Идилия в бледи стихове

Облян в брилянтно мека светлина изцяло – сияен, лъчезарен и сребрист – на езерото в сребърното огледало ликът ти нежен аз видях, все тъй чаровен, приказно красив, и плахо си дъхът възпрях да не би да го с дъх прогоня аз. Дали съм сън сънувал ил` наяве беше – не зная! Запленен от красота стоях и гледах как елмазено трептеше пред мен в кристално ярка светлина. Край теб припламваха брилянтните искрици на хиляди намигащи слънца и волно плуваха безшумно птици... А утрото сребристо над водите сини в просъница с невидима ръка раздипляше дантели рехави и сиви – дихания последни на нощта. И лястовички в ранно утро подранили се къпеха в студените води, докосвайки ги нежно със гърди. На езерото в сребърното огледало отсрещните смълчани брегове оглеждаха се модро свежи замечтано в омекотени вече цветове. Браздиха неуморно сребърни къдрици прохладните и тихи ветрове... Красив, изящен лебед в таз картина чудна довършваше декора най – подир, до лилията снежнобяла – ранобудна изпълваше пейзажа в преден план. Стоях и гледах таз идилия вълшебна пред мен с очи засенчени със длан и в миг съзнах, че той приел ти бе ликът... 15. 07. 2013 год. Куклен