – депутати мъдро клатят си краката и умуват за парата. Те нехаят за народни, за народни интереси. Вили, яхти – лимузини, лукс, охолство щом ги има, то по дяволите всички, всички чужди интереси... Те разсипаха страната и объркаха живота, те опразниха хазната и поробиха народа. Микс от толкова боклуци веч` е моята родина : то не беше и вендета, и убийства по поръчки, рой довчерашни  хлапета – днеска вече милионери. Живи клади по площади, Е  РЕ  ПЕ – та и вандали волно грабещи народа, СЕ РЕ СЕ – та и скандали, избори и парламенти, депутати тарикати, нечий лобита прикрити, компромати с документи. Бюрократи, спекуланти, гешефтари – родолюбци, все отбор юнаци – менти, де изнесли са страната във офшорни чужди банки... Запретнете вий ръкави тез` боклуци да очистим С мишници корави, здрави най – подир  да ги изринем...

Колко жалко, колко болно: по богатство и по сила е на място най-последно моята Родина мила...

21.04.2013 г.  

Редактирано 29 април 201313 г. от hrodopski (преглед на промените)