Иска ми се да споделя болката си с някого, дори само да  пиша, за да я излея някъде. знам , че има хора с много по- големи и страшни проблеми от моя и до някъде се чувствам гадно, че се комплексирам от такова нещо. Някои ще кажат, че съм повърхностна може би, но това е нещо, което адски ми тежи и  повярвайте ми опитвах по какви ли не начини да реша проблема  си.На 23 години съм. Родих сина си на 21.  Изкарах сложна бременност и имах  много проблеми с хормоните. Когато забременях бях 46 кг., когато родих бях 85 кг. никои  не  ти казва как една  бременност променя  тялото  ти. Никои не  те подготвя  за това.  Лекарите казаха, че е от хормоните, че когато спра  да  кърмя  малко  по  малко  ще  си върна килограмите. Е,  да но  не беше  така.  Опитвах  с  диети  ,  свалих  ги  до  62  и повече  не можах. Започнах д а  спортувам  и  скоро  след  това започнаха  проблеми с  колената  ми. Не мога да  тичам, повече  от  500 метра  без болка. Започнах  да  се  уморявам  по- бързо , задъхвах  се  и от леки  ежедневни  задачи. Когато малкия  стана на 2 го  пуснах на  детска  градина. Отидох на лекар  за  да ми  спрат  кърмата,  защото  все  още  имах , предписаха ми хормонални лекарства. пих ги един  месец но  единствения ефект, които имаха върху  мен беше, че отново  качих  килограми.  В  момента  съм  82 килограма  и вече незнам  какво  да правя. Отчаяла съм  се. Мъжът  ми постоянно ми  повтаря, че съм дебела, свекърва  ми  и  тя  не  остава по- назад. Винаги съм се  стараела да  изглеждам и  да се  оличам  добре. Винаги  съм  отделяла  време за  себе  си,  но  след случката  онази  вечер, просто  се  сринах. Две годишният ми  син ми каза "Мама е дебела. Марш в кочината" , незнам от къде го е чул  и кой му го е казал, но това ме нарани страшно много.  Преди  да  се  срещна  с  мъжа  си  имах  период  в  които  нищо  не  ядях,  бях  на  15  години, висока  165 и тежах  31 килограма. Бях  стигнала  до  там, че  дори при  мисълта  за храна ми се  порвъщаше. Това беше  много  тежък  момент  за  мен и семейството ми. Не искам  пак  да  изпадна  в  такава  депресия.................

Неприятен проблем, но не би трябвало да е неразрешим (или поне така се надявам).

От кой град си?

Ако си от София и ти дам контакт ще отидеш ли при един специалист по лечебно хранене?

Ще ти направи и пълни изследвания, разбира се и на 99% ще имаш ефект.

 

Относно подмятанията на роднините ти...гнусно и адски неприятно е, но там нямаш какво да промениш.

Човек първите 7 години ако му липсват няма как да си компенсира.

Здравейте!

Не са редки случаите, в които жени, които са поддържали ниско тегло чрез ограничаване на количеството храна и избягване на много хранителни продукти, по време на бременност да започнат да се хранят "като невидяли", намирайки оправдание в състоянието си.

Резултатът понякога е толкова смайващ, че често пъти води до дълбока депресия., която пък от своя страна задълбочава проблема.

Ако при Вас е било така, нищо чудно че сте натрупали толкова много килограми.

Но проблемът е решим, ако последвате съвета на algor.

Според мен по-сериозен е проблема Ви със семейството, в което сте попаднали по собствено желание.

С първични хора се живее трудно.

Ако сега Ви подмятат, че сте с наднормено тегло и настройват детето срещу Вас, когато отслабнете, ще се хванат за друго нещо и...така.

Помислете върху решаването и на този проблем.

 

мъжът ти и свекървата ти са боклуци, сори ама са такива

низши някакви двукраки

абе то като обичаш някой - го обичаш какъвто е нали

тия не осъзнават че дете си родила, отглеждаш - във физиката ти се втренчили

тегли им една майна, не си ги слагай изобщо

не им позволявай да те сринат, ти дали ще отслабнеш или не какво значение има че не мога да разбера

нали си човек

 

не се предавай

Здрасти. Искам само да ти кажа, че най-важното в момента е да успееш да намериш решение на проблема с килограмите не заради подмятанията на малоумните си съпруг и свекърва, а заради самата себе си! Със сигурност не се чувстваш добре с тези килограми, аз също съм бил дебел и те разбирам много добре. Спорта най-много ще помогне да решиш проблема, виждам, че си силна жена с хъс и вече си успяла да свалиш килограмите драстично. Не е казано, че веднага трябва да започваш с тичане, първоначално може да наблегнеш на по-дълги и изморителни разходки, разтягания, йога и така нататък. После от само себе си ще се почувстваш по-енергична и нахъсана за интензивен спорт. Мога да си представя колко ти е болно, че детенцето ти е казало такова нещо, но в крайна сметка помни, че то не го мисли, та то е вчерашно, как би могло съзнателно да каже подобно нещо и то на майка си? Да знаеш, че това е летяща фраза в главата му, която е чул от свекърва ти.Стегни се, бъди уверена в себе си, върни си предишното аз и дай на отвратителните си "роднини" да разберат, че ти не си човека с който могат да се подиграват!!!  И още един съвет, детенцето, колкото се може по-далеч от тези "хора", докато не е станало твърде късно.  

Най-голямата битка е битката със себе си !.......Най-често това означава непрестанно преодоляване на природния биологичен закон за съхраняване на енергията (!) и трупане на запаси , вродената ни склонност към ленност , мързел (в смисъл на естествено биологично състояние) по отношение на физическата работа .Казано с други думи - защо да свърша тази (физическа) работа утре , като мога да я свърша в други ден....  (с умствената дейност нещата стоят обратно - колкото повече , толкова повече! Изтъкани сме от вътрешни противоречия...!) 

 

Решението е просто , но трудно !

Дебел концлагерист няма ! - малко ядене (не гладуване или други био-химически въздействия!) и много  ( постепенно увеличаваща се ) физическа дейност до степен на мускулна треска ! Е , от начало всичко те боли (мускулна треска ) , но после всичко си идва на мястото . 

Някакво утешение е :"Сутрин като се събудиш , ако никъде не те боли - значи си умрял! "

Повече кисело мляко и газирана вода (за мускулната треска) . Със седене на задника и гълтане на хапове , дори и да гладувате пак се дебелее - не става !

Тялото само "знае" какво да прави !

По-далеч от компютрите ! Иначе искате , не искате се обездвижвате !

Намерете си работа свързана с усилена физическа дейност , а не канцеларско бюро ! Така искате , не искате ще се движите.....Макар някои да я намират за непрестижна , тя е здравословна....!Така няма да имате нужда от джогинг , фитнес или друг спорт със съответното загубено време и средства.....

Редактирано 22 декември 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)