Здравейте, от доста време насам ми жужи около главата да започна да пиша книга. Днес си нахвърлях няколко идеи в главатаи на лист и започнах да чъткам на Word. Мога да ви предоставя част от това, което започнах. Не съм писал много, но искам и да споделите мнението си относно началото, защото искам все пак да знам имам ли нещо като талант (ако може това да се прецени от 2-3 реда де.

 

Да ви попитам, на каква програма да продължа да пиша? Няколко съвета относно написването на книга и след това ако искам да я разпространявам как стават нещата? 

разрових се из чичко гугъл, но всичко, което намерих са теми от 2008г. - 2009г. най-новите.

 

Прикачил съм написаното досега. Заглавието не е това, което е на документа, просто се запамети то от първите ми драсканици на Word, аз съм на мнение, че накрая се пише заглавие, така става най-добре.

Подчертавал съм с маркер някои неща, поради причината, че са ключови фрази, които ще развивам по-нататък в книгата. Стилът е фантастика, но няма да бъдат включени много такива моменти, като книгата, ще бъде насочена към възраста на тийнейджърите.

Толкова малко си спомнях от моето минало.doc

Редактирано 12 декември 201312 г. от Rock4eto0o (преглед на промените)

Продължавай, продължавай.

Такам, завърших първата глава и ще се радвам да я споделя с вас. Все още мисля, че нещо не и е наред, сигурно ще претърпи още промени. Моля ви за градивна критика и няколко съвета ако може

Толкова малко си спомнях от моето минало.doc

Редактирано 13 декември 201312 г. от Rock4eto0o (преглед на промените)

Няма какво да се критикува... засега. Текстът е твърде кратък. Разбира се щом е книга, а не по-кратко повествование, наблегни на описанията, на детайлите, отпусни фантазията си в интересни метафори... и т.н. пълнеж.(и това е съвет от автор, който пише в телеграфичен стил )

Продължавай да пишеш.

Признавам си, че се впечатлих от граматическата ти култура (прости ми вниманието, но доста често тук пишат млади приятели, за които това е нещо далечно).

Редактирано 13 декември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Ти сайт щеше да правиш,музикант да ставаш.Една глава на книга се предполага да е двайсетина страници.Дай да видиме какво си написал.

Ти сайт щеше да правиш,музикант да ставаш.Една глава на книга се предполага да е двайсетина страници.Дай да видиме какво си написал.

 

Какво да се прави? Странна личност съм. Жалко, че за сайта не се намериха хора, но може би така е било по-добре. Хехе, да музикант уж трябва да стана, поне това уча в момента, а след 12 клас се готвя за Виена, но писането ми стана нещо като хоби. Не смятам, че една глава трябва да е по 20 страници, а и съм съгласен (с мнението на НЕЛ), трябва да има повече пълнеж, но разбира се да не се отклонявам от главната си цел. Ще препрочета още веднъж 1вата глава и ще се опитам да добавя повече образност на случващото се, за да разберат къде точно се намират щом прочетат книгата. Аз си имам едно нещо, което използвам при избора на книги, когато ги копувам. Винаги прочитам 1ва глава още в книжарницата (понякога ме гледат накриво, даже веднъж ми се бяха скарали да си купя книгата преди да я чета, но това е друга тема...) В нея търся нещо, което да ме накара да се почувствам на друго място и да забравя къде съм в момента. Тоест да има много детайли за обстановката, защото съм чел (мисля, че бяха 2 книги) постни книги, в които виждам смисъла на самото пройзведение, но не можех да потъна в него.

Всяко начало е трудно и често резултатът е просто удовлетворяващ. Но все отнякъде се започва.При водещи желание и упорство "просто удовлетворяващ" може да се превърне в "добър", "много добър" и т.н.

Продължавай с творенето!

Харесва ми как пишеш, но имам забележки (това си е чисто мое мнение, може другите да са имат различно становище).

 

1. "...пуснах плазменият си телевизор..." освен ако не искаш да посочиш конкретно време, недей да обременяваш техниката, напиши просто "телевизор".

Примерно ако книгата иска да покаже че се случва в момента (а не конкретна дата/време) и читателя го чете след 20 години ще изглежда смешно. Чел съм такива творби на български автори от преди '89,

постоянно конкретизираха техниката "завъртя шайбата на телефона". Или руските автори от същото време със техните научни фантастики където има грамофони, телеграфи и кинескопи в космоса.

Надявам се разбираш какво искам да кажа. 

 

 

2. Като героя започна да чете записките непрекъснато изкачаха нови имена "Амулетът на Хор", "Сабрина Майкълсън", "Вярка Атанасова", "Франсуа Уадингтон" и "Андре Буе"...

Това за мен е убийствено, само в процес на две страници вече има няколко нови персонажа за които не знам абсолютно нищо (не са развити). И после когато героя най после ще се срещне с въпросните

трябва да връщам страниците да проверявам какво е било писано защото вече ще съм го забравил. Това което те съветвам е да разработваш персонажите един по един, например записките започват със амулета

и Сабрина - пишеш за тях колкото пишеш и историята продължава, по натам героя пак чете записките и чете за Вярка примерно и т.н..

Харесва ми как пишеш, но имам забележки (това си е чисто мое мнение, може другите да са имат различно становище).

1. "...пуснах плазменият си телевизор..." освен ако не искаш да посочиш конкретно време, недей да обременяваш техниката, напиши просто "телевизор".

Примерно ако книгата иска да покаже че се случва в момента (а не конкретна дата/време) и читателя го чете след 20 години ще изглежда смешно. Чел съм такива творби на български автори от преди '89,

постоянно конкретизираха техниката "завъртя шайбата на телефона". Или руските автори от същото време със техните научни фантастики където има грамофони, телеграфи и кинескопи в космоса.

Надявам се разбираш какво искам да кажа.

2. Като героя започна да чете записките непрекъснато изкачаха нови имена "Амулетът на Хор", "Сабрина Майкълсън", "Вярка Атанасова", "Франсуа Уадингтон" и "Андре Буе"...

Това за мен е убийствено, само в процес на две страници вече има няколко нови персонажа за които не знам абсолютно нищо (не са развити). И после когато героя най после ще се срещне с въпросните

трябва да връщам страниците да проверявам какво е било писано защото вече ще съм го забравил. Това което те съветвам е да разработваш персонажите един по един, например записките започват със амулета

и Сабрина - пишеш за тях колкото пишеш и историята продължава, по натам героя пак чете записките и чете за Вярка примерно и т.н..

Да, на мен също не ми звучеше добре това с телевизора. Относно тези персонажи, те няма да бъдат развивани (техни наследници ще бъдат), а още повече, че героят няма да има повече възможност да чете от тях! :/ ще се опитам, чрез спомени по-нататък да ги припомням тези персонажи.

Редактирано 14 декември 201312 г. от Rock4eto0o (преглед на промените)

Аха, така може, да.

Уф, бях на вилата ни. Там е като портал към отвъдното. Чувстваш се изгубен и няма интернет. Отделен от останалата част на човечеството. Сега като се прибрах продължих да пиша книгата. Ето и част от 2ра глава. 

Преди нямах ясна представа в какъв жанр ще бъде самата книга, но вече започна да ми се изяснява, защото в главата ми започнаха да се оформят все повече детайли за предстоящото в нея.

 

Ще прикача написана донякъде втората глава. Предният път съм я качил само на Word 2007+, за което се извинявам, вече можете да я четете и на Word 2003  Опа, не, объркал съм се

2 Глава.doc

Редактирано 20 декември 201312 г. от Rock4eto0o (преглед на промените)