Трябва ми помощ за есе на тема ''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' . Понеже темата ми е леко неясна ще съм Ви изключително благодарна..

Що за тема ви дават? По какъв предмет е тази тема? За 5 години в гимназията не са ми давали подобно нещо. Ако не можеш да измислиш нищо, не го пиши. Трябва да е забранено да се обсъжда каквато и да е религия в училищата.

Що за тема ви дават? По какъв предмет е тази тема? За 5 години в гимназията не са ми давали подобно нещо. Ако не можеш да измислиш нищо, не го пиши. Трябва да е забранено да се обсъжда каквато и да е религия в училищата.

 По етика и право е ;/ 

Редактирано 16 март 201511 г. от umad? (преглед на промените)

''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' . 

 

Добре, ще кажа просто и ясно моето тълкувание. Не, че не може да има и други.

Значи, надъхва отчето слушателите на проповедта му с много чисти и възвишени помисли, подканя ги към добри и щедри дела, но след като излезат от черква, един отива и се запива в кръчмата, друг отива и краде овцата на съседа, трети бие жена си, четвърти изневеря с жената на ближния и т.н. Е, със сигурност има и такива, които се прибират у дома и му удрят една невинна дрямка или други, които сядат да четат евангелието или трети, които правят дарения…

 

Та, това е твоята истинска религия - онова, което наистина правиш, след като свърши проповедта. Или животът ти такъв, какъвто е, преди и след проповедта.

''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' .

За да имаш повече поле за размисъл, като начало разгледай проповедта в по-широкия смисъл. Всяка една идея или учение, предавани под формата на лекция, може да мине под това определение.

В този смисъл, ако разгледаш проповедта като влияние или поучение върху теб самата /не задължително на религиозна тематика/, това което правиш след края й е всъщност начинът, по който ти я пречупваш през теб и дали и по какъв начин тя ти влияе, моделира, въздейства и т.н. Важното е, че центърът си ти и ти си тази, която асимилираш проповедта, а не се оставяш тя да асимилира теб.

Казвам това заради думата "твоята" в заглавието на темата. В крайна сметка твоята религия може да бъде дори рокендрола или театъра.

А след това, пак в този ред на мисли, може да се спреш на религията и като вярване.

В крайна сметка всяка религия е нужна на човек, за да си обясни смисъла на живота. А е ясно, че всеки сам осмисля живота си съобразно ценностната си система.

С две думи - в твоя живот важната си ти.

Редактирано 17 март 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Трябва ми помощ за есе на тема ''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' . Понеже темата ми е леко неясна ще съм Ви изключително благодарна..

След края на чия проповед?

При наличието на вечно Жив и Животворящ Бог, неговата проповед никога не престава,защото Той е Който через нея поддържа живота (Аз съм пътят, истината и животът (Христос)). Така "края на проповедта" се самоопределя като моментът , когато сме глухи и слепи за Словото Божие, или заспиваме за словото във нашето сърце, дух и душа...

Когато сме слепи, глухи, заспали съществува ли понятието "религия", което по същество означава "свързване с Бог"( При това без посредници)?

Странна тема по етика и право - и ако нямаш религия, какво следва да напишеш? Поставили са ви абсурдна задача - искай друга тема, кажи че нямаш никаква религия, нито твоя, нито нечия и няма какво да напишеш по въпроса т.е. засегни именно правото.

... първо прочети точно заглавието на тема -  ''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' и се опитай сама. Важно е за теб да имаш собствено мнение и лично отношение по темата ! Ще ти помогна , но трябва да се справиш сама колкото можеш . Ето и какво е ЕСЕ !

 

Когато сме слепи, глухи, заспали съществува ли понятието "религия", което по същество означава "свързване с Бог"( При това без посредници)?

 

В така зададената тема думата "религия" е употребена и метафорично. Намеква се за системата от нагласи, вярвания, ценности, убеждения и навици, които гради всеки човек с времето. Тази система може образно да бъде наречена "религия на личността". В днешно време хората се възпитават да вярват първо в себе си и да се осланят предимно на себе си, а не да боготворят нещо "външно" на тях. За да се свържеш с Бог, това означава, че ти си нещо отделно от Него.

 

Въпрос е на субективен резонанс и/или отрицание. До колко си в състояние да допуснеш нещо външно на теб да влияе, дори да ръководи мисленето и постъпките ти, кои са плюсовете и минусите, и до колко си се зазидал в своя собствен свят без да допускаш външни внушения. Което също има своите добри и лоши страни.

Ако "религия" е собствената идеология, която е загубила основното си и същественото си значение, т.е. връзката с Бога, като по този начин се явява един закостенял модел на поведение, размисъл и отношение, тогава истински важно е силата на проповедта, нейната огненост, за да може да разчупи шаблона, да изиграе ролята на един коректив, за да инициализира качествена промяна във вече оформената личност. Но тогава съществува въпросът: има ли по-силна проповед от тази идваща лично от Бога? Но ако сме глухи, заспали и слепи за такъв директен контакт, поне можем ли да познаем Бог, когато се изявява через друга негова "тръба"? Можем ли да усетим Бога у другиго, една нелека задача  за разпознаване, по естество и уважение на чуждата истина и мнение. Не опира ли тогава въпроса и до смирение, и деклариране на лична нагласа за евентуална личностна промяна?

Трябва ми помощ за есе на тема ''Твоята религия е онова,което правиш след края на проповедта'' . Понеже темата ми е леко неясна ще съм Ви изключително благодарна..

 

 

 

Недостойно е, ако в грижата към себе си пропуснем достойнствата на ближния. Моралната чувствителност ни води чрез състрадание и солидарност към уважение и справедливост спрямо другия. Тези добродетели към другия достигат своя апогей в добродетелите на любовта и семейната етика. 

 

 

Източник: http://www1.znam.bg/zmonres/edu/etika%20i%20pravo/razdel3/index.html

.......

A тогава метафората с проповедта, как следва да се разбира? И би трябвало в правото метафорите да се избягват, тъй като преносния смисъл може да се тълкува по много начини, често дори и противоположни.

Правила за ползване на форумите

 

2.3 Заглавието на темата трябва да е ясно и точно, да не е съставено единствено от главни букви и да описва максимално съдържанието на самата тема. Теми със заглавия от една дума или от рода на "Помощ!", "Имам проблем", "Спешно" и т.н. се изтриват без предупреждение.

Не опира ли тогава въпроса и до смирение, и деклариране на лична нагласа за евентуална личностна промяна?

 

Ще излезем ит темата, но да видим. Може ли човек, който непрекъснато изпитва страх от нещо, да се остави напълно на Божията воля?

Какво е в основата на молитвите към Бог - не е ли отново добрият ни познайник - страхът?!

Нима е възможно истинско смирение, след като то е породено от нечие всемогъщество и всесила?!

A тогава метафората с проповедта, как следва да се разбира? И би трябвало в правото метафорите да се избягват, тъй като преносния смисъл може да се тълкува по много начини, често дори и противоположни.

 

Ами, нали затова е есе.