hrodopski 467 Докладвай публикувано 10 декември 2013 С очите на любовта Сладка приказка вълшебна,господа,е любовта,тя е тръпката душевнаи е зов на пролетта.В тихи нощи сребролунитя ухае на жасмин,на зорници ранобудниален лъч е от рубин...Може всичко да се случии зловещата съдбада отнеме и пречупитвърде рано младостта.И в жабок да те превърне,да не срещнеш любовта,и от теб да се отвърнепрежди време радостта.И взаимност да не срещненивга твоята душа.Любовта ти да посрещнес присмех скъпата жена.Не плачи и не унивай,не прекланяй ти главаи бори се, и не спирайти да вярваш в любовта...Моля,нека ви разкажасамо приказка една.Обещавам аз,че няма, няма да ви отегчаГероите пак ще са двама, но случаят ще бъде по, по - друг, ще има пак човешка драма, пак тема ще е любовта и тук. Тя нямаше черти изящни- лицето беше й пъпчиво, но в погледа лъчи искрящи превръщаха го в красиво. Той бе левент,красив и строен, но пък очи в игра нелепо, във миг нещастен и съдбовен, си беше наранил жестоко. Постъпи в болница тогава и там сестрата милосърдна, тъй както много често става се случи нежна и добродушна. Тя грижеше се всеотдайно , грижовна като майка беше във дни и нощи постоянно надвесена над него бдеше. Но женското сърце сиротно усети скоро,че се влюбва дълбоко,искрено - охотнос любов гореща що погубва. Обикна я и той горещо и мислеше си все за нея. В мечти унесено и често представяше си я кат` фея... А как изпитваше боязън тя от мига кога прогледне, когато грубо със сарказъм ще я отблъсне и отбегне. И виждаше се тя горката обидена и унизена, проклинаше навек съдбата нещастна,скръбна и сломена. Денят очакван дълго- дойде, свалиха белите превръзки. „О ,боже,светлина сияйна !... Аз виждам,господи,отново!... Къде е моята любима,защо не виждам да е тук сред вас? Где е девойката красива, че ангелския й не чувам глас"? А тя се бе усамотила и сълзи ронеше горчиви. Заведоха я те насила след много опити учтиви. Очакваше с дух плах – объркан присъда тежка до вратата . Дълбоко трогнат-очарован посрещна с радост той жената. И нежно- влюбено сърцето душата виждаше красива изписана върху лицето на скъпата жена любима...Любовта е погледа жадуван на любимата жена, тя е порива греховен на човешката душа. Тя е пристана далечен- светлосинкава мечта, спомен нежен и сърдечен, спомен скъп от младостта.. 3 Сподели този отговор Линк към този отговор Сподели в други сайтове
petinka90 935 Докладвай публикувано 13 декември 2013 Писането на по-дълги стихове е изпитание за създателя им, тъй като е много голяма вероятността да се избегне темата, акцента в творбата. А тази тук мисля, че повече от успешно е избегнала тази опасност.Поздравления! 1 Сподели този отговор Линк към този отговор Сподели в други сайтове