Доста интеренса статия

Преди финала конфискуват 1600 пистолета, еднорък футболист вкарва най-важния гол

В средата на 20-те години на миналия век става ясно, че футболният турнир на oлимпийските игри е крайно недостатъчен да засити нарасналия интерес към играта. На конгреса на ФИФА през 1926 г. президентът Жул Риме и неговият съратник Анри Делоне предлагат идеята да се организира световно първенство за професионалисти. Кандидати за домакинството на първия мондиал са Унгария, Италия, Швеция, Холандия и Испания. ФИФА обаче се спира на Уругвай.

Изборът на Уругвай не е случаен. Авторитетът на местния футбол през тези години е изключително висок. Южноамериканците диктуват модата в света и грабват златните медали на олимпиадите през 1924 и 1928 г. Освен това през 1930 г. страната чества 100-годишнината от своята независимост. Организаторите на турнира обаче се сблъскват с трудности. Професионалните клубове в Европа отказват да пуснат своите футболисти. За някои държави разходите по пътуването са непоносими. Стига се до абсурдна ситуация - в определения срок не се записва нито една държава от Стария континент. Гняв обзема Уругвай. Асоциациата заплашва да напусне ФИФА заедно с всички американски държави. С големи усилия Риме все пак успява да убеди Франция, Белгия, Румъния и Югославия да пътуват до Уругвай.

На 29 юни корабът "Конто Верде", превозващ отборите на Франция, Белгия и Румъния, пристига в Рио де Жанейро. На борда се качват и бразилците. Всички заедно отпътуват за столицата на Уругвай Монтевидео. Румънците са изпратени лично от крал Карол. Монархът издава указ националите да бъдат освободени за три месеца от своите работодатели, които са длъжни през цялото време да им дават заплати. Югославяните, заедно с Жул Риме, пътуват с парахода "Флорида". Президентът на ФИФА носи със себе си четирикилограмова златна статуетка, изобразяваща богинята Нике. Изработеният от французина Анри Лафльор трофей е наградата за първия световен шампион.

Първенството започва с двубоя между Франция и Мексико. В 19-ата минута Люсиен Лоран влиза в историята, като отбелязва първия гол в историята на световните първенства. Малко след това вратарят на французите е изритан от Мехия в главата и е откаран в болница. Смените все още не са разрешени и до края на срещата пази халфът Шантрел. Макар и с 10 души, Франция печели 4:1. В мача от същата група между Аржентина и Мексико съдията отсъжда дузпа в полза на гаучосите. Вратарят Бонфиля отбива удара на Сумелсу от бялата точка. Когато аржентинецът притичва да довкара топката, Бонфиля го поваля и реферът дава нова дузпа. Мексиканският вратар обаче спасява и втория шут на Сумелсу.

Не минава и без скандали. Всъщност те започват още преди началото на първенството. В навечерието на турнира Уругвай е разтърсен от потресаваща вест. Треньорът Алберто Супичи отстранява от тима вратаря Андре Масали. Същият е със сериозен принос за олипийските титли през 1924 и 1928 г. Поводът за разправата с Масали изглежда на горещите уругвайци доста банално. За затягане на дисциплината играчите са затворени в хотел и имат право да излизат от него за по няколко часа през деня. Една нощ Масали не издържал, прескочил оградата и притичал до дома си при своята съпруга. Призори, вмъквайки се през прозореца в хотелската си стая, вратарят останал неприятно изненадан. На леглото му се бил изтегнал треньорът Супичи, който го уведомил, че повече няма да има нужда от него. Въпреки истерията в Монтевидео специалистът е непреклонен и не се съгласява Масали да бъде върнат в тима.

Един от най-спорните моменти е на 1/2 финалите. За срещата между домакините и Югославия "Сентенарио" е препълнен. Близо 300 полицаи са заели местата си на метър от линията зад двете врати. След уругвайска атака топката излиза в аут, но един от полицаите я връща на терена, към Дорадо. Уругваецът шутира леко и когато вратарят Якшич се навежда да я вземе, за да изпълни аут, Анселмо решава да се пошегува и я праща в мрежата. За учудване на югославяните съдията зачита гола. Играчите на инж. Бошко Симонович се хвърлят да протестират. Милорад Арсениевич хваща коварния полицай за гушата. Колегите на униформения се намесват и опитват да изкарат футболиста извън терена. Арсениевич е освобoдeн чак след намесата на капитана на урусите Насаси.

Кулминацията на скандалите обаче настъпва в дните преди и след финала. Хиляди аржентинци се отправят с параходи и лодки към Уругвай. Митничарите претърсват внимателно всеки пасажер и в крайна сметка конфискуват 1600 пистолета. 100-хилядният "Сентенарио" е препълнен, аржентинците са 20 000. Преди началото белгийският рефер Лангенус е поставен в затруднение - двата отбора спорят с коя топка да се играе. Реферът хвърля жребий. Решено е през първото полувреме да се играе с топката на единия, а през второто - на другия тим. Домакините повеждат с попадение на Дорадо, но Аржентина изравнява. В 37-ата минута Стабиле попарва Уругвай с невероятен гол. През второто полувреме обаче момчетата на Супичи са безмилостни. Сеа изравнява, а Ириарте и едноръкият Кастро донасят победата. Стадионът ликува, а Риме награждава първите световни шампиони. В тима на Уругвай блести Хосе Леандро Андраде - единственият тъмнокож футболист в състава. След загубата на Аржентина Монти прави сензационни разкрития. "Беше ужасно. Преди мача уругвайците пращаха в нашия лагер хора да ни безпокоят. Не ни дадоха да спим." Гневът на сънародниците му се излива върху Посолството на Уругвай в Буенос Айрес. Сградата е изпочупена и дори се стига до размяна на дипломатически ноти. Футболните федерации на двете страни прекъсват връзките си за пет години.

и-к 7дни спорт, Момчил Лельов

За любителите на футбола темата е задължителна, за историците е интересна, а за мен - страхотна Пак браво!

Малко офтопик

Много съжалявам че (забравих) и не отидох на един семинар. Ставаше дума за война възникнала заради футболен мач, ако не се лъжа между две южноамерикански държави. Нека някой ако има повече инфо да даде

Италия ликува за втори път, Мусолини праща телеграма "Победа или смърт"

Първенството през 1938 г. е съпроводено от много скандали. Труден е и изборът на домакин. ФИФА е изправена пред сложна дипломатическа задача. Втората световна война е на прага. Испания е раздирана от гражданска война, британските страни все още са в конфликт с централата. От друга страна, ФИФА е дала обещание - първенствата ще се редуват. Едно в Южна Америка, едно в Европа. По всичко личи, че сега трябва да се играе в Южна Америка, кандидат е Аржентина. Пътуването обаче е дълго и скъпо, опитът от Уругвай '30 e горчив. Решението се подлага на гласуване и домакинството се дава на Франция. Аржентина и Уругвай обявяват бойкот и отказват участие.

Германия взима в състава си най-добрите австрийски футболисти и Австрия остава без отбор. ФИФА кани на нейно място Англия, но получава отказ. Така в първенството участват нечетен брой страни - 15. Налага се на 1/8 финалите един тим да почива. Жребият определя това да е Швеция.

Сензацията в първите мачове поднася Куба, която отстранява Румъния. Редовното време завършва 2:2, продълженията - 3:3. Налага се преигрaване и ден по-късно кубинците ликуват - 2:1.

Един от най-интересните мачове през 1938 г. е Бразилия - Полша, който влиза в топ 10 на най-добрите на световни първенства. Тук блесва геният на Леонидас да Силва, който става голмайстор на първенството. Той и полякът Вилимовски се надпреварват кой ще вкара повече. Първият се разписва три пъти, вторият - четири. Мачът завършва 4:4, а в продължението Бразилия печели - 6:5.

На полуфиналите се класират три наистина силни страни - Италия, Унгария и Бразилия. Четвъртият участник е Швеция. Скандинавците искат да направят подарък за 80-годишнината на крал Густав V, като победят Унгария. Не успяват, но и четвъртото място е триумф за тях. Другият полуфинал - Бразилия - Италия, е щял да бъде непредсказуем, ако не било странното решение на треньора на латиноамериканците Адемир Пимента. Той оставя резерва най-добрия си играч Леонидас с мотива, че иска да го запази свеж за финала. Бразилия обаче не стига до последния мач.

Финалът е изключително красив. Италия защитава титлата си с 4:2. За пръв път през 1938 г. отборът домакин не печели турнира. Минути преди финала в съблекалнята пристига телеграма от Бенито Мусолини. Състои се само от три думи -"Победа или смърт". Титлата остава при италианците цели 12 години. Заради Втората световна война следващото първенство се провежда чак през 1950 г.

Надежда Кърликова

и Момчил Лельов, в-к 7 дни спорт

Само година след Втората световна война ФИФА избира Бразилия за домакин на четвъртия мондиал. Доста от силните отбори обаче отказват участие. Германия изобщо не е допусната, а Франция се отказва. В Бразилия не пристига и Аржентина със своята звезда Алфредо ди Стефано, защото страната е обхваната от стачка на професионалните футболисти. Държавите от социалистическия лагер също отказват участие. Така първенството губи най-силния европейски отбор - Унгария. С Грошич, Божик, Хидекути и Пушкаш тимът громи наред в Европа. Доста любопитен е бойкотът на Индия. Азиатците се отказват, защото ФИФА им забранява да играят боси.

В своята група Бразилия действа безапелационно. Не само заради домакинството отборът на треньора Флавио Коста е големият фаворит. Във II група изненадата поднася Англия. Островитяните участват за първи път на мондиал и всички очакват да играят водеща роля. В състава са футболисти като Били Райт, Стенли Матюс и Том Фини. Въпреки това англичаните губят с по 0:1 от САЩ и Испания и отпадат от борбата. Срива се и двукратният световен шампион Италия. Любопитна е ситуацията в IV група. Заради отказа на Турция и Шотландия да пътуват до Бразилия в нея има само един мач - Уругвай - Боливия 8:0. За първи път в историята на първенствата шампионът се определя в мачове във финална четворка. В последния мач се срещат домакините и Уругвай. Никой не се съмнява, че Бразилия е новият притежател на трофея. Още преди двубоя в специален брой в. "Крузейро" излиза с големи заглавия "Ние сме шампиони!" и "Победа за Бразилия!". Легендата гласи, че треньорът на Уругвай Хуан Лопес влязъл с вестника в съблекалнята и казал на своите играчи: "Няма какво повече да ви кажа." Разярени от надменността на бразилците, уругвайските футболисти се хвърлят на живот и смърт. Домакините обаче успяват да поведат чрез Фриаса. Отборът се чувства шампион и започва да играе небрежно. Това се оказва огромна грешка. В 66-ата минута Уругвай прави контраатака. Гиджа подава на Скиафино и той отклонява точката в мрежата - 1:1. Стадионът притихва, а играчите на Бразилия са в шок. 11 минути преди края Гиджа вкарва втори гол. Няма официална церемония. Президентът на ФИФА Жул Риме е в тълпата със статуетката в ръка. Сред навалицата вижда капитана на Уругвай Варела и му дава купата. На "Маракана" остават четири трупа - двама се самоубиват, а други двама умират от инфаркт. "Никога няма да забравя гробната тишина на препълнения "Маракана", спомня си по-късно звездата на уругвайците Скиафино.

Скиафино - архитектът на триумфа от 1950

Уплашен до смърт от своя капитан, уругваецът обръща финала на световното срещу Бразилия

Хуан Алберто Скиафино е смятан от мнозина за най-великия уругвайски футболист за всички времена. Висок и строен, движенията му са белязани от естествена пъргавина. На терена Скиафино съчетава великолепна техника с тактическа интелигентност. Макар че играе предимно зад гърба на основните нападатели, той се отличава като добър реализатор. Много наблюдатели твърдят, че благодарение на феноменалните си качества уругваeцът би могъл спокойно да играе и в наши дни, когато футболът е далеч по-бърз, акцентът пада повече върху играта в защита и се залага много повече на физиката.

