Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Целомъдрена бе тя весталка в своя чист и непорочен свян. Той пък огъня на клада жарка – дух от страсти бурни обладан. Тя самата - прелест непозната, блян във златно пурпурни лъчи, трепетлика в слънчева позлата – цвят иглика в утринни сълзи`. Чак до слънчевите двери златни сливали са своите тела и във мигове неземно сладки тънели в упойна пелина`. Плам, цветя и чувства необятни – твърде тесен е за тях света. Трепет, музика – душевни страсти възвишили пламенна душа. Във душа й екнали фанфари, зашумели горди лесове, във очи заискрени фонтани бликнали в среднощни часове. Като морен ангел във прегръдки кротко в утрото заспала тя, че е пила цяла нощ на глътки сладкият нектар на любовта. Не е целомъдрена весталка, нито пък слуга във нечии храм, е на чувствата си господарка – в чист и непорочен, светъл блян. 2.09.2013

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.