На сребърна лента се вие пътека сред лъки зелени, сред буйни треви. И свежо прохладната вечер полека с въздишка разпръсква златисти лъчи. На изток кат арка светлина огряла сияйна и девствено чиста дъга. Под нея замислена сякаш-заспала почива земята в сладка нега. Над грейнали ниви лъчисто сияе пробудена младост в трептящи лъчи и свежият въздух приятно ухае с ухание сладко на диви треви. Във всяка тревичка е грейнала пролет погалена нежно от ласкав зефир и птичата песен е повик за полет в безкрайни простори на синкав ефир. И брястът разкошно разперил е клони облъхнати нежно от хладен ветрец. Стаената болка в душата отрони, печален навеки, незнаен певец. Под него извива, далече се губи пътеката бяла в сива мъгла и свежите ниви с блясък сияен сияйно потрепват в неясна тъга... Със поглед над нея аз литнах кат птица омаен от прелест, от нежност и свян и горест в гърдите безследно стопи се от полъха топъл на светлия блян... Летях сред лазури сияйно лъчисти с крилете на светла – прекрасна мечта – се рейше над облаци бели – сребристи огряна от слънцето мойта душа.... И в тихата вечер самотно проплака далече в прохладния вечерен здрач самотният чухъл – оплакващ в мрака сам своята орис нещастна с плач. Далече зове ме и мами пътека към светли простори, към светлия хълм , там, дето навеки намира утеха от болките стария цъфнал салкъм. Там, дето се носи ухание сладко и птици лудеят в безкраен летеж , където гърдите с дихание леко дълбоко поемат въздуха свеж. Там, дето свободно се реят мечтите, златисто сияйните наши мечти, където за полет жадуват душите – далечен – далечните южни земи. Пътеката малка се губи и слива със залеза златен сред златни лъчи. По своя пътека деня си отива, отлитат далече красиви мечти...

Редактирано 13 август 201313 г. от hrodopski (преглед на промените)

Прекрасно е!

 

Благодаря ви, Efe, за филмчето, то също е прекрасно!