Син на италиански емигрант и на парагвайка, Скиафино дебютира на 17 години за Пенярол. Скоро започват да го наричат Малкия Маестро, за да го различават от друга звезда на епохата - Хосе Пиендибене, чийто прякор е Големия Маестро. Другия си прякор - Пепе (на италиански - пипер), Скиафино получава от една своя леля, защото като малък не го свъртало на едно място.

Световна слава Скиафино печели през 1950 година благодарение на митичната победа на Уругвай с 2:1 над Бразилия във финалната фаза на световното първенство, донесла втора титла на страната му.

"Играта на Бразилия беше блестяща - казва по-късно Скиафино. - Наистина си заслужава да ги гледаш.

Ние обаче правехме други неща - тичахме като луди, не ги оставяхме да дишат, борехме се

Двубоят се играе пред близо 200 000 души на стадион "Маракана", които потъват в скръб след загубата. Преди началото на мача пък представител на уругвайската федерация отива при капитана Варела и му казва, че всички от ръководството ще са доволни на загуба с не повече от три гола разлика. На свой ред Варела предава думите му на Скиафино, когото познава отлично, с цел да го мотивира. Последният никога не може да приеме, че някой го превъзхожда на игрището. Именно Скиафино бележи изравнителния гол, след като домакините повеждат, а после подава и за победното попадение на Гиджа.

Според други източници обаче се налага капитанът да прибегне до далеч по-груби похвати, за да накара съотборника си да заиграе както трябва. Според тях на почивката Варела отива при Скиафино, грабва го за яката и го засилва срещу стената. След това му забива няколко шамара. "Не играй като малко момиченце!", крещи вбесен защитникът, чийто красноречив прякор е Черния шеф. Злите езици твърдят, че Скиафино е уплашен до смърт от действията на Варела и именно това го вдъхновява да обърне мача. "Скиафино беше неуловим и сложи край на претенциите ни за титлата", казва треньорът на домакините Флавио Коща след финала.

По принцип кавгите между Варела и Скиафино на терена са легендарни. В един мач на световно първенство нападателят изпада в истерия и

Варела подхвърля:"Вземи се ожени!"

вероятно с надеждата, че женската компания би могла да повлие благотворно на своенравния характер на съиграча му.

През 1954 година Скиафино записва второ участие на световни финали, но този път селесте заема едва четвърто място. Поражението на полуфинала от големия тим на Унгария (2:4) се дължи и на факта, че двама играчи на Уругвай получават контузии. Въпреки това малко остава Скиафино да обърне двубоя с отиграванията си. При 2:0 за европейците той подава за двата гола на Хохберг, който изравнява резултата. В продълженията пък Скиафино цели гредата. Независимо от поражението мнозина го смятат за играч №1 в света. "С майсторските си отигравания Скиафино организира играта на своя тим така, сякаш не се намира на терена, а наблюдава събитията като на длан от най-високата точка на трибуните", пише за него един уругвайски журналист.

С играта си нападателят си осигурява рекорден за онова време трансфер -

Милан плаща за него 100 000 долара

Заедно със звезди като Лидхолм, Нордал, Чезаре Малдини и Жозе Алтафини, Скиафино печели три пъти скудетото и веднъж Латинската купа. Милан стига и финал за КЕШ, но губи с 2:3 след продължения от Реал (Мадрид) (уругваецът е автор на първото попадение в мача). Скиафино е натурализиран и играе четири срещи за скуадра адзура, но не успява да повтори успехите, които е постигнал с Уругвай.

И на Апенините уругваецът показва тежкия си характер. Нападателят е невероятно стиснат. "Него не можехме да го накараме да плати и едно кафе", твърди съотборникът му Нилс Лидхолм. Съществуват обаче съмнения, че шведът просто завижда на Скиафино заради голямата му заплата и високата класа.

След 145 мача и 49 гола за Милан Скиафино преминава в Рома. В столицата на Италия той се задържа три сезона и печели Купата на панаирните градове.

Нападателят слага край на кариерата си на 37 години и се завръща в родината си. През 1976 г. обаче той се завръща във футбола като треньор на Пенярол. По-късно Скиафино води и националния тим на Уругвай.

едит:

1950 - човекът, който накара Бразилия да плаче

Първенството през 1950 г. е единственото, в което няма финал. Победителите в групите излизат един срещу друг. Домакините печелят първите две срещи. В последната, срещу Уругвай, им трябва равен, за да станат шампиони. Никой не се съмнява в Жаир, Адемир и Зизиньо. И всичко наистина започва добре пред 199 000 зрители на "Маракана". Те повеждат, но после Уругвай обръща до 2:1. Драмата е голяма, всички плачат. Вратарят Барбоса е изкупителната жертва. Обвинен е, че не е пазил близкия ъгъл при победния гол на Гигия. Оттогава животът му се превръща в кошмар. Достатъчно е да се спомене само една случка: Барбоса пазарува в магазин. До него на опашката стои жена с дете. Тя посочва вратаря на сина си и казва: "Ето го човека, който накара Бразилия да плаче."

- В Бразилия най-голямото наказание за престъпление е 30 години, а аз плащам цял живот - казва Барбоса малко преди да умре, през 2000 г.

На старини той получава работа на "Маракана", но така и не дочаква възмездие. Това може да стане тази година. Броени дни преди началото на световното първенство в Германия вратарят на Милан и националния отбор на Бразилия Дида заговори по темата, която е табу в родината му.

- Моля сънародниците си да простят на Барбоса - призова Дида от лагера в Швейцария. - Нека падне тази сянка, която виси над него повече от 50 години. Пазил е на световно първенство, а това означава само едно - направил е много за Бразилия. Нека си спомним добрите неща.

Редактирано 8 юни 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Светът за първи път вижда гения на Пеле

Няколко събития разтърсват футболния свят преди 6-ото световно първенство. На 16 октомври 1956 г. на 83-годишна възраст умира бащата на мондиалите Жул Риме. Мястото на французина като президент на ФИФА е заето от англичанина Артър Дюри. Голямата изненада е, че на финалите в Швеция не успяват да се класират двукратните първенци Уругвай и Италия, както и силният тим на Испания. Любопитно е да се отбележи, че адзурите не успяват в квалификациите, въпреки че подсилват тима си с уругвайците Скиафино и Гиджа, които преди четири години вкарват на финала срещу Бразилия. За първи път участие записва отборът на СССР.

Още в групите става ясно, че големият фаворит е Бразилия. Треньорът Феола разполага с футболисти като Жилмар, Джалма Сантос, Гаринча, Диди, Вава и Загало. На шампионата обаче изгрява звездата на Едсон Арантес до Насименто, известен като Пеле. Най-младият играч на мондиала (17 г.) записва едва 4 мача, но отбелязва шест гола. При това най-важните - на 1/4 финала срещу Уелс (1:0), хеттрик на полуфинала при 5:3 срещу Франция и два на финала с Швеция (5:2).

Освен Бразилия впечатление прави отличният френски тим. Галските "петли" печелят симпатиите с нападателната си игра. Раймон Копа и Жюст Фонтен са страшилище за всички вратари. С 13-те си попадения вторият и досега остава №1 сред голмайсторите на световните първенства. Французите си тръгват с бронзовите медали след победа 6:3 срещу действащия шампион Германия.

Швеция е другият финалист. Мачът на стадион "Росунда" в кв. Солна е чакан с нетърпение. В ложите е и крал Густав. Окрилени, домакините успяват да поведат в резултата след чудесно попадение на Нилс Лидхолм. Бразилците обаче не изглеждат притеснени. Особено добре играят Диди и Гаринча. 50 000 стават свидетели на голям мач. Южноамериканците са безмилостни - 5:2. За първи път в историята купата е спечелена от държава, чийто континент не е домакин на първенството.

и-к 7дни спорт

Шейх от Кувейт отменя гол на първенство, Тони Шумахер вкарва съперник в болница

Първенството през 1982 г. се смята за революционно. Новият президент на ФИФА Жоао Хавеланж смята, че участието на 16 отбора е крайно недостатъчно с оглед засиления интерес към мондиалите. Така в Испания пристигат националните тимове на 24 държави. Големите фаворити са Бразилия и световният шампион за 1978 г. Аржентина. Като добри се определят шансовете на Франция и ФРГ. Малцина очакват нещо от Италия, но се оказва, че грешат. Още в групите стават сензации. Алжир побеждава 2:1 ФРГ и е с големи шансове да продължи напред. Стига се до срамен мач между германците и силния тим на Австрия, който вече си е осигурил участие в следващата фаза. Кранкъл, Пецей, Шахнер и Прохазка не се напрягат много срещу тима на Юп Дервал и губят 0:1. Алжирците се прибират обидени у дома. Много достойно се представя и Камерун. Тимът не допуска загуба, но отстъпва на Италия по голова разлика. Не липсват и куриози. Преди мача с Испания и играчите на Югославия слушат химн, който определено не е техният. Домакините пускат по погрешка химна на България. Интересно е и на срещата между Франция и Кувейт (4:1). При гол на Ален Жирес в 81-ата минута азиатците наобикалят съветския рефер Ступар. Те твърдят, че са спрели да играят, защото чули съдийски сигнал. Шейх Фахт Сабах, който е председател на Футболната федерация по това време, нарежда на тима да напусне терена. След това отива да говори със злополучния съдия. Притесненият Ступар отменя гола. В следващата фаза Италия се пада в една група с Бразилия и Аржентина. Неочаквано за всички адзурите завършват първи. Голяма е заслугата на защитника Клаудио Джентиле, който малтретира Зико и Марадона. Първият довършва мача със скъсана фланелка след поредния сблъсък с италианеца. На полуфиналите най-интересен е мачът между ФРГ и Франция. Германците повеждат с гол на Литбарски, но водени от големия Мишел Платини, "петлите" изравняват 1:1. След това обаче става събитие, допринесло мачът да остане в историята като "драмата в Севиля". В 57-ата минута Патрик Батистон се откъсва към германската врата. Харалд "Тони" Шумахер тръгва към французина и без да гледа топката, се сблъсква с него. Батистон лежи безпомощен, съиграчите му са потресени. В същото време Шумахер спокойно жонглира с топката. Холандският съдия Ян Кайзер дори на него показва жълт картон. Батистон е откаран в болница със счупени ребра и зъби и мачът продължава. Резултатът след продълженията е 3:3 и се стига до дузпи. Дидие Сикс и Босис грешат и ФРГ отива на финал. Там обаче нямат шансове. Пред погледа на краля на Испания Хуан Карлос адзурите са с класа над съперника. Не се притесняват дори когато Кабрини изпуска дузпа. Паоло Роси, Марко Тардели и Алесандро Алтобели набързо вкарват три гола. Почетното попадение за германците вкарва Паул Брайтнер. Италия става втората държава след Бразилия с три световни титли.

Роси измива позора си с голове

Нападателят е наказан за 2 години, преди да изстреля Италия към титлата през 1982

Някои играчи са способни да контролират ритъма на мачовете, други радват феновете с феноменални изпълнения, трети всяват страх с грубата си физическа сила. Паоло Роси не се вписва в нито една от тези категории. Със скромните си габарити (174 см, 66 кг) той е представител на друга порода - роден голмайстор. На световните първенства през 1978 и най-вече през 1982 с икономично движение по терена, перфектно пласиране и остър голов нюх той остава в историята като един от най-великите нападатели. Ако е имало някой, който да се е доближил поне малко по стил на игра до неповторимия Герд Мюлер, това е именно слабичкият италианец.

