Здравейте, прехвърлих темата ми от форум Сандъците и малко я допълних. Основният проблем при пренавиване трансформатор е изчисляването на диаметъра на жицата, като някъде дават плътността на тока 2A кв.мм., другаде 3A, а така непълно се използва мощността на магнитопровода и част от макарата да остане празна или пък намотките да не се поберат. Затова диаметъра може да се изчисли по размерите на прозореца на макарата. Броя на навивките за 1V ги изчисляваме по опростената формула 45:Sя=навивки/1V, където Sя е сечението на ядрото в кв.см. После определяме височината на намотката до средата на прозореца и я делим на приблизителния диаметър на жицата и намираме броя на слоевете, после делим дължината на диаметъра и намираме навивките на 1 слой и ги умножаваме по броя на слоевете и получаваме общия брой навивки. Ако навивките са повече от изчислените, избираме по-дебела жица и повтаряме изчислението, докато се съберат. Това е диаметъра с изолацията, а при новите стандарти тя е двойна. За да измерим реалния диаметър, оголваме жицата с ножче и навиваме плътно 10 навивки върху молив. С линийка измерваме дължината на слоя и делим на навивките. Измерването е по-точно с повече навивки. Забележка: Не оголвайте проводника с изгаряне, тъй като изтънява и измерването ще е грешно, дори се засича с обикновен шублер. Вторичната намотка изчисляваме по същия начин, до запълване на другата половина от прозореца.

Забележка: Важно е да се знае, че не е правилно да се извеждат допълнителни напрежения от намотките, тъй като при по-ниско напрежение токът се увеличава, следователно трябва и по-дебела жица. Ако ни трябва 110V, се навиват 2 намотки по 110V с диаметър изчислен за 220V и се свързват паралелно или последователно за 220V. Ако ни трябва 127V навиваме една намотка с дебела жица за ток изчислен при 127V, но сметнат с 50% по-малко от общата мощност и една намотка на 93V за ток, изчислен при 220V, отново за 50% от мощността и свързваме двете намотки последователно, но не бива да консумираме от малката намотка, тъй като ще прегрее. Вторият вариант с различните напрежения не е удачен, тъй като трансформатора ще отдаде от всяка намотка половин мощност. Така се правят фабричните комбинирани трансформатори за различни захранващи напрежения, но те пък имат много лошо КПД и реално не могат да осигурят пълната разчетена мощност, тъй като при работа на по-ниско напрежение,  едната част от намотката остава неизползваема, а работната се претоварва и обратно - при максималното напрежение се използват всички части от намотката, но едната е с излишно неизползваемо сечение, а другата пък е с прекалено тънко. От тук следва че загубите в мощността при комбинираните трансформатори е огромна и размерите им трябва да се увеличат, а от там и излишен разход на енергия. Лошо КПД имат и трансформаторите с две секции на макарата, едно че преградата между секциите заема място, второ че първичната става по-дебела и се увеличава разсейването, увеличава се и дължината на жицата, а от там и активното съпротивление. Вторичната намотка, ако трансформатора е понижаващ, пък по-трудно се навива и се пречупва в първите слоеве в дъното на макарата, поради което изолацията по чупките може да се обели в процеса на стареене или при прегряване.

