Прорутеният храм

Опустя в забвение навеки на илюзиите порутения храм. Тънят в бурен мъртвите пътеки на угасналият бледосинкав блян. Натежали стъпките далечни уморено глъхнат в ледена тъма. Сенките застинали и вечни тънят в сънен унес и тъга. Тук напразно камъка изронен е очаквал да прекрачи в нощта, кат владетел стар на трон вековен, плахо призракът не тлен на любовта. Но,уви!Застинал вечно в мрака плесенясалият храм едва личи и по камъка студен на прага му се стелят само мъртвите мъгли. Тук светлосините пътеки , към порутеният храм на любовта, глухо тънят в бурени навеки- веч на никому не нужни на света. И в пустинна жажда изгоряха белоснежните цветя на пролетта. Поругани тук осиротяха съкровените мечти на младостта. Веч порутен е навеки храма, храма на безумните заблуди мой. Младост е напразно пропиляна във наивни блянове,мечти безброй... 2001-2005