Роси е привлечен в юношеския тим на Ювентус през 1972 г., но има проблеми с коленете и торинци го дават под наем на втородивизионния Комо. След един сезон той се мести в друг тим от Серия Б - Виченца, където кариерата му тръгва нагоре. Решаваща роля за това изиграва треньорът Джанбатиста Фабри, който въпреки крехкото телосложение на младока го слага център-нападател. Роси бележи 21 гола за бяло-червените през сезон 1976 - 1977, с което помага отборът да влезе в елита. Там Роси се представя дори още по-добре, като се разписва цели 24 пъти, а Виченца завършва на второ място, отстъпвайки само на Ювентус. Блестящото представяне на нападателя му носи дебют в националния тим на Италия, където е повикан от Енцо Беардзот. На световното първенство в Аржентина през 1978, когато е само на 21 години, той се представя отлично с 3 гола и два голови паса.

Кариерата на Роси обаче е белязана от шумен скандал, който заплашва да го лиши от възможността да замине за шампионата на планетата в Испания със скуадра адзура. След турнира в Аржентина стрелецът се представя добре в Серия А, но е обвинен в уреждане на мач заедно с няколко свои съотборници. Става дума за двубоя Перуджа - Авелино от 30 декември 1978, завършил 2:2. На терена Роси разменил няколко думи със съперников играч, казвайки нещо от типа на "2:2? Щом искате..."

Роси категорично отрича да е участвал в уговорката, но въпреки това е изхвърлен от футбола за 3 години. След обжалване наказанието е намалено на 2 години. Ювентус се възползва от ситуацията, за да си върне Роси евтино, но никой не знае как ще се представи той след изтичането на санкцията. Нападателят се завръща на терена през април 1982, броени седмици преди световните финали. Енцо Беардзот продължава да е начело на скуадра адзура и решава да се довери на Роси въпреки 2-годишното му отсъствие от терена. "Знаех, че ако не взема Роси в Испания, няма да имам лисица за наказателното поле - обяснява по-късно Беардзот. - Той е наистина добър в тази зона - бърз е и винаги е готов да излъже защитниците с финтовете си."

Тифозите, подобно на медиите, са доста скептично настроени. Настроението се засилва след първия кръг, който Италия преодолява с три равенства и с по-голям брой отбелязани голове пред Камерун. При това скуадра адзура успява да стигне само до две попадения, а Роси, който е титуляр и в трите срещи, с нищо не заявява присъствието си.

Във втория кръг италианците попадат в крайно тежка група с Бразилия и Аржентина. Роси пак не успява да се разпише в мача с действащия световен шампион Аржентина, но тимът му печели с 2:1. Нападателят обаче играе по-добре и Беардзот решава да даде на своето протеже един последен шанс.

Срещу Бразилия Италия е принудена да гони задължителна победа. Адзурите бият 3:2 в крайно драматичен мач, в който абсолютният герой е Паблито (прякорът му е лепнат още на световното в Аржентина). По-късно Роси заявява, че първото му попадение - съвършен удар с глава след центриране на Антонио Кабрини отляво, е било едно от най-важните в кариерата му. "Така се освободих психически и мотивацията ми скочи. С всички нападатели е така - щом направиш един гол, искаш още, колкото се може по-скоро", обяснява той.

Срещу Полша стрелецът продължава в същия стил, като вкарва и двете попадения за Италия. На финала пък Роси открива резултата, а скуадра адзура печели с 3:1. Италианецът е голмайстор на турнира, а онези, които само седмица по-рано искат главата му, са принудени да си вземат думите назад.

В клубния си тим Ювентус Роси има за съотборници други световни шампиони - Антонио Кабрини, Марко Тардели, Гаетано Ширеа и Клаудио Джентиле. Бяло-черната фланелка носят и още две звезди от шампионата в Испания - Мишел Платини и Збигнев Бониек. Торинци печелят Купата на Италия през 1983, скудетото и КНК през 1984 и КЕШ след трагичния финал на "Хейзъл" през 1985.

След като позасища своя глад за трофеи, Роси преминава в Милан. На световното в Мексико през 1986 нападателят е в състава, но не излиза нито за минута на терена. Следва едногодишен престой във Верона, след което стрелецът се отказва на 31 години.

Роси винаги е имал репутацията на самотник и бързо изчезва от света на футбола, за да се отдаде на страстта си към гмуркането в дълбоки води. Днес Роси се занимава със строителен бизнес и недвижими имоти, има фирма за производство на вино и коментира срещите от Шампионската лига в тв канала "Скай". "Аз съм щастлив човек, защото така се чувствам добре. Водя спокоен живот, имам много приятели и всичко ми е наред!", твърди италианецът.

и-к 7дни спорт

Редактирано 3 юни 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Слухове за СПИН в лагера на Аржентина, Рийкард наплюва три пъти Руди Фьолер

През 1990 г. Италия се надява да спечели своята четвърта световна титла. Предпоставките за това са налице - страната е домакин на мондила, тимът разполага с Роберто Баджо, а прочутата актриса София Лорен, която участва на жребия, праща отбора в група с Австрия, Чехословакия и САЩ.

В течение на първенството обаче става ясно, че фаворитите са други. Аржентина участва с един от най-слабите си отбори. Специалистите отличават единствено гениалния Диего Марадона, Клаудио Каниджа и Буручага. Още в първия си мач гаучосите губят 0:1 от великолепния тим на Камерун. С много мъка аржентинците обаче успяват да продължат напред. Голямата заслуга за това е на младока Серхио Гойкоечея, който сменя на вратата контузения Пумпидо. Във втората фаза тимът на треньора Карлос Билардо среща Бразилия. Мачът е изключително груб и френският рефер Жоел Киню гони Рикардо Роча. В 81-ата минута Марадона подава велеколепен пас към Каниджа и дългокосият нападател праща топката в мрежата на Тафарел. Бразилците не успяват да изравнят и започват да търсят причините за провала.

Защитникът Бранко дава скандално интервю. В него той обвинява лекаря на Аржентина, че е сипвал упойващи вещества в бутилките с вода, които любезно раздавал на бразилските футолисти по време на мача.

Германия е другият отбор, който показва потенциал. Лотар Матуес, Руди Фьолер, Юрген Клинсман и останалите виждат зор само срещу Колумбия (1:1). Много интересен е мачът на германците с вечния съперник Холандия. Както и през 1974 г., тимът на Франц Бекенбауер побеждава "лалетата" с 2:1. Двубоят ще се запомни с конфликта между Франк Рийкард и Руди Фьолер. След двубоя телевизиите не спират да пускат записи, на които се вижда как холандецът наплюва три пъти германския нападател. Приятната изненада на първенството е Камерун. Тимът отпада на 1/4 финалите от Англия и е първият отбор от Африка, стигнал толкова напред в турнира.

На 1/2 финалите Англия играе с Германия. За мнозина това е финалът на първенството. В редовното време резултатът е 1:1 с попадения на Бреме и Ленекер. В продълженията двата тима правят много пропуски, а Крис Уодъл удря греда. При дузпите германците са по-точни и отиват на финал. В другия 1/2 финал също се стига до 11-метрови удари. Благодарение на Гойкоечея Аржентина елиминира Италия. Финалът на "Олимпико" е скандален. Германия е по-силният отбор, но гаучосите се държат мъжки. Мексиканският рефер Кодесал гони Монзон в 65-ата минута. Въпреки това аржентиците успяват да се справят с нападателите на съперника. Рецептата е ясна - да се стигне до дузпи, където Гойкоечея отново да направи чудеса. Пет минути преди края на мача обаче реферът дава дузпа. Аржентинците начело с Марадона бурно обясняват, че нарушение няма. Бреме обаче е точен - 1:0. Малко след това Кодесал показва червен картон и на Дезоти. Германия става за трети път световен шампион, а Матеус е избран за №1 на мондиала. За Аржентина остава горчилката от загубата. Великолепният Гойкоечея пък изчезва от футболната история много бързо. Веднага след първенството вестниците в родината му тиражират информацията, че е болен от СПИН. Самият футболист твърди, че това е лъжа.

Момчил Лельов, 7дни спорт

1994: Вълшебното българско лято

Бразилия става №1 в света за 4-и път, разстрелват колумбиец заради автогол

Рекорден брой страни (147) взимат участие в квалификациите за първенството в САЩ през 1994 г. На финалите изненадващо не се класират Англия и европейският шампион Дания. Франция също пропуска мондиала, след като губи 1:2 на "Парк де Пренс" от България. Именно тимът, ръководен от Димитър Пенев, е голямата изненада на шампионата. След загубата 0:3 от Нигерия на старта нашите са безмилостни. Тимът побеждава Гърция, Аржентина, Мексико и Германия въпреки съдийските тесли. На 1/2 финала националите срещат Италия. Адзурите повеждат с попадение на Роби Баджо, а Христо Стоичков намалява от дузпа. Изглежда, че момчетата на Пенев ще успеят да изравнят, но се намесва френският рефер Жоел Киню. При една атака на нашите Били Костакурта спира топката с ръка в наказателното поле. Нашите награбват съдията, но Киню се прави на сляп и не отсъжда дузпа. Разочарованието е голямо, но българите се връщат с високо вдигнати глави. Четвъртото място на мондиала е успех, който едва ли скоро ще бъде повторен. Христо Стоичков пък става голмайстор на първенството с 6 попадения.

На финал стига и Бразилия. Тимът на Карлос Алберто Парейра има страховито нападение в лицето на Ромарио и Бебето. Италианците обаче оказват сериозен отпор. Стига се до продължения, а след това и дузпи. Куриозно е, но най-добрите от адзурите пропускат от бялата точка. Франко Барези и Роберто Баджо не крият сълзите си, докато Бразилия ликува с 4-ата си световна титла. За първи път в историята трофеят е спечелен след изпълнение на дузпи.

По традиция и това първенство не минава без скандали. Аржентина разполага с великолепен отбор, в който отново блести Диего Марадона. Като гръм от ясно небе обаче идва информацията, че гениалният халф е отстранен от тима заради употреба на кокаин. Изгонването на Марадона е голям удар за гаучосите, които не успяват да се съвземат. Големи проблеми има и в лагера на Русия, където някои от най-големите звезди отказват да пътуват за САЩ. Коливанов, Шалимов и Доброволски са в конфликт с треньора Павел Садирин. След края на първенството пък на улицата е разстрелян защитникът на Колумбия Андреас Ескобар. Причината е злощастният автогол, който си вкара в мача със САЩ.

1998: Голямото унижение на Бразилия

Франция мачка 3:0 селесао, слухове за заговор след финала

Решението на ФИФА да увеличи финалистите на световното първенство на 32 предизвиква негативни реакции. Основният аргумент е, че масовизацията ще убие интереса към мондиала. Шампионатът във Франция обаче опровергава тези опасения. Победителят от миналия турнир Бразилия отново е фаворит. Роналдо, Ривалдо, Дунга и останалите от селесао си пестят силите в предварителната група. Допускат дори загуба 1:2 от Норвегия. С този резултат скандинавците продължават напред вместо отлично играещия тим на Мароко. Африканците са бесни и подозират нечестна игра на Бразилия. В останалите групи се отличава домакинът Франция, както и Хърватия. Доста любопитен е мачът между Иран и САЩ. Интригата тук е политическа и излиза извън границите на футбола. Иран побеждава с 2:1, а милиони в страната излизат по улиците да празнуват.

Един от най-интересните двубои е на 1/8 финалите. Аржентина и Англия показват великолепен футбол. В редовното време и продълженията резултатът е 2:2. При дузпите аржентинците са по-точни и продължават. Приятното впечатление от спектакъла е развалено от инцидента между Диего Симеоне и Дейвид Бекъм. След провокация на първия англичанинът си изпуска нервите и посяга с крак. Реферът Ким Милтон Нилсен (Дания) справедливо гони Бекъм, но пропуска да изгони Симеоне.