Вторичната намотка се навива до запълване на останалата половина от макарата, т.е. първичната и вторичната намотка да са с еднаква площ. Ако напрежението на вторичната излезе по-високо е добре, но ако е прекалено високо не трябва да развиваме от намотката тъй като ще се намали мощността, затова е правилно да се пренавие наново с по-дебел проводник, докато се запълни прозореца. Тъй че 3 пъти ще мерим, един път ще навием. По-дебел проводник в първичната намотка позволява навивките да се съкратят с 5-10%, но не повече защото ще прегрее магнитопровода от големите вихрови токове. Затова при стари, ръждясали ламели с нарушена изолация е добре навивките да се увеличат с 5-10%, но по-добре да ги сменим с нови, а цената е 4лв./кг., които можем да поръчаме от фирма "Bistra 99". Но практиката показва, че новата стомана с нищо не отстъпва пред нашенската стара и крива заводска ламарина, освен че е равна и по-плътно се нареждат ламелите, но и те също загряват при по-мощните трансформатори. Притягащите шпилки при трансформатори над 30VA трябва да се изолират от магнитопровода, с обвиване на хартиено тиксо и с гетинаксови или картонени шайби. Ако използваме употребявана жица, трябва да я изгладим чрез неколкократно стегнато навиване на голяма макара, но не и чрез триене в коляното или с дървено трупче, понеже независимо колко дебел е проводника, се източва и променя сечението си. Затова не трябва да се изглажда напълно и ако видим, че е станал по-дълъг и навивките са се увеличили, трябва да го сменим. Ето една таблица, в която диаметъра е изчислен при 1,5A кв.мм., което е малко и проводник с диаметър 0,09мм. и 4620 навивки практически не се събира в макарата (ред 1). Има и по-точна формула U:(BS.50.4,44), където B=1,1, S е сечението на ядрото в кв.см., делено на 10000. Според тази формула навивките са 4290 и диаметър 0,07 при 2,5A кв.мм. Трансформатор от ред 16 е изчислен при плътност на тока 2,5A/mm2 за мощност 250VA, а това сечение на ядрото реално отговаря на 400VA. Но за това сечение програмата "Trafo" изчислява диаметъра на жицата при плътност на тока 2A/mm2, което е твърде малко и проводник с диаметър 0,94mm не се събира в макарата.

http://www.kn34pc.com/index_soft.html

При понижаващи трансформатори вторичната намотка заема по-малка площ от първичната, което позволява първичната намотка да се навие с по-дебела жица, разбира се продиктувано и поради загубите на мощност. При повишаващи трансформатори се отделя повече място за вторичната намотка и при макарите с отделни секции за намотките, преградата не е разположена симетрично в макарата, като повече място е отделено за първичната или вторична намотка в зависимост от преводното отношение. Независимо какъв трансформатор ще навием, дали понижаващ или повишаващ, то намотката която е с по-тънка жица е добре първо тя да се навие на дъното на макарата, понеже по-дебелият проводник по-трудно се пречупва по ръбовете на макарата и изолацията по чупките може да се обели, поради стареене и прегряване на трансформатора. Лакирането на намотките също не е много желано, тъй като намотките стават твърди и при случаен натиск  изолацията им се напуква и олющва. Затова с цел подобряване на навиването и омекотяване на намотката както и за подобряване на изолацията е добре между първите 5-6 слоя на да се постави тънка хартия, например силиконизирана хартия за печене на храна или оризова хартия. При квадратните макари издуването на намотката е най-голямо и трудно се подава на сплескване, затова изборът на сечение на проводника трябва да много точно изчислен. При по-издължените макари намотката може лесно да се сплеска, като за целта е добре да се използва мек предмет като дървено трупче покрито с хартия, твърда гума и др.

Изчисленията се отнасят единствено за стандартни Ш-образни магнитопроводи. За да изчислим броя на навивките за П-образни и други нестандартни Ш-образни и вити магнитопроводи, трябва най-напред да изчислим обемът им и като коефициент за сравнение използваме обемът на стандартният Ш-образен магнитопровод. Може и с кантар да премерим теглото и по-него също да направим изчислението. Такива нестандартни трансформатори са звънчевите трансформатори, трифазните и всички други с П-образни и вити магнитопроводи. Навивките за 1V при витите магнитопроводи се изчисляват по формулата 50:Bm.Sст., където Bm е магнитната проницаемост, като за мощните трансформатори е 1,4, а Sст. е сечението на ядрото. Мощността се определя от произведението на сечението на ядрото по сечението на прозореца и коефициент на запълване около 1,5. Така че P=Sст.Sпр.K, При витите магнитопроводи прозореца е по-голям. Затова тези трансформатори са iс по-големи намотки и по-малки магнитопроводи, които съответно имат най-голямо разсейване от намотките и най нисък cosФ. За това при тези трансформатори не е добре да запълваме прозореца до край, а първичната намотка се навие с жица не по-дебела от предписаната, т.е. при плътност на тока 2.5-3Amm., за да не стане намотката прекалено обемиста. За сметка на това пък вторичната намотка може да се навие с по-дебела жица, например за 2Amm. Затова витите трансформатори са подходящи където се изискват много вторични напрежения с компромис в КПД и консумацията на празен ход, например в лабораториите и др.

