Петте върха на зимните олимпийски игри

Най-забележително е постижението на Ерик Хейдън, който печели пет титли в Лейк Плесид '80

Скандали и допинг афери. Невероятни победи и шокиращи разочарования. Съдийски гафове... Игрите в Торино все още не са завършили, но вече са напът да изпишат своя собствена страница в колоритната история на зимното олимпийско движение. Допинг фиаското с "фармацавстрийския" отбор, медалите на невероятната Костелич, жестокото падане и подвигът на китайските фигуристи Дан Чжан и Хао Чжан, неочакваните обрати в алпийските дисциплини и изненадите в хокея ме накараха да се обърна назад и да погледна в турбулентното минало на игрите. Зимните олимпиади винаги са били сцена на драми с шекспировски пропорции и през годините са ни направили свидетели както на незабравими изпълнения, така и на скандални ситуации. Въпреки че подобна идея е строго субективна, реших да класирам петте най-големи триумфа и петте най-озадачаващи парадокса. Днес ще започнем с триумфите, а утре четете за недоразуменията.

№5

Трите златни медала на Соня Хени от последователни олимпиади - Сен Мориц '28, Лейк Плесид '32 и Гармиш Партенкирхен '36.

Титлите на пленителната норвежка в никакъв случай не изчерпват приноса й към олимпизма и към света на фигурното пързаляне. Хени е първата суперзвезда в историята на зимните игри, а стилът й предизвикал истинска революция в този спорт. Подходът на Соня към фигурното пързаляне е бил уникален, защото е съчетал класическото и балетно образование, вродена грация и чар и виртуозна техника на пързаляне.

Хени печели първото си злато едва 15-годишна, но олимпийската й кариера почва в Шамони през 1924, когато е само на 11! След третото си олимпийско злато и 10-те последователни световни титли Хени става професионалистка и бързо се превръща в една от най-богатите жени на планетата. Тя дори успява да превземе Холивуд с няколко запомнящи се роли в американски мегапродукции. Преди десетина години гледах интервю с Фрици Бургер, която горката все завършваше на второ място след Хени. В един момент Фрици каза: "Аз съм се омъжвала и развеждала два пъти. Но Соня дори и в това ме би. Тя взе, че го направи три пъти."

Малко хора знаят, че Соня умря по време на полет. Левкемията се стоварва върху нея с цялата си мощ и смъртта я застига относително млада - през 1969 на път от Париж за Осло.

№4

Трите златни медала на Жан-Клод Кили от Гренобъл '68.

Спечелването на "тройната корона" в ските в рамките на една олимпиада е почти невъзможно поради огромния брой предвидими и непредвидими фактори, които влияят върху изхода на всеки манш. Постижението на Жан-Клод е още по-впечатляващо, тъй като той носеше на раменете си напрежението от огромните очаквания на милионите си сънародници. На френските писти през 1968 Кили взе относително леко златото в спускането и гигантския слалом, но в слалома бе победен от Карл Щранц. Австриецът обаче бе дисквалифициран заради пропусната врата и така Кили се добра до заветната трета титла. Кили бе не само виртуозен състезател, но и първият скиор бунтар, неуправляем купонджия и секс идол на тийнейджърките по цял свят. От 1995 легендата е член на МОК.

Малко хора знаят, че Жан-Клод Кили бе състезател по автомобилизъм от 1967 до 1970 г. и дори участва в рали Париж - Дакар.

№3

Победата на американския отбор по хокей над този на СССР в Лейк Плесид '80.

Този мач е без съмнение един от най-грандиозните епизоди в историята на зимните игри. Треньорът Хърб Брукс бе гениалният архитект на американския отбор, съставен от неопитни, но сърцати студентчета. До ден днешен подходът му към олимпиадата се счита за шедьовър на тренировъчната методика. Хърб компенсира липсата на техника и опит в играчите си, изграждайки сплотен колектив с идеална физическа подготовка и психическа устойчивост. Тренировките на Брукс били зверски и ако бе роден през XV век, светата инквизиция определено щеше да потърси услугите му. Но усилията и издръжливостта на хокеистите бяха възнаградени с победата над феноменалния съветски отбор, който бе смятан за напълно неуязвим. 13 дни преди този двубой сборная разгроми с 10:3 американците в приятелска среща. Мнозина смятат, че тази загуба също е била част от стратегията на Брукс, който е искал руснаците да подценят тима му и да свалят гарда си на олимпиадата.

Малко хора знаят, че Хърб Брукс почина при мистериозни обстоятелства през 2003 само дни преди да бъде завършен игралният филм, посветен на него и прословутата победа на отбора му. Миниванът на легендата е излязъл с висока скорост от магистралата и се е обърнал няколко пъти, въпреки че на пътя не е имало други коли. Видимостта е била идеална, колата - изправна, а аутопсията показала, че треньорът не е бил нито дрогиран, нито пиян, нито е получил сърдечен пристъп. Единственото логично обяснение е, че Брукс е заспал зад волана, макар че катастрофата е станала през деня.

№2

Болерото на Джейн Торвил и Кристофър Дийн, Сараево '84.

Просто незабравимо. Ако влюбените статуи на Роден можеха да оживеят, то вълшебният танц на Торвил и Дий щеше да бъде тяхното движение.

Малко хора знаят, че британските фигуристи никога не са били гаджета. Изпълнението им е било толкова убедително, че всички ги смятали за романтично обвързани, но истината е, че взаимоотношенията им винаги си остават строго професионални.

№1

Ерик Хейдън печели пет индивидуални титли в бързото пързаляне с кънки в Лейк Плесид '80.

Поне за мен това е най-забележителното постижение в зимната олимпийска история. Петте отличия от едни игри са без прецедент и бяха подплатени с пет олимпийски и един световен рекорд. Ерик бе унищожителна стихия и взе пет от шестте златни медала за страната домакин. Аз винаги съм бил голям привърженик на Хейдън не само поради успехите му на леда, но и заради изключителния му характер. Той се слави със скромността си и от притеснение дори отказа да носи олимпийския огън на игрите в Солт Лейк Сити.

Днес Хейдън е един от най-добрите хирурзи ортопеди в САЩ и много от пациентите му дори не подозират за славното му олимпийско минало. Що се отнася до златните медали, Ерик ги е захвърлил в стар скрин, в който събират прах с години.

Малко хора знаят, че по-късно д-р Хейдън стана и шампион на Щатите по колоездене и дори участва в Тур дьо Франс през 1986.

ИВО ИВАНОВ