На полуфиналите освен Бразилия и Франция стигат Холандия и Хърватия. Двата тима отстъпват трудно на фаворитите. Особено сериозна е съпротивата на “лалетата”, които отстъпват на Бразилия с дузпи. На финала се случва нещо странно. Играчите на Загало изглеждат апатични и едва ходят по терена. Предвождани от Зидан, "петлите" надиграват тотално съперника и побеждават с 3:0. Франция става 7-ата държава, спечелила световната титла.

След срещата тръгват слухове, които обясняват провала на Роналдо и компания. Говори се за икономически интереси и дори за магии. Една от версиите е, че французите са сложили в храната на Феномена и останалите бразилски звезди упойващи вещества.

2002: Нищо ново, Бразилия пак е №1

Бразилците ликуват след спечелването на петата си световна титла

Съдийски гафове и страх от терористи на първенството в Япония и Южна Корея

Първенството през 2002 г. е необичайно. За първи път в историята ФИФА поверява домакинството на две държави - Южна Корея и Япония. Азиатските страни се справят блестящо с организацията. Големите тревоги в навечерието на шампионата са други. След терористичния акт в САЩ на 11 септември 2001 г. светът е друг. Голям форум като световното първенство е идеална възможност за "Ал Кайда" и други организации да напомнят за себе си. През 2004 г. пленени терористи признават, че наистина са разработвани планове за бомбени атаки по време на мондила в Япония и Южна Корея.

В предварителните групи голямата изненада поднася световният първенeц от 1998 г. Франция. Тимът на Роже Леме не успява да запише победа, нито пък да отбележи гол. Голям скандал избухва в двубоя между Бразилия и Турция. Отборът на Саньол Гюнеш показва добра игра и съвсем заслужено повежда в резултата с гол на Хасан Шаш. Бразилците успяват да изравнят чрез Роналдо, но изглежда, нямат сили да пробият за втори път стабилния вратар Реджбер. Четири минути преди края обаче се намесва корейският рефер Ким Юн Чжу, който свири дузпа за нарушение извън наказателното поле. На всичкото отгоре вдига червен картон на Алпай. Ривалдо е точен - 2:1, а безобразията на терена продължават. Бразилецът започва да бави играта и ядосаният Хакан Юнсал го замеря с топката. Въпреки че е ударен леко в крака, Ривалдо пада на земята и разиграва театър. Чжу гони и Юнсал.

Неприятно впечатление прави и мощната подкрепа на съдиите към домакините от Южна Корея. На 1/8 финалите срещу Италия в ролята на 12-ия играч влиза еквадорският рефер Байрон Морено. Той отменя два гола на адзурите заради съмнителни засади и гони несправедливо звездата на тима Тоти. Южна Корея побеждава със златен гол на Ан Чжун Хван. На Апенините е страшно. Италианската прокуратура завежда углавно дело срещу Морено, а телевизия RAI обявява, че ще съди ФИФА. Президентът на Перуджа Лучано Гаучи пък изхвърля от тима голмайстора за кореците Хван. В мача с Испания реферът отново отменя два гола във вратата на домакините. Европейските медии започват разследвания за заговор в полза на Южна Корея. Главните обвинения са към Сеп Блатер и корейски бизнесмени. Въпреки многобройните публикации доказателства не са събрани. В мач за третото място Турция побеждава Южна Корея с 3:2 и продължава традицията от последните първенства отбор от Балканите да завърша във финалната четворка. На финала за първи път в историята на световните първенства един срещу друг се изправят Бразилия и Германия. Европейците изглеждат обречени срещу Роналдо и Ривалдо. На практика двамата решават мача. Помага им вратарят Оливер Кан. В 67-ата минута Ривалдо стреля и германецът изпуска топката. За Роналдо не е проблем да я мушне в мрежата. Единадесет минути преди края Феномена довършва Германия с втори гол. Бразилия печели за пети път световната

купа.

Луис Назарио де Лима - Роналдо

Смятан за футболист №1 в света през втората половина на 90-те години, Роналдо постига най-големия си триумф едва през 2002 г. Кариерата на нападателя с красноречивия прякор Феномена първоначално е белязана с доста разочарования и тежки удари. Гениалният бразилец пропуска две години заради травми точно когато се намира в най-добра форма. Позагубил от бързината си, въпреки това той се завръща на терена и носи световна титла на селесао през 2002.

Роналдо е роден на 22 септември 1976 г. в Бенто Рибейро, един от кварталите на Рио де Жанейро. Твърди се, че е кръстен на доктор Роналдо Валенте, помогнал при раждането му. Подобно на много други велики бразилски играчи, израснали в мизерия, той започва да играе на улицата. През 1986 Роналдо плаче неутешимо след отпадането на Бразилия от Франция в Мексико

Особено тежко той преживява пропуснатата от идола си Зико дузпа. И досега нападателят смята онзи тим на селесао - със Сократес, Фалкао, Зико, Тониньо Серезо, Карека и т.н. - за №1 в света.

Когато Роналдо е на 14 години, световният шампион от 1970 Жаирзиньо го препоръчва за юношеския национален тим на Бразилия и урежда преминаването му в бившия си клуб Крузейро, щом навърши възраст, на която може да подпише професионален договор. Агентите Алешандре Мартинс и Рейналдо Пита обаче слагат ръка върху обещаващия талант, като се възползват от бедността на семейството му. Двамата на практика заробват Роналдо срещу 7500 долара. Той успява да се отърве от тях едва през 2005 г., когато двамата са арестувани по обвинение в източване на държавни пари.

През 1994 Роналдо попада в тима на Бразилия за световното първенство в Америка, но не играе нито минута на турнира.

В Европа Феномена се мести след шампионата на планетата. Той тръгва по пътя на героя от САЩ 1994 Ромарио и преминава в ПСВ Айндховен. Нападателят става голмайстор на холандското първенство и привлича интереса на Барселона. Играч на каталунците той става през 1996 г., но прекарва в тима само един сезон, в който бележи 34 гола в 37 срещи от първенството. Барса печели КНК и Купата на краля, но Роналдо преминава в Интер. Тук за първи път лошият късмет започва да преследва неумолимо Феномена. Нерадзурите остават втори в шампионата, след като губят скандално дербито с Ювентус в Торино. Старата госпожа измъква минимален успех, а съдията не свири 200-процентова дузпа за нарушение срещу Роналдо.

На световното първенство във Франция през 1998 бразилецът бележи 4 гола, но получава мистериозен припадък непосредствено преди финала срещу домакините. Твърди се, че в крайна сметка е включен в стартовия състав само заради натиска на спонсора на селесао - американския концерн "Найк". Роналдо обаче е бледа сянка на самия себе си и "петлите" бият 3:0.

Най-големият кошмар в кариерата на голмайстора започва година след световното във Франция. Той получава жестока контузия в коляното и се лекува няколко месеца. През 2000 г. той се завръща на терена, но само след 7 минути травмата се обажда отново. Следват две операции и 20 месеца рехабилитация. Бразилецът все пак е излекуван навреме за шампионата на планетата през 2002. Преди да замине със селесао за Япония и Южна Корея обаче, той е принуден да преглътне поредния горчив хап. Неговият Интер води в Серия А до последния кръг. Нерадзурите обаче губят от Лацио в Рим. Крайният резултат е 4:2 за "орлите", въпреки че миланци повеждат два пъти в резултата. След края на двубоя Феномена не крие сълзите си.

Отписан от всички, Роналдо се представя блестящо на световното първенство. Експертите твърдят, че той никога няма да преодолее шока от тежките травми, но вместо това Феномена бележи 8 гола, включително 2 на финала срещу непробиваемия дотогава вратар на Германия Оливер Кан. Бразилия е световен шампион за пети път, а в края на годината Роналдо печели Златната топка и наградата на ФИФА за футболист №1 през годината.

Постигнал най-големия успех в кариерата си, Роналдо дава да се разбере, че категорично не желае да остава повече в Интер. Причината е конфликтът с аржентинския треньор Ектор Купер

След продължителна игра на нерви и след като е обвинен във всички смъртни грехове от темпераментните тифози, Феномена преминава в Реал (Мадрид). Запалянковците на "Сантяго Бернабеу" обаче така и не приемат нападателя. На всичкото отгоре успешната ера в историята на Кралския клуб приключва година след пристигането на бразилеца. Впоследствие той нееднократно е обвиняван в непрофесионално отношение. Твърди се, че теглото му е с няколко килограма над оптималното, макар че това не му пречи да бележи гол след гол с бялата фланелка. Отношенията на Роналдо с феновете и ръководството на Реал се влошиха особено през изминалия сезон, в който мадридчани отново останаха далеч от спечелването на какъвто и да е трофей, принудени да наблюдават безпомощно успехите на кръвния враг Барселона. Бразилецът вече заяви, че е готов да напусне "Бернабеу", ако публиката не го иска.

За Роналдо остава шансът да блесне отново на световните финали, както направи преди 4 години. Този път освен спечелването на шеста световна титла за Бразилия Феномена има и допълнителна цел. Ако се разпише поне три пъти в Германия, той ще бие рекорда на Герд Мюлер за най-много попадения на световни първенства.

През април 1999 г. Роналдо се жени за Милене Домингес. Бракът им продължава 4 години и половина и приключва с развод, двамата имат син Роналд (роден през 2000). Роналдо бе сгоден за бразилската манекенка Даниела Чикарели и дори "се ожени" за нея през 2005 г. Впоследствие обаче бракът им бе обявен за невалиден. Понастоящем Феномена излиза с друг модел - Райка Оливейра.

Досие

Име - Луис Назарио де Лима - Роналдо

Роден на 22 септември 1976 г. в Рио де Жанейро

Националност - бразилец

Пост - нападател

Клубове - Крузейро (1993 -1994), ПСВ Айндховен (1994 - 1996), Барселона (1996 - 1997), Интер (1997 - 2002), Реал М (2002 - ?)

Успехи - световен шампион (2002), 2 пъти носител на Копа Америка (1997, 1999), 2 пъти носител на Златната топка (1997, 2002), носител на Междуконтиненталната купа (2002), носител на КНК (1997), носител на Купата на УЕФА (1998), шампион на Испания (2003), носител на Купата на Холандия (1996), носител на Купата на Испания (1997)

За националния тим - 92 мача, 59 гола

и-к 7дни спорт

Редактирано 8 юни 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Сега и малко статистика

1930-Уругвай

Датата е 29 май 1928 г. в Амстердам е проведен конгрес на ФИФА. Задачата му е да се реши дали да се започне организирането на Световно първенство по футбол. По това време интересът към играта вече е доста сериозен и това се вижда ясно след олимпийските игри през 1924 г. и 1928 г. След оживена дискусия и 25 гласа ЗА и 5 ПРОТИВ съдбата на Световната купа вече е предопределена. Година по-късно се взема решение първия Мондиал да се проведе в Уругвай.

През 1930 г. четири европейски отбора - Франция, Югославия, Румъния и Белгия пристигат в уругвайската столица Монтевидео, за да вземат участие в първия световен футболен форум. Това е и единствения случай, в който световното първенство се провежда само в един град - Монтевидео, а специално за голямото събитие е построен и стадион "Сентенарио"

По това време пътуването от Европа е било един истински кошмар - повече от месец на борда на презокеански кораб. Приключението е и доста скъпо. Именно това е причината националните тимове на Испания и Италия например да се откажат от участие. Интересен факт е, че французите са тренирали на палубата, за да не загубят формата си по време на дългия път.

Първият гол на Световни финали отбелязва френският футболист Люсиен Лоран в мача с Мексико, завършил 4:1 за "петлите".

