Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Лудостта оправдава

    Георги беше свит човек. Душата му обаче беше негова пълна противоположност.

    Докато Георги непрекъснато обмисляше какво да каже, как ще прозвучи и дали в бъдеще може да си изпати от приказките си, то това, което се намираше в главата и сърцето му, беше като вулканична смес. През повечето време стопанинът й се опитваше да я държи застинала и апатична, но от време на време тя се нагорещяваше, надигаше и в крайна сметка правеше всичко възможно да избие навън и да докаже своето достойно съществуване.

    Когато се раздвижеше, тази смес влагаше цялата си сила в целта да поеме пълния контрол над човека, който я носеше. Вреше, удряше се в стените на черепа, променяше погледа до толкова, че околните гледаха с учудване очите, които си мислеха, че познават, и даваше най-доброто от себе си, за да поеме управлението над езика, устните и гласа.

    Георги познаваше първичността на тази сила. Знаеше каква стягаща омраза и каква обилна любов може да демонстрира тя, ако разполага с нужните й инструменти, наясно беше и че контролът над нея беше наложителен, за да не се стига до ситуации на огромни скандали или прекалена, дори неудобна честност. Въпреки всичко това обаче, всеки един от редките изблици на така неречената му душа го опияняваше.

    Беше мрачен ден, беше студено. Облаците, сякаш напук на човешкото желание за топлина, се бяха слели в един дебел, сив слой безлично небе.

    Георги се събуди. Надигна се, огледа с нефокусираните си очи пустата стая, след което тежко се отпусна обратно във възглавницата си. След пет минути беше в банята, след десет минути беше избръснал подпухналото си лице, след трийсет минути се обуваше и обличаше с неохота поовехтялото си яке.

    Навън все още беше същият потискащ ден, хората бързаха с безразлични лица, всеки стиснал чадър или яката си.

    Георги падна на колене пред гишето в Бюрото по труда. Сълзи се стекоха от очите му, които гледаха с молба, но бяха празни. Всичко това беше театър. За трийсет и няколко години понасяно, преглъщано и вече осмислено разочарование, мъжът се беше научил да е актьор над средното ниво. Служителят зад гишето обаче явно също се беше нагледал на подобни събития, тъй като се усмихна на Георги и го помоли „да не прави сцени и да освободи мястото за следващия“.

    Ирония или присмех се мярна в тази усмивка? Нямаше значение! Толкова голям балон от гняв и обида се надигна в главата на все още коленичилия човек, че при спукването му закипялата смес опръска всеки един милиметър от вътрешността на черепа, а мозъкът изтръпна от внезапния прилив на топлина и притискане в слепоочията.

    Коленичилото тяло само́ се изправи, направи крачка към служителят на гишето, дясната длан сама се сви във формата на сърце и се заби в стъклото между двамата мъже. Един от пръстите на Георги изхрущя и дерящ като игла импулс се заби в лакътя му, като накара червените му очи отново да заплачат. Този път обаче погледът му не беше празен. Очите гледаха в нищото, но в тях ясно личеше колко бързо препускат мислите зад бледото чело и колко гневна беше всяка една от тях.

    Когато заговори, гласът му беше гърлен и дълбок, но също и сух:
    - Вие се подиграхте с нас, вие се отказахте от нас! Години наред ни обещавахте промяна към по-добро, обещавахте ни по-голяма справедливост, по-голяма сигурност, обещавахте ни повече работни места. Не спирах да се надявам, че един ден ще намеря мястото си в това общество, както и работа. Съзнателното потъпкване на свестните хора, както и превръщането на всякакви престъпници и аморални свръхамбициозни нищожества в лидери на мнение и персони над закона поставиха всеки здравомислещ човек в тази държава пред три възможни пътя – да напусне България, да започне да проси или да бачка с всички сили, като се съобразява с всички капризи на шефа си, а единствената му мечта е децата му да успеят да се махнат от тази изначално корумпирана държава, в която все по-голям връх започва да взема циганията и простащината. По образование аз съм инженер и много исках да работя по български проект за по-ефективно електроснабдяване или възраждане на родното производство на компютри. Нищо от това обаче не се случи. Получавах единствено предложения от чужбина, но тъй като нямах средства, не можех да се възползвам от тях. В резултат ми остана възможността да се правя на клоун в това абсолютно безсмислено учреждение.

    На следващата сутрин Георги стана, отново се избръсна, изми си зъбите, намери някакъв остатък от най-хубавия му парфюм и го използва, след което си направи две печени филии с кашкавал. Изяде ги с голям апетит, като ги прокара със силно кафе и освежаваща кока-кола след това. Включи прашасалия си лаптоп, на който отдавна се беше отказал да прави свои проекти, написа няколко мейла, както и някакъв текст в Word. Изключи го, обу се, облече се и излезе.

    Вечерният вестник излезе със следното заглавие на първа страница: „33-годишен софиянец се самозапали пред Народното събрание“, а в статията фигурираше и следното изречение - „Служител на Бюрото по труда, който последен е видял пострадалият, свидетелства за неговото видимо невменяемо поведение“.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.