При П-образните магнитопроводи първичната и вторичната намотка се навиват върху двете рамена, свързани последователно или паралелно според изискванията, с изключение само при електрожените, където първичната и вторичната намотки са отделни, навити само на едното рамо. Това е така защото електрожените работят в режим на късо съединение и разсейването трябва да е най-голямо за да не прегрее първичната намотка. Все пак ако навием маломощен трансформатор по този начин, то навивките в първичната и вторичната намотка трябва да се увеличат с 5-10% и на вторичната паралелно се свърже голям кондензатор за подобряване cosФ с такъв капацитет, докато вторичното напрежение се вдигне достатъчно. Ако напрежението на вторичната намотка е 110V за 200W П-образен трансформатор е достатъчно кондензатора да е до 12мкф. и напрежението ще се вдигне до 117V, а токът в първичната намотка ще падне. При другите видове трансформатори това не е нужно.

От всички изброени до тук трансформатори най-голямо КПД имат тороидалните, тъй като при тях намотката обхваща целият магнитопровод и разсейването е минимално. Изчислението при тях няма да е по-различно от витите магнитопроводи, стига точно да определим обема или сечението на дупката и на ядрото.

 

Редактирано 23 октомври 20187 г. от Гост
разширена (преглед на промените)

Никъде не се вижда аритметика в зависимост от типа магнитопровод - П,Ш, ПЛ, ШЛ

Тва артметиката на трафове не е фасулска аритметика. Говорим за оптимизирано смятане, а не нещо някак.

преди 5 часа, peppone1 написа:

Ако ни трябва 110V, се навиват 2 намотки по 110V с диаметър изчислен за 220V и се свързват паралелно или последователно за 220V

Никога и никъде не се свързват паралелно намотки на мрежов трансформатор. И най-малката разлика в техните напрежения ще е причина да текат големи изравнителни токове между тях, което ще товари излишна мощност. Виждал съм паралелни намотки на феритен траф на захранващ блок на компютър, но там са с по две навивки и няма как да не са еднакви. За това намотката за 110в се прави с по-дебел проводник, сметнат за 100% мощност, а останалата до 220в-с по-тънък.Броят на навивките на волт силно зависи от параметрите на силициевата ламарина , също и от формата на магнитопровода. Нормална първична намотка трябва да консумира на празен ход около 5-10% от ном. мощност. Китайците, за да пестят бакър ,намаляват навивките на волт, до като почне да консумира на празен ход над 80%, а при натоварване трафото се нагрява до 100градуса. Вземете някой адаптер с трансформатор и му измерете консумацията на празен ход-сума ватове за тоя дето духа... За това у дома всички уреди с адаптер, ако не работят, се изключват от мрежата.

Освен това, според описаната методика трябва да навиваме няколко пъти един траф, до като удурдисаме нещата, да изхабим жица за три -това никъде не се прави.