Самото първенство се запомня с многото съдийски гафове и откровеното фаворизиране на латиноамериканските отбори. В мача Аржентина - Мексико колумбийски рефер отсъжда пет дузпи за "гаучосите", а срещата завършва 6:3 в тяхна полза. Срещу Франция Аржентина са спасени от последния съдийски сигнал, дошъл шест минути преди края на редовното време. И пак те са намесени в друг скандал, когато вбесен от съдийските отсъждания в мача срещу тима му, треньорът на САЩ Милър улучва с лекарската чанта страничния рефер. Уругвайците пък вкарват гол срещу Югославия след асистенция на полицай, който стои близо до терена.

"Няма смисъл да си спомняме лошите неща, защото ще остареем по-бързо", заявява след години антигероят в ситуацията, бразилският рефер Анселмо Рего.

Преди финала Уругвай - Аржентина ситуацията е напрегната и нервна. Хиляди фенове от Аржентина пристигат специално за мача, настроени за истинска битка. Финалът е спечелен от домакините и ще се запомни с истерията около избора на топката. И двата тима искат да се играе с тяхното кожено кълбо, а в крайна сметка се взема решение първата част да се играе с аржентинската топка, а втората с уругвайската.

Аржентина водят с 2:1 на полувремето и се виждат шампиони, но Уругвай вкарват 3 гола след почивката и стават първия световен шампион по футбол. След мача аржентинците виждат в рефера основната причина за загубата си.

Следващият ден е определен за национален празник в Уругвай и има защо - страната влиза в историята.

Световен шампион Уругвай

Вицешампион Аржентина

Най-резултатен мач Аржентина - Мексико 6:3 (Група 1)

Общо отбелязани гола 70

Голове средно на мач 3,89

Голмайстор Гилермо Стабиле (Аржентина) - 8 гола

Най-много голове в един мач Гилермо Стабиле (Аржентина) Педро Сеа (Уругвай) - по 3

Най-посетен мач 93 000

Уругвай-Югославия, полуфинал

Общо публика 447 500

Средно публика на мач 24 861

Дебютиращи страни Аржентина, Бразилия, Франция, Белгия, Уругвай, Парагвай, САЩ, Чили, Румъния, Мексико, Югославия, Боливия, Перу

Стадиони Сентенарио, Покитос, Парк Сентрал

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Франция - Мексико 4:1 13.7.1930 Покитос

Група 1 Аржентина - Франция 1:0 15.7.1930 Парк Сентал

Група 1 Чили - Мексико 3:0 16.7.1930 Парк Сентал

Група 1 Чили - Франция 1:0 19.7.1930 Сентенарио

Група 1 Аржентина - Мексико 6:3 19.7.1930 Сентенарио

Група 1 Аржентина - Чили 3:1 22.7.1930 Сентенарио

Група 2 Югославия - Бразилия 2:1 14.7.1930 Парк Сентал

Група 2 Югославия - Боливия 4:0 17.7.1930 Парк Сентал

Група 2 Бразилия - Боливия 4:0 20.7.1930 Сентенарио

Група 3 Румъния - Перу 3:1 14.7.1930 Покитос

Група 3 Уругвай - Перу 1:0 18.7.1930 Сентенарио

Група 3 Уругвай - Румъния 4:0 21.7.1930 Сентенарио

Група 4 САЩ - Белгия 3:0 13.7.1930 Парк Сентал

Група 4 САЩ - Парагвай 3:0 17.3.1930 Парк Сентал

Група 4 Парагвай - Белгия 1:0 20.7.1930 Сентенарио

Полуфинал Аржентина - САЩ 6:1 26.4.1930 Сентенарио

Полуфинал Уругвай - Югославия 6:1 27.7.1930 Сентенарио

Финал Уругвай - Аржентина 4:2 30.7.1930 Сентенарио

Италия 1934

През 1932 г., на поредния конгрес на ФИФА, за домакин на второто световно първенство е определена Италия. Италианският диктатор Бенито Мусилини вижда отлична възможност за пропаганда на фашистките си идеи с организирането на такъв голям спортен форум, какъвто е едно Световно първенство по футбол. През 1934 г. Дучето е щастлив да поздрави с "добре дошли" участниците на втория Мондиал.

За първи път се въвежда квалификационното сито, тъй като 32 страни обявяват желанието си да спорят за Световната купа. В крайна сметка 12 от 16-те участника са европейски държави, а към тях се присъединяват Бразилия, Аржентина, САЩ и Египет (първи представител на Африка на Мондиал).

Четири години след латиноамериканското фаворизиране в Уругвай, представителите на Южна Америка се притесняват от отмъщението на Европа. Факт е, че тамошните тимове са и доста слаби по това време. Интересна тенденция във футбола бележи началото на трийсетте години на миналия век. Виждаме, че така модното натурализиране на чужденци днес не е измислено от съвременниците ни. Няколко месеца преди шампионата Италия купува трите най-големи звезди на Аржентина - Луиджи Монти, Раймундо Орси и Посо Гуаита.

Именно Монти е една от ключовите фигури на първенството, но причина за това далеч не са футболните му качества (въпреки че те са безспорни). Аржентинецът с италиански паспорт е обявен за най-грубият играч на Мондиала, а на съвестта му лежат тежките контузии на няколко противникови играчи.

На четвъртфинала с Испания Монти рита многократно без топка безспорния герой на вечерта - вратарят Рикардо Замора. В резултат на това Замора е с шест счупени ребра и не взима участие в преиграването на срещата, спечелено от Италия.

На полуфинала обект на преследване е нападателят на Австрия Синделаар, а на финала "клиенти" му стават чехословаците Пуч и Планичка.

Преди заключителния мач Италия предвкусва титлата, а Мусолини очертаващият се личен политически успех. Чехословакия обаче повежда с гол на Пуч, който е изнесен на носилка малко след това. Раймундо Орси изравнява, а в продълженията Анджело Скиавио носи победата за домакините.

Така Италия става световен шампион, а Монти е обявен за играча на първенството.

Световен шампион Италия

Вицешампион Чехословакия

Най-резултатен мач Италия - САЩ 7:1 (предварителен кръг)

Общо отбелязани гола 70

Голове средно на мач 4,14

Голмайстор Олдрич Нейедли (Чехословакия) - 5 гола

Най-много голове в един мач Анджело Скиавио (Италия), Едминд Конен (Германия)Олдрич Нейедли (Чехословакия) - по 3 гола

Най-посетен мач 55 000

Италия-Чехословакия, финал

Общо публика 363 000

Средно публика на мач 21 352

Дебютиращи страни Швеция, Германия, Италия, Холандия, Швейцария, Австрия, Испания, Унгария, Чехословакия, Египет

Стадиони Луиджи Ферарис, Бенито Мусолини, Литорио, Джовани Берта, Сан Сиро, Литорале, Джорджо Аскарели, Стадио Национале дел ПНФ

Група Мач Дата Стадион

пред.кръг Испания - Бразилия 3:1 27.05 Луиджи Ферарис

пред.кръг Австрия - Франция 3:2 27.05 Бенито Мусолини

пред.кръг Германия - Белгия 5:2 27.05 Джовани Берта

пред.кръг Швейцария - Холандия 3:2 27.05 Сан Сиро

пред.кръг Чехословакия - Румъния 2:1 27.05 Литорио

пред.кръг Италия - САЩ 7:1 27.05 Стадио Национале

пред.кръг Унгария - Египет 4:2 27.05 Джорджо Аскарели

пред.кръг Щвеция - Аржентина 3:2 27.05 Литорале

1/4-финал Чехословакия - Щвейцария 3:2 31.05 Бенито Мусолини

1/4-финал Германия - Щвеция 2:1 31.05 Сан Сиро

1/4-финал Австрия - Унгария 2:1 31.05 Литорале

1/4-финал Италия - Испания 1:1 31.05 Джовани Берта

1/4-финал Италия - Испания преигр. 1:0 01.06 Джовани Берта

Полуфинал Чехословакия - Германия 3:1 03.06 Стадио Национале

Полуфинал Италия - Австрия 1:0 03.06 Сан Сиро

3-4 място Германия - Австрия 3:2 07.06 Джорджо Аскарели

Финал Италия - Чехословакия 2:1 10.06 Стадио Национале

1936 Франция

През 1936 г., Франция е определена за домакин на третия Мондиал. Схемата на провеждане на първенствата се запазва и през 1938 г. и в страната на Нополеон среща си дават 16 отбора. Въвежда се правилото за автоматично класиране на Световния шампион, което оцеля до първенството през 2002 г.

Изборът на Европа за място на провеждането е стратегически. Над света е надвиснала опасност от нова Световна война и един Мондиал тук би бил ясно послание за обединението на света. Разбира се, имало е и доста опасения, дали Франция ще се справи с голямата отговорност, предвид незавидното й икономическо положение в момента.

Латиноамериканците обаче настояват форума да е на тяхна земя и в крайна сметка го бойкотират, като са представени само от Бразилия. Уругвай и Аржентина изтъкват като причина за неучастието си, факта че Франция е прекалено отдалечена дестинация за тях.

Първи и единствени досега участия записват Холандска Източна Индия (първи азиатски отбор на световно първенство, сега е част от Индонезия) и Куба. Норвегия също е дебютант, който за малко не елиминира Италия в предварителния кръг. Англичаните пък продължават да смятат, че е унизително да поставят под съмнение превъзходството им и все още са на мнение, че турнирът определя втория по сила в света след тях.

Италия - световният шампион пристига във Франция с още по силен тим, в който от стария състав са само Джузепе Меаца и Джовани Ферари. Истинското попадение на треньора Виторио Поцо е Силвио Пиола, останал в историята със знаменития си ножичен удар.

Въпреки всичко Италия изпитва трудности от самото начало, когато трябва да се изправи срещу аматьорите, облекли националния екип на Норвегия. В последната минута на мача при 1:1 скандинавците отбелязват гол, който неправилно е отменен. В продълженията италианците вкарват гол и продължават напред.

Като скандално е определено съдийството в мача Италия - Бразилия, където швейцарецът Вутрих всякак се мъчи да добута шампионите до финал и в крайна сметка го прави, неотсъждайки дузпа за Бразилия и посочвайки точката при несъществуващо положение в полза на Италия.

Бенито Мусолини и този път е категоричен: Победа във финала на всяка цена! В крайна сметка Италия бие Унгария с 4:2, а след края на мача унгарците се шегуват, че са спасили колегите си от гнева на лудия диктатор.

