Зравейте! Нужна ми е помощ за следната задача:  Да се състави програма която създава динамичен стек S след което установява N-я от дъното елемент в стойност A като първите N-1 елемента от дъното запазват своите стойности. Мерси предварително

Искаш някой да ти я напише най вероятно.  Като ти я  напишат   ще си останеш  на същото ниво знания   от което  не печелиш нищо. Толкова няма да ти е ясно какво пише вътре ,че като те попита даскала ще мигаш на парцали .

Редактирано 19 април 201610 г. от AlkatrazBG (преглед на промените)

#include <iostream>
#include <stack>
using namespace std;

stack <int> stek;

int find_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en)
{
	int i;
	int size;
	size = smack.size();
	if (size < en) return -1;
	for (i = 0; i < size - en; i++)
	{
		smack.pop();
	}
	return smack.top();
}
  
void change_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en, int newvalue)
{
	find_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en);
	smak.pop();
	smack.push(newvalue);
}


int main()
{
	int i;
	for (i = 1; i <= 10; i++)
	{
		stek.push(i);
	}
	cout << find_enth_from_bottom(stek, 5);
	return 0;
}

 

Редактирано 19 април 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Така е при стек ънуайдинга. Пази се една разлика, която е равна на размера заеман от локалните променливи и при ънуайдинга се разрушава стека до тази разлика, като така се освобождава стека от променливите на последната подпрограма.

 

преди 14 часа, Реджеп Иведик написа:

#include <iostream>
#include <stack>
using namespace std;

stack <int> stek;

int find_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en)
{
	int i;
	int size;
	size = smack.size();
	if (size < en) return -1;
	for (i = 0; i < size - en; i++)
	{
		smack.pop();
	}
	return smack.top();
}
  
void change_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en, int newvalue)
{
	find_enth_from_bottom(stack <int>& smack, int en);
	smak.pop();
	smack.push(newvalue);
}


int main()
{
	int i;
	for (i = 1; i <= 10; i++)
	{
		stek.push(i);
	}
	cout << find_enth_from_bottom(stek, 5);
	return 0;
}

 

Декларирал си стека в глобалното адресно пространство, а го предаваш като псевдоним на всяка една от функциите, които го обработват. Защо правиш така ?

 

Аз лично предпочитам този подход само и единствено, за да избягвам голям брой аргументи, които може да се появят в дадена функция. И то в повечето случаи, ако евентуално функцията е рекурсивна, ги правя променливите статични в самата нея си, за да може единствено тя да има достъп до променливите.

Без да му мисля много, ама сега като ме обвини, тръгнах да търся защитни тези.

Например може да имам не един, а няколко контейнера в глобалното пространство и по време на изпълнението да се решава чий синоним да се даде на функцията.

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Без да му мисля много, ама сега като ме обвини, тръгнах да търся защитни тези.

Например може да имам не един, а няколко контейнера в глобалното пространство и по време на изпълнението да се решава чий синоним да се даде на функцията.

Дори да имаш няколко, те са в глобалното пространство, така че просто ако ти трябва да модифицираш някой от тях, ползваш неговия идентификатор.

Редактирано 20 април 201610 г. от programprogram (преглед на промените)

Току що, programprogram написа:

Дори да имаш няколко, те са в глобалното пространство, така че просто ако ти трябва да модифицираш някой от тях, ползваш неговия идентификатор.

Не става така. Ако не е подаден като параметър не може.

Ако не е подаден като параметър, функцията ще работи само с един, този за който е написана. Но ако искам да мога да я викам и за другите, трябва да се подават като параметри.

Нагарджуна не случайно я е написал Философията на средния път. За всяко нещо си има контексти, в които е вярно, както и такива, в които не е вярно.

Ако не беше така, адвокатите щяха да умрат от глад. А те не умират.

Разбира се, има и контексти, в които и това, което казвам не е вярно. Не съм го измислил аз средния път.