Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×

Препоръчан отговор


Самотен кат` гларус високо в небето

аз търсих напразно спасителен бряг.

Под мене капризни талази в морето

препускаха диво в шеметен бяг.

От бури метежни ранена в крилото

угасваше моята нещастна душа.

Напреде не виждаха нигде очите

заветната,щедра-желана земя.

В прегръдки стихийни преплитаха пръсти

огромните сиви ,безкрайни вълни

и давеха вечно надеждите светли

с измамни миражи,с красиви мечти.

Невинната младост  - мечтите безбройни

на моята клета,нещастна душа,

жестоко житейските вихри съдбовни

громяха с оловно отровно вода.

Напразно кат гларус високо в небето

аз диря и  днеска спасителен бряг

под мене немирни талази в морето

препускат се диво пак в шеметен бяг...

 

24.09.2005год. гр.Куклен

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.