На Мондиала във Франция всички виждат задаващата се от Южна Америка футболна сила и мощ в лицето на Бразилия. Не са един и двама специалистите, които определят "кариоките" като най-добрият отбор на първенството, а техният играч Леонидас е голмайстор на турнира.1936 Франция

Световен шампион Италия

Вицешампион Унгария

Най-резултатен мач Бразилия - Полша 6:5 (1/16 финал)

Общо отбелязани гола 84

Голове средно на мач 4,67

Голмайстор Леонидас (Бразилия) - 8 гола

Най-много голове в един мач Ернест Вилимовски (Полша) - 4 гола

Най-посетен мач 59 000

Италия - Франция, 1/4 финал

Общо публика 376 000

Средно публика на мач 20 888

Дебютиращи страни Норвегия, Полша, Куба, Холандска Източна Индия (сега част от Индонезия)

Стадиони Парк де Пренс, Стад де ла Мейна, Велодром, Стад де Олимпик, Стад де ла Верте, Парк Лескюр, Стад Шапу, Мунисипал, Форт Карю, Виктор Бускей

Група Мач Дата Стадион

1/16 финал Швейцария - Германия 1:1 04.06 Парк де Пренс

1/16 финал Бразилия - Полша 6:5 05.06 Стад де ла Мейна

1/16 финал Франция - Белгия 3:1 05.06 Стад де Олимпик

1/16 финал Чехословакия - Холандия 3:0 05.06 Стад де ла Верте

1/16 финал Куба - Румъния 3:3 05.06 Стад Шапу

1/16 финал Унгария - Хол. Източна Индия 6:0 05.06 Мунисипал

1/16 финал Италия - Норвегия 2:1 05.06 Велодром

1/16 финал Куба - Румъния 2:1 09.06 Стад Шапу

1/16 финал Швейцария - Германия 4:2 09.06 Парк де Пренс

1/4 финал Унгария - Швейцария 2:0 12.06 Виктор Бускей

1/4 финал Бразилия - Чехословакия 1:1 12.06 Стад Шапу

1/4 финал Италия - Франция 3:1 12.06 Стад де Олимпик

1/4 финал Швеция - Куба 8:0 12.06 Форт Карю

1/4 финал Бразилия - Чехословакия 2:1 14.06 Стад Шапу

Полуфинал Унгария - Швеция 5:1 16.06 Парк де Пренс

Полуфинал Италия - Бразилия 2:1 16.06 Велодром

3-4 място Бразилия - Швеция 4:2 19.06 Парк Лескюр

Финал Италия - Унгария 4:2 19.06 Стад де Олимпик

1950 Бразилия

Година след френския Мондиал избухва Втората Световна война и най-простичко казано на света не му е до футбол. Годините след нея са тежки за всички. Следващото издание на финали на Световната купа е през 1950 година в Бразилия. Формулата е нова - групова фаза и финален турнир между четирите победители в отделните групи. Причината е недоволството на много отбори, които не виждат смисъл да изминават огромните разстояния, за да изиграят всичко на всичко един мач и да отпаднат от борбата. В крайна сметка едва 13 отбора спорят за титлата.

Голямата новина е, че Англия най-после решава да участва на шампионатите заедно с "простосмъртните". Равносметката обаче е трагична за тях и те си заминават преди битката за титлата. Право да играе в Бразилия има и Шотландия, но тя пък смята, че Британската титла спечелена след 1:0 над Англия е достатъчно основание да се смята за най-добър отбор в света и се отказва от участие.

Индия пък отказва участие заради отказа на ФИФА да им разреши да играят... боси.

В Бразилия подчиняват всичко в името на титлата. Националният тим заминава на шестмесечен подготвителен лагер, в който дисциплината е желязна, а възстановяването на отбора се прибягва до нетрадиционни методи с помощта на индиански магьосници.

Началото е прекрасно за играчите на Флавио Коща. Групата е спечелена, а головата разлика е 8:2. Швеция, Уругвай и Испания също излизат от групите си и заедно с домакините участват във финалния турнир.

Развитието на нещата в групата води до истински финал - победителят от последния мач между Бразилия и Уругвай ще вземе титлата. Настроението в цялата страна е приповдигнато. Улиците са готови за карнавал, вестниците започват да отпечатват извънредните си броеве още от сутринта. Въпрос на време е Бразилия на стане шампион.

200 000 щастливци на Маракана са се уредили със скъпоценен билет и при гола на Фриака за 1:0 са на върха на щастието. Уругвай обаче връща един гол чрез Скиафино, а 10 минути преди края дясното крило Алсидес Гиджа бележи за 2:1 за Уругвай и всичко свършва. След края на мача няма официално закриване , а купата на победителите е дадена скришом.

Според историческите извори на Маракана се чуват самоубийствени изстрели на вманиачени запалянковци, но внасянето на оръжие на стадиона едва ли е било толерирано и по това време. По-правдоподобно звучат твърденията за десетките останали по трибуните, покосени от инфаркт.

Легендата гласи още, че по това време в градчето Бауру деветгодишният Едсон Арантес до Насименто плаче пред старото радио и се заклева да отмъсти. И го прави само 8 години по-късно под името Пеле.

Изпрати на приятел Отпечатай

Световен шампион Уругвай

Вицешампион Бразилия

Най-резултатен мач Бразилия - Швеция 7:1 (финална група)

Общо отбелязани гола 88

Голове средно на мач 4

Голмайстор Адемир (Бразилия) - 9 гола

Най-много голове в един мач Адемир (Бразилия) - 4 гола

Най-посетен мач 199 854

Уругвай - Бразилия, финален кръг

Общо публика 1 069 354

Средно публика на мач 48 607

Дебютиращи страни Англия

Стадиони Маракана, Сете ди Сетембро, Еукалиптос, Пакембу, Дуривал де Брито, Ила до Ретиро

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Бразилия - Мексико 4:0 24.06 Маракана

Група 1 Югославия - Швейцария 3:0 25.06 Сете ди Сетембро

Група 1 Югославия - Мексико 4:1 28.06 Еукалиптос

Група 1 Бразилия - Швейцария 2:2 28.06 Пакембу

Група 1 Бразилия - Югославия 2:0 01.07 Маракана

Група 1 Швейцария - Мексико 2:1 01.07 Еукалиптос

Група 2 Испания - САЩ 3:1 25.06 Дуривал де Брито

Група 2 Англия - Чили 2:0 25.06 Маракана

Група 2 САЩ - Англия 1:0 29.06 Сете ди Сетембро

Група 2 Испания - Чили 2:0 29.06 Маракана

Група 2 Испания - Англия 1:0 02.07 Маракана

Група 2 Чили - САЩ 5:2 02.07 Ила до Ретиро

Група 3 Швеция - Италия 3:2 25.06 Пакембу

Група 3 Швеция - Парагвай 2:2 29.06 Дуривал де Брито

Група 3 Италия - Парагвай 2:0 02.07 Пакембу

Група 4 Уругвай - Боливия 8:0 02.07 Сете ди Сетембро

Финали Бразилия - Швеция 7:1 09.07 Маракана

Финали Уругвай - Испания 2:2 09.07 Пакембу

Финали Бразилия - Испания 6:1 13.07 Маракана

Финали Уругвай - Швеция 3:2 13.07 Пакембу

Финали Швеция - Испания 3:1 16.07 Пакембу

Финали Уругвай - Бразилия 2:1 16.07 Маракана

Швейцария 1954

Далеч преди финала на първенството в Швейцария никой не подлага на съмнение титлата на Унгария, която разполага с най-добрия отбор в света по това време. Те са олимпийски шампиони и нямат загуба вече 28 мача поред. Нещата, които обаче се случват са меко казано мистериозни, а много хора им придават и класически криминален оттенък.

16 страни се събират в Швейцария през 1954 година, за да определят световния шампион по футбол в петото издание на финалния турнир. Шотландия решава да участва този път (трагично представяне, завършило с оставката на мениджъра им Артър Елис), а дебют правят Турция и ФРГ. И за двете Германии годините след Втората световна война са изключително тежки, а футболът е сред малкото отдушници на изтерзаната нация.

Всичко по време на състезанието се върти около унгарците и това е добре дошло за ФРГ. Сеп Хербергер е изградил стабилен тим с гръбнак, съставен от тима на Кайзерслаутерн. Тактическият ход да се загуби с 3:8 от Унгария в групата дава резултат и на финала Бундестима е фатално подценен от "маджарите".

И до днес версиите около това, което се случва в Берн са много, а истината едва ли ще излезе наяве. Възможно е дори да няма никаква мистерия около победата на ФРГ. Унгария излиза със страхотно самочувствие и с лекота бележи два гола в първите 8 минути на мача. Десет след това обаче резултатът е 2:2 и се зареждат нови 60 в мъчително очакване на развръзката. Худекути и Кочиш удрят гредите, Колмайер избива на два пъти от голлинията, а Тони Турек пази като лъв на немската врата. Над стадиона се излива дъжд като из ведро. В 84 минута германците подхващат контраатака, топката попада в звездата на Рот Вайс (Есен) Хелмут Ран, който бележи за 3:2. Западна Германия е световен шампион.

Започва и полемиката. Как? Защо? За едни блъфът на Хербергер в групата е бил решаващ, за други самочувствието на унгарците им е дошло в повече. За първи път се споменава и за допинг. Сред последните версии е и тази, че германците бият, защото на тежкия терен са играли за първи път с футболни обувки с железни бутони. А може просто да са заслужавали.

Световен шампион ФРГ

Вицешампион Унгария

Най-резултатен мач Австрия - Швейцария 7:5 (1/4 финал)

Общо отбелязани гола 140

Голове средно на мач 5,38

Голмайстор Шандор Кочиш (Унгария) - 11 гола

Най-много голове в един мач Шандор Кочиш (Унгария) - 4гола

Най-посетен мач 65 000

Унгария - ФРГ, финал

Общо публика 889 500

Средно публика на мач 34 211

Дебютиращи страни Шотландия, Южна Корея, ФРГ, Турция

Стадиони Шармил, Ла Понтай, Валкдорф, Хардтурм, Св.Якоб, Комунале

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Бразилия - Мексико 5:0 16.06 Шармил

Група 1 Югославия - Франция 1:0 16.06 Ла Понтай

Група 1 Франция - Мексико 3:2 19.06 Шармил

Група 1 Бразилия - Югославия 1:1 19.06 Ла Понтай

Група 2 ФРГ - Турция 4:1 17.06 Ванкдорф

Група 2 Унгария - Южна Корея 9:0 17.06 Хардтурм

Група 2 Унгария - ФРГ 8:3 20.06 Св.Якоб

Група 2 Турция - Южна Корея 7:0 20.06 Шармил

Група 2 ФРГ - Турция 7:2 23.06 Хардтурм

Група 3 Уругвай - Чехословакия 2:0 16.06 Ванкдорф

Група 3 Австрия - Шотландия 1:0 16.06 Хардтурм

Група 3 Уругвай - Шотландия 7:0 19.06 Св.Якоб

Група 3 Австрия - Чехословакия 5:0 19.06 Хардтурм

Група 4 Англия - Белгия 4:4 17.06 Св.Якоб

Група 4 Швейцария - Италия 2:1 17.06 Ла Понтай

Група 4 Италия - Белгия 4:1 20.06 Комунале

Група 4 Англия - Швейцария 2:0 20.06 Ванкдорф

Група 4 Швейцария - Италия 4:1 23.06 Св.Якоб

1/4-финал Уругвай - Англия 4:2 26.06 Св.Якоб

1/4-финал Австрия - Швейцария 7:5 26.06 Ла Понтай

1/4-финал Унгария - Бразилия 4:2 27.06 Ванкдорф

1/4-финал ФРГ - Югославия 2:0 27.06 Шармил

Полуфинал ФРГ - Австрия 6:1 30.07 Св.Якоб

Полуфинал Унгария - Уругвай 4:2 30.07 Ла Понтай

3-4 място Австрия - Уругвай 3:1 03.07 Хардтурм

Финал ФРГ - Унгария 3:2 04.07 Ванкдорф

Швеция 1958

В средата на 50-те години на миналия век, неизвестен бразилски треньор създава революционната за времето си система 4-2-4, воден от желанието му отборът му да е с много играчи и в двете фази на атаката. Тази система напълно преобръща футболния свят.

Футболният свят вече няма да бъде същият и по друга причина. През 1956 година Жул Риме, бащата на Световната купа умира и по този начин пропуска да види изгряването на звездата на Пеле и голмайсторския рекорд за всички времена на Жуст Фонтен.

55 страни се включват в квалификационната борба, а сред големите отсъстващи в крайна сметка са двойните шампиони Уругвай и Италия. Дебют в Швеция правят СССР и двата британски отбора - Северна Ирландия и Уелс, които заедно с Англия и Шотландия превръщат състезанието в мини Британски шампионат.

Бразилия заминава за Световното с експериментален състав от ветерани и младежи сред които са Пеле и Гаринча. В крайна сметка именно те двамата водят страната на кафето към първия й триумф.