Редактирано 22 април 20179 г. от B3M2W0 (преглед на промените)

eто нещо полезно : цък, цък, цък

на 22.04.2017 г. в 6:56, B3M2W0 написа:

Никога и никъде не се свързват паралелно намотки на мрежов трансформатор. И най-малката разлика в техните напрежения ще е причина да текат големи изравнителни токове между тях, което ще товари излишна мощност. Виждал съм паралелни намотки на феритен траф на захранващ блок на компютър, но там са с по две навивки и няма как да не са еднакви. За това намотката за 110в се прави с по-дебел проводник, сметнат за 100% мощност, а останалата до 220в-с по-тънък.Броят на навивките на волт силно зависи от параметрите на силициевата ламарина , също и от формата на магнитопровода. Нормална първична намотка трябва да консумира на празен ход около 5-10% от ном. мощност. Китайците, за да пестят бакър ,намаляват навивките на волт, до като почне да консумира на празен ход над 80%, а при натоварване трафото се нагрява до 100градуса. Вземете някой адаптер с трансформатор и му измерете консумацията на празен ход-сума ватове за тоя дето духа... За това у дома всички уреди с адаптер, ако не работят, се изключват от мрежата.

Освен това, според описаната методика трябва да навиваме няколко пъти един траф, до като удурдисаме нещата, да изхабим жица за три -това никъде не се прави.

Грешиш, при старите руски трансформатори в ламповите телевизори, доколкото помня намотките се свързваха паралелно за 110V и последователно за 220V, ако не е така ето един такъв трансформатор с точен брой на навивките. Иначе ако не се вържат успоредно, той ще отдава половин мощност, независимо дали намотката е с дебела жица, то едната половина винаги ще бъде неизползваема и обратно за високо волтовата, няма да остане достатъчно място в макарата, което налага сечението на проводника принудително да се намали, а така трансформатора ще работи с 50-80% от разчетената мощност, което означава че размерите му трябва да се увеличат, а това както казах е излишен разход на енергия, обем, КПД и т.н. С една дума за да се навие една намотка за 127V с проводник изчислен за съотдветния ток, тя ще запълни цялото пространство от макарата и за останалите 93V няма да остане място. Следователно мощността трябва да се намали на половина и той би работил на пълна мощност единствено когато го захранваме с две напрежения едновременно 127V и 220V. Затова такива комбинирани трансформатори за ел. апаратурата се правят само в страните с различни стандарти на мрежата, докато за Европа в тези устройства се слагат тпрансформатори само за напрежение 220V. Но ако сте забелязали в спецификацията например за Hi Fi системите, тези които за европейски модели консумират примерно 100W, а другите с превключвател на напреженията консумират 125W, а тези 25W разлика са енергия на вятъра.

При две еднакви намотки няма как навивките да се различават, тъй като намотките се навиват едновременно, на два ката и паралелното им свързване просто сумира сечението на жицата. Аз използвам такъв трансформатор ANG 2x12V /2x110V /24VA за захранване на един винтоверт, поместен в кутията на батерията и на празен ход въобще не загрява, именно защото напреженията са равни до миливолт. Мислех да му сложа трансформатор с намотки 2x6V свързани последователно, но 12V намира по-широко приложение и мога да го използам и в други области, където е необходимо двуполярно захранване за усилвател или пък 24V и т.н.

Точно трансформатора ще го пренавием 3 пъти ако го изчислим по стандартната формула с плътност на тока 2A/mm2, докато по геометричните размери няма как да сбъркаме. Просто дадох съвет какво трябва да се прави, когато напрежението излезе по-високо от необходимото. В такъв случай трябва да го оставим така, но не и развиваме навивки, това което правят много техници за да смъкнат напрежението, а всяка една развита навивка смъква и мощността. За тази цел по-добре да използвавме стабилизатор или съпротивление, например ако зареждаме акумулатор, то съпротивлението или регулатора на тока във всички случаи са задължителни.

на 22.04.2017 г. в 2:26, ExaFlop написа:

Никъде не се вижда аритметика в зависимост от типа магнитопровод - П,Ш, ПЛ, ШЛ

Тва артметиката на трафове не е фасулска аритметика. Говорим за оптимизирано смятане, а не нещо някак.

