Корените на „хибридната“ употреба на Православието

През 19 в. Османската и Руската дипломация успяват да раздробят балканското Православие на „национални църкви“, неспособни да поддържат определено равнище на алтернативна дипломация въз основа на религиозната съпричастност. Така те стават лесни жертви на манипулации и ориентацията им се насочва към Москва. Прословут е примерът с пуча против Стамболов – Синодът на екзархията застава на руска страна. Подобни примери могат да се наблюдават и в други поместни църкви, чиято лоялност към Москва се оказва по-силна от националната. Иначе по време на Студената война СССР не успя да обсеби Православието, тъй като среща сериозен отпор от руските и други емигрантски общности, както и от гръкоезичните църкви, намиращи се в свободния свят. За сметка на това, днес Кремъл успя да се настани пропагандно в гръцкото общество, да елиминира старите руски емигрантски общности в Европа, като подмени навсякъде църковните настоятелства с хора, лоялни към Кремъл, и да стане „тутор“ на Светогорското монашество, на сръбските национал-православни настроения и на групите „православни фундаменталисти“ по цял свят. Въпреки че няколко православни църкви останаха независими от Москва, в ЕС руската доминация в православните общности е много по-мощна от времето на Студената война. Като че ли Кремъл си е взел урок от неуспехите през 20 в.       

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/89717-korenite-na-hibridnata-upotreba-na-pravoslavieto.html