След нулево равенство с Англия на старта двамата се включени в игра и чудесата започват да се случват. Финалът с тима на домакините, завършил 5:2 за Бразилия е и своеобразното начало на футболния диктат на "кариоките". Пеле и Гаринча най-напред загатват за способностите си срещу СССР, а след като Пеле отбелязва феноменален гол на четвъртфинала срещу Уелс всички усещат, че са свидетели на раждането на нова легенда.

На финала Пеле се разписва два пъти, същото прави и Вава, а Марио Загало отбелязва един гол. Шведите отвръщат с две попадения на Нидхолм и Симонсон, което обаче е крайно недостатъчно. Никой от домакините не прави трагедии, защото знае че този състав на Бразилия е непобедим и шведската публика дълго време отдава заслужени аплодисменти на героите.

Карнавалите и празниците в Бразилия избухват с пълна сила и продължават с дни. Темпераментните южноамериканци най-сетне си отдъхват - страната е Световен шампион.

Световен шампион Бразилия

Вицешампион Швеция

Най-резултатен мач Франция - Парагвай 7:3 (Група 2)

Общо отбелязани гола 126

Голове средно на мач 3,6

Голмайстор Жуст Фонтен (Франция) - 13 гола (рекорд)

Най-много голове в един мач Жуст Фонтен (Франция) - 4 гола

Най-посетен мач 50 000

Бразилия - СССР, Група 4

Общо публика 832 078

Средно публика на мач 23 773

Дебютиращи страни СССР, Северна Ирландия, Уелс

Стадиони Малмьо, Аросвален, Идротспаркен, Тунавален, Орянс Вал, Олимпиа, Расунда, Ния Улеви, Йорнвален, Ейравален, Римнерсвален, Риявален

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Аржентина - ФРГ 1:3 08.06 Малмьо

Група 1 С.Ирландия - Чехословакия 1:0 08.06 Орянс Вал

Група 1 Аржентина - С.Ирландия 3:1 11.06 Орянс Вал

Група 1 ФРГ - Чехословакия 2:2 11.06 Олимпиа

Група 1 ФРГ - С.Ирландия 2:2 15.06 Малмьо

Група 1 Чехословакия - Аржентина 6:1 15.06 Олимпиа

Група 1 С.Ирландия - Чехословакия 2:1 17.06 Малмьо

Група 2 Югославия - Шотландия 1:1 08.06 Аросвален

Група 2 Франция - Парагвай 7:3 08.06 Идротспаркен

Група 2 Югославия - Франция 3:2 11.06 Аросвален

Група 2 Парагвай - Шотландия 3:2 11.06 Идротспаркен

Група 2 Парагвай - Югославия 3:3 15.06 Тунавален

Група 2 Франция - Шотландия 2:1 15.06 Ейравален

Група 3 Швеция - Мексико 3:0 08.06 Расунда

Група 3 Унгария - Уелс 1:1 08.06 Йорнвален

Група 3 Мексико - Уелс 1:1 11.06 Расунда

Група 3 Швеция - Унгария 2:1 11.06 Расунда

Група 3 Швция - Уелс 0:0 15.06 Расунда

Група 3 Унгария - Мексико 4:0 15.06 Йорнвален

Група 3 Уелс - Унгария 2:1 17.06 Расунда

Група 4 СССР - Англия 2:2 08.06 Ния Улеви

Група 4 Бразилия - Австрия 3:0 08.06 Римнерсвален

Група 4 СССР - Австрия 2:0 11.06 Риавален

Група 4 Бразилия - Англия 0:0 11.06 Ния Улеви

Група 4 Англия - Австрия 2:2 15.06 Риавален

Група 4 Бразилия - СССР 2:0 15.06 Ния Улеви

Група 4 СССР - Англия 1:0 17.06 Ния Улеви

1/4-финал Франция - С.Ирландия 4:0 19.06 Идротспаркен

1/4-финал Бразилия - Уелс 1:0 19.06 Ния Улеви

1/4-финал Швеция - СССР 2:0 19.06 Расунда

1/4-финал ФРГ - Югославия 1:0 19.06 Малмьо

Полуфинал Брзилия - Франция 5:2 24.06 Расунда

Полуфинал Швеция - ФРГ 3:1 24.06 Ния Улеви

3-4 място Франция - ФРГ 6:3 28.06 Ния Улеви

Финал Бразилия - Швеция 5:2 26.06 Расунда

Чили 1962

Изпрати на приятел Отпечатай

След три последователни финални турнира в Европа, Мондиалът се завръща в Южна Америка - в Чили през 1962 година. Финалите ще се запомнят като изключително груби и нервни. Дебютират отборите на България и Колумбия.

Преди световното първенство всички говорят само за едно - за фаворита Бразилия, който ще дублира титлата си от Швеция преди 4 години. Висенте Феола - селекционерът дал шанс на Пеле и Гаринча да блеснат е атакуван от журналистите в родината си, които го наричат "раздавача на фланелки". В следствие на това той подава оставка и на негово място застава Амойре Морейра.

Така с нов наставник и с 13 играчи от миналия Мондиал, Бразилия прелита над Боливия, Парагвай и Аржентина и каца в Чили за защита на титлата си.

За нещастие на "кариоките" обаче, Пеле е контузен още в мача с Чехословакия (първия от двата между Бразилия и Чехословакия в турнира) и за него първенството свършва. Заместникът му, Амарилдо се справя добре, но всички погледи са отправени към Гаринча, за когото бразилската преса не пести суперлативи.

На четвъртфинала той буквално сам бие Англия, мениджърът на гордите албионци смирено признава феноменалната му класа. На полуфинала с Чили, Гаринча се забавлява с пазача си, който обаче го рита грубо. Бразилският магьосник не издържа и го удря, за което и двамата са изгонени. Бразилия настръхва, защото това значи, че на финала страната ще играе без него. В крайна сметка нещата се решават на най-високо ниво и в заради красотата на играта и разбира се в името на поредната бразилска титла той е уреден за финалния мач с Чехословакия.

Мондиалът ще се запомни като може би най-грубия до този момент а и вероятно след това. Безброй контузени играчи, счупени крака, побоища, нокаутирани футболисти. Особено много се толерира от съдиите отбора на Чили. Разбира се не липсват и светлите лъчи, като най-яркият от тях е жестът на Гаринча, който връща за първи път топката на противниците, след като те са я извадили от игра, за да се окаже лекарска помощ на контузен играч.

На финала Бразилия играе с изненадата Чехословакия и побеждава относително леко с 3:1. Чехите повеждат, но Амарилдо, Зито и Вава бележат три гола за втората поредна титла на Бразилия.

България

Мондиалът е исторически за българския национален отбор. България играе квалификации за участие от самото начало на въвеждането им през 1934 година, но едва в края на 1961 година записва големия успех - класиране на Световно първенство. На 16.12.1961 във Флоренция, България играе бараж за класиране и побеждава Франция с 1:0.

На първенството в Чили ни представя отличен за времето си отбор, воден от треньора Георги Пачеджиев. В тима личат имената на Жоро Найденов, Георги Соколов, Димитър Якимов, Кирил Ракаров, Иван Колев, Георги Аспарухов и Динко Дерменджиев.

Записваме две загуби - от Аржентина с 0:1 и Унгария 1:6 и равен с Англия - 0:0. Единственият гол за нашите е дело на Жоро Соколов в 64 минута на мача с Унгария. Очакванията на страната ни са доста големи, но за съжаление оставаме последни в групата и се завръщаме у дома след първата фаза.

Световен шампион Бразилия

Вицешампион Чехословакия

Най-резултатен мач СССР - Колумбия 4:4 (Група 1)

Общо отбелязани гола 89

Голове средно на мач 2,78

Голмайстори Иванов (СССР), Йеркович (Югославия), Санчес (Чили), Алберт (Унгария), Гаринча, Вава (Бразилия) по 4 гола

Най-много голове в един мач Флориан Алберт (Унгария) - 3 гола

Най-посетен мач 76 500

Бразилия - Чили, полуфинал

Общо публика 898 753

Средно публика на мач 28 086

Дебютиращи страни България, Колумбия

Стадиони Карлос Дитборн, Естадио Насионал, Саусалито, Браден Купър

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Уругвай - Колумбия 2:1 30.05 Карлос Дитборн

Група 1 СССР - Югославия 2:0 31.05 Карлос Дитборн

Група 1 Югославия - Уругвай 3:1 02.06 Карлос Дитборн

Група 1 СССР - Колумбия 4:4 03.06 Карлос Дитборн

Група 1 СССР - Уругвай 2:1 06.06 Карлос Дитборн

Група 1 Югославия - Колумбия 5:0 07.06 Карлос Дитборн

Група 2 Чили - Швейцария 3:1 30.05 Естадио Насионал

Група 2 ФРГ - Италия 0:0 31.05 Естадио Насионал

Група 2 Чили - Италия 2:0 02.06 Естадио Насионал

Група 2 ФРГ - Швейцария 2:1 03.06 Естадио Насионал

Група 2 ФРГ - Чили 2:0 06.06 Естадио Насионал

Група 2 Италия - Швейцария 3:0 07.06 Естадио Насионал

Група 3 Бразилия - Мексико 2:0 30.05 Саусалито

Група 3 Чехословакия - Испания 1:0 31.05 Саусалито

Група 3 Бразилия - Чехословакия 0:0 02.06 Саусалито

Група 3 Испания - Мексико 1:0 03.06 Саусалито

Група 3 Бразилия - Испания 2:1 06.06 Саусалито

Група 3 Мексико - Чехословакия 3:1 07.06 Саусалито

Група 4 Аржентина - България 1:0 30.05 Браден Купър

Група 4 Унгария - Англия 2:1 31.05 Браден Купър

Група 4 Англия - Аржентина 2:1 02.06 Браден Купър

Група 4 Унгария - България 6:1 03.06 Браден Купър

Група 4 Унгария - Аржентина 0:0 06.06 Браден Купър

Група 4 Англия - България 0:0 07.06 Браден Купър

1/4-финал Чили - СССР 2:1 10.06 Карлос Дитборн

1/4-финал Бразилия - Англия 3:1 10.06 Саусалито

1/4-финал Чехословакия - Унгария 1:0 10.06 Браден Купър

1/4-финал Щгославия - ФРГ 1:0 10.06 Естадио Насионал

Полуфинал Бразилия - Чили 4:2 13.06 Естадио Насионал

Полуфинал Чехословакия - Югославия 3:1 13.06 Саусалито

3-4 място Чили - Югославия 1:0 16.06 Естадио Насионал

Финал Бразилия - Чехословакия 3:1 17.06 Естадио Насионал

Англия 1966

Мондиалът в Англия през 1966 г. остава завинаги в историята с вечния въпрос: "Имаше ли гол или не?" Разбира се става дума за попадението на Джеф Хърст в продължението на финалния мач между Англия и ФРГ, когато топката се удря в горната греда, пада някъде около голлинията и се връща на терена. Спори се и до днес.

Иначе след като мита за непобедимостта на англичаните рухва двадесетина години по-рано, на Албиона имат една мечта - купата "Жул Риме" да дойде там където й е мястото - в родината на футбола.

Португалия, водена от Еузебио прави забележително представяне, записвайки трето място в дебюта си на световни финали, а заедно с другия дебютант КНДР изиграват един от запомнящите се мачове на първенството.

Във всички положения Англия е един от най-оспорваните шампиони не само заради спорния гол на финала. Мнозина са склонни да припомнят съдийското рамо в мача им на четвъртфинала с Аржентина спечелен минимално с 1:0, други пък изтъкват голямото влияние на тогавашния президент на ФИФА сър Стенли Роуз, който е англичанин. Трети откровено оспорват треньорските умения на селекционера Алф Ремзи.

И все пак фактите са други. Англия прави само едно нулево равенство - на старта с Уругвай и до финала побеждава всичките си съперници. ФРГ също са доста убедителни.

Преди последния мач обаче други два тима правят истински спектакъл. Португалия и КНДР изиграват спиращ дъха четвъртфинал, в който Еузебио и компания измъкват победата с 5:3. До 25 минута резултатът е 3:0 за азиатците, но щурмът на Португалия дава резултат. Резултатът е изравнен с хеттрик на Еузебио до 56 минута, а само три по-късно пак той дава преднината в мача. Петия гол на Жозе Аугусто в 80 минута прекършва окончателно храбрите корейци.

"Утре вие ще станете световни шампиони. Лека нощ, джентълмени!". С тези думи изпраща възпитаниците си Алф Ремзи вечерта преди финала със Западна Германия.

Текат последните минути на първото продължение на финалния мач между Англия и ФРГ. Резултатът е 2:2. Нападателят на Уест Хем Джеф Хърст стреля силно по посока на вратата, топката се удря в напречната греда, тупка се някъде около голлинията и се връща на терена. Главният съдия Готфрид Динст се консултира с помощника си Бахрамов и посочва центъра. До края на мача англичаните вкарват още един гол и вдигат купата.

На следващият ден немската преса излиза с бомбастични заглавия, като в повечето е употребена думата "Обир". Никой не може да убеди гегманците в редовността на третия английски гол. Англичаните от своя страна също не са пасивни и в своя защита прилагат видеозапис, който доказва, че попадението е факт.

На Острова са щастливи с титлата, но неудовлетворението от нейната некатегоричност и съмнения, съчетано с откровено незадоволителната игра не успокояват никого. В анализи водещите печатни издания обявяват, че не Англия е била най-достойният тим, който е трябвало да вдигне купата. Приятни спомени за годините на чистия и некомерсиален футболен идеализъм.

Не липсват и инциденти извън зеленото поле. В навечерието на шампионата купата "Жул Риме", 1.8 килограмова златна пластика изобразяваща богинята на победата Нике е открадната от изложение в Лондон. Тя е истинско произведение на изкуството, създадено от Абел Лафльор през 1930 г и има интересна и бурна история.

Трофеят е намерен от полицейското куче Пикълс, което получава своите минути на слава преди финала, когато е бурно аплодирано от 100 000 зрители на Уембли.

През 1984 г купата е открадната отново, този път от музей в Рио. За съжаление този път не я намират и тя изчезва завинаги.

България

Българският национален отбор записва своето второ участие на световни финали. И до днес ветераните си спомнят за големия тим, който страната ни има по това време. Представянето обаче е отчайващо и след три загуби се прибираме бързо вкъщи.

В историята остава най-красивия гол на Мондиала, отбелязан от Иван Вуцов, за съжаление в собствената врата в мача с Португалия, загубен класически с 0:3. Втората ни загуба е от световния шампион Бразилия с 0:2 (победили всъщност само нас), а третото поражение е от стария ни познайник Унгария с 1:3

Световен шампион Англия

Вицешампион ФРГ

Най-резултатен мач Португалия - КНДР 5:3 (четвъртфинал)

Общо отбелязани гола 89

Голове средно на мач 2,78

Голмайстор Еузебио (Португалия) - 9 гола

Най-много голове в един мач Еузебио (Португалия) - 4 гола

Най-посетен мач 98 000

Англия - Франция, Група 1

Общо публика 1 638 924

Средно публика на мач 51 216

Дебютиращи страни Португалия, КНДР

Стадиони Уембли, Хилсбъро, Вила Парк, Рокър Парк, Айърсом Парк, Олд Трафърд, Уайт Сити

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Англия - Уругвай 0:0 11.07 Уембли

Група 1 Франция - Мексико 1:1 13.07 Уембли

Група 1 Уругвай - Франция 2:1 15.07 Уайт Сити

Група 1 Англия - Мексико 2:0 16.07 Уембли

Група 1 Уругвай - Мексико 0:0 19.07 Уембли

Група 1 Англия - Франция 2:0 20.07 Уембли

Група 2 ФРГ - Швейцария 5:0 11.07 Хилсбъро

Група 2 Аржентина - Испания 2:1 13.07 Вила Парк

Група 2 Испания - Швейцария 2:1 15.07 Хилсбъро

Група 2 ФРГ - Аржентина 0:0 16.07 Вила Парк

Група 2 Аржентина - Швейцария 2:0 19.07 Хилсбъро

Група 2 ФРГ - Испания 2:1 20.07 Вила Парк

Група 3 Бразилия - България 2:0 11.07 Гудисън Парк

Група 3 Португалия - Унгария 3:1 13.07 Олд Трафърд

Група 3 Унгария - Бразилия 3:1 15.07 Гудисън Парк

Група 3 Португалия - България 3:0 16.07 Олд Трафърд

Група 3 Португалия - Бразилия 3:1 19.07 Гудисън Парк

Група 3 Унгария - България 3:1 20.07 Олд Трафърд

Група 4 СССР - КНДР 3:0 11.07 Айърсом Парк

Група 4 Италия - Чили 2:0 13.07 Рокър Парк

Група 4 КНДР - Чили 1:1 15.07 Айърсом Парк

Група 4 СССР - Италия 1:0 16.07 Рокър Парк

Група 4 КНДР - Италия 1:0 19.07 Айърсом Парк

Група 4 СССР - Чили 2:1 20.07 Рокър Парк

1/4-финал СССР - Унгария 2:1 23.07 Рокър Парк

1/4-финал ФРГ - Уругвай 4:0 23.07 Хилсбъро

1/4-финал Португалия - КНДР 5:3 23.07 Гудисън Парк

1/4-финал Англия - Аржентина 1:0 23.07 Уембли

Полуфинал ФРГ - СССР 2:1 25.07 Гудисън Парк

Полуфинал Англия - Португалия 2:1 26.07 Уембли

3-4 място Португалия - СССР 2:1 28.07 Уембли

Финал Англия - ФРГ 4:2 30.07 Уембли

Мексико 1970

Мондиалът в Мексико през 1970 година влиза в историята по ред причини. Първо, още с определяне на домакина, Мексико става първата държава извън Европа или Южна Америка, която организира шампионата. Втората причина е войната предизвикана от конфликт на футболния терен в една от квалификациите за определяне на финалистите от зона Северна Америка.

За Хондурас и Салвадор футболът се оказва не "просто една игра" и в следствие на това между двете малки централно-американски държави избухва истинска война, в която има и 3000 убити. Примирието е сключено едва 12 години по-късно.

Да не забравим и третата причина за историческото значение на Мондиал 1970, а именно, че след него купата "Жул Риме" става завинаги притежание на Бразилия.

Големият въпрос преди първенството е дали Пеле ще може да бъде пълноценен, заради умората, здравословните му проблеми и преди всичко тежките атмосферни условия в Мексико. Кралят току що е отбелязал своя хиляден гол, но съмненията относно формата му остават. Да, 30 годишният играч вече е твърде стар за онези години.

Опасенията обаче са напразни и Пеле изиграва страхотни мачове. На финала с Италия отбелязва прекрасен гол с глава, останал в историята като един от най-красивите на световни първенства.

Иначе Аржентина, Португалия, Испания и Франция не успяват да се класират, а Мароко става първият африкански отбор класирал се след Втората световна война. Младата държава Израел също прави своя дебют през 1970 г.

Световният шампион Англия играе колебливо. Записва две минимални победи (1:0) в групата и загуба с 0:1 от Бразилия. На четвъртфинала с ФРГ, Алф Ремзи допуска груба грешка, когато при 2:0 вади Боби Чарлтън и германците обръщат до 3:2 в своя полза.

Именно немците участват в най-напрегнатия и вълнуващ мач на финалите заедно с Италия. Двата тима играят продължения, в които "адзурите" побеждават с 4:3 и получават правото да се изправят на финала срещу Бразилия.

На финала Бразилия са неудържими и просто разгромяват италианците след голове на Жерсон, Пеле, Жаирзиньо и капитана Карлос Алберто.

България

Българският състав се класира за трети пореден път на световни финали и както винаги очакванията за добро представяне са много големи. Отборът ни пак е на добро ниво. Още първият мач обаче е драма за нашите играчи.

Повеждаме с 2:0 на Перу с голове на Дерменджиев и Бонев, а щастливият коментатор Николай Колев - Мичмана възкликва: "Вече можете на дишате спокойно драги зрители". Уви, само за 6 минути перуанците се връщат в мача, а гол на звездата им Теофило Кубиляс в 73-ата минута довършва нашите.

Логично губим от Германия с 2:5, а в последния мач изпускаме Мароко, които ни изравняват в 61 минута, след като Добромир Жечев в 40-ата дава преднина за нашите.

Световен шампион Бразилия

Вицешампион Италия

Най-резултатен мач ФРГ - България 5:2 (Група 4)

Общо отбелязани гола 95

Голове средно на мач 2,97

Голмайстор Герд Мюлер (Германия) - 10 гола

Най-много голове в един мач Герд Мюлер (Германия) - 3 гола

Най-посетен мач 108 192

Мексико - Белгия, Група 1

Общо публика 1 603 975

Средно публика на мач 50 124

Дебютиращи страни Мароко, Салвадор, Израел

Стадиони Ацтека, Куатемок, Халиско, Луис Досал, Естадио Ноу Камп

Група Мач Дата Стадион

Група 1 Мексико - СССР 0:0 31.05 Ацтека

Група 1 Белгия - Салвадор 3:0 03.06 Ацтека

Група 1 СССР - Белгия 4:1 06.06 Ацтека

Група 1 Мексико - Салвадор 2:0 07.06 Ацтека

Група 1 СССР - Салвадор 2:0 10.06 Ацтека

Група 1 Мексико - Белгия 1:0 11.06 Ацтека

Група 2 Уругвай - Израел 2:0 02.06 Куатемок

Група 2 Италия - Швеция 1:0 03.06 Луис Досал

Група 2 Уругвай - Италия 0:0 06.06 Куатемок

Група 2 Швеция - Израел 1:1 07.06 Луис Досал

Група 2 Швеция - Уругвай 1:0 10.06 Куатемок

Група 2 Италия - Израел 0:0 11.06 Луис Досал

Група 3 Англия - Румъния 1:0 02.06 Халиско

Група 3 Бразилия - Чехословакия 4:1 03.06 Халиско

Група 3 Румъния - Чехословакия 2:1 06.06 Халиско

Група 3 Бразилия - Англия 1:0 07.06 Халиско

Група 3 Бразилия - Румъния 3:2 10.06 Халиско

Група 3 Англия - Чехословакия 1:0 11.06 Халиско

Група 4 Перу - България 3:2 02.06 Естадио Ноу Камп

Група 4 ФРГ - Мароко 2:1 03.06 Естадио Ноу Камп

Група 4 Перу - Мароко 3:0 06.06 Естадио Ноу Камп

Група 4 ФРГ - България 5:2 07.06 Естадио Ноу Камп

Група 4 ФРГ - Перу 3:1 10.06 Естадио Ноу Камп

Група 4 България - Мароко 1:1 11.06 Естадио Ноу Камп

1/4-финал Бразилия - Перу 4:2 14.06 Халиско

1/4-финал Италия - Мексико 4:1 14.06 Луис Досал

1/4-финал ФРГ - Англия 3:2 14.06 Естадио Ноу Камп

1/4-финал Уругвай - СССР 1:0 14.06 Ацтека

Полуфинал Бразилия - Уругвай 3:1 17.06 Халиско

Полуфинал Италия - ФРГ 4:3 17.06 Ацтека

3-4 място ФРГ - Уругвай 1:0 20.06 Ацтека

Финал Бразилия - Италия 4:1 21.06 Ацтека

Редактирано 20 юни 200619 г. от lpa (преглед на промените)