Изчисленията се отнасят единствено за стандартни Ш-образни магнитопроводи, за други никъде не се дават формули. Но благодаря за допълнението. За да изчислим броя на навивките за П-образни и други нестандартни Ш-образни и вити магнитопроводи, трябва най-напред да изчислим обемът им и като коефициент за сравнение използваме обемът на стандартният Ш-образен магнитопровод. Може и с кантар да премерим теглото и по-него също да направим изчислението. Такива нестандартни трансформатори са звънчевите трансформатори, трифазните и всички други П-образни и вити магнитопроводи.

Редактирано 23 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Чак да няма...

http://constructor.bg/shop/pages.php?page=1760

Ето и малко автоматизация:
Програма Trafo

Номограма за бързо смятане на трафота:

Редактирано 23 април 20179 г. от ExaFlop (преглед на промените)

В това няма нищо вярно и точно затова написах своя тема. Витите и П-образните и всички нестандартни магнитопроводи са с различен обем и прозорец и предполагат различен брой навивки за които универсална формула няма, а при еднакво сечение на ядрото, но при различен обем на магнитопровода, навивките и мощността ще са различни. При по-голяма дължина на ядрото, както е при звънчевите трансформатори, мощността се увеличава, но пък КПД се влошава и под товар или късо съединение КПД се подобрява, а токът в първичната намотка намалява, което прави този трансформатор устойчив на претоварване. На същият принцип работи и битороидният трансформатор за привържениците на свободната енергия, но истината е че той е един също така нестандартен обикновен трансформатор, но с много лошо КПД, а свободната енергия е илюзия за неграмотните.

А за програмата трафо вече казах че пресмята сечението на жицата при 2Amm2, което е твърде малко и тази жица практически не се събира в макарата.

Редактирано 23 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 5 минути, peppone1 написа:

В това няма нищо вярно

В кое точно?

В горните 2. Освен това правилната формула е 45:S за навивки 1V, а най-точна е тази U:(BS.50.4,44) за която споменах в началото. А за програмата трафо вече казах че пресмята сечението на жицата при 2Amm2, което е твърде малко и тази жица практически не се събира в макарата.

Редактирано 23 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 8 часа, peppone1 написа:

В това няма нищо вярно и т

 Налапал си малко теория от тук и от там, а практиката е съвсем друга. Дали ще се събере една намотка в даден обем зависи и как ( и кой ) ще я навива. Дали ще е навита ред до ред или на куп (за по-тънките проводници). А най-важното за един магнитопровод е качеството на силициевата ламарина-дори и как е изсечена -дали магнитните силови линии са по дължина на изтеглянето й. За това изчисляването на навивките на волт, респ. % увеличение за вторичната намотка заради загубите в  желязото стават само за конкретен трансформатор , вид магнитопровод и вид ламарина. Всичко друго е тип млад техник. Като работех в База за развитие на Елпром, ако се наложеше смяна на материала за магн. система на някой контактор, която си е чист трансформатор на практика, се правеха доста изпитания и измервания , до като се оптимизира. Твоята методика е от типа" криво-ляво", върши работа за зор-заман с много компромиси. Като например 2А / мм 2-на практика се използват много по-големи плътности. При 100% натоварване трафото ако не се нагрява до 100гр в режим Р2( 8 часа непрекъсната работа), се счита за преоразмерено.

Напротив, криво -ляво е ако изчисляваме жицата по тази формула. Аз винаги навивам плътно навивките на ръка, което ми отнема около 4 часа за 2000-3000 навивки. Но независимо как навиваме, геометричните размери показват най-точно, каква дебелина на проводника ще се събере в идеалният вариант. Най-добре е да се използва този метод, защото не знаем производителя с каквва плътност на тока е проектирал трансформатора, въпреки че ламелите са стандартни, то дебелината на пакета е по усмотрение на всеки производител. но ние няма да проектираме нов трансформатор, а след като знаем другите величини, въпрос на елементарно уравнение е да открием неизвестното сечение на жицата, нали така? И както казах първите няколко реда от таблицата не отговарят на един фабричен трансформатор и точно тази таблица е построена на теоритична база, а не на практика. До 2,5-3Amm2 е нормалната плътност на тока за да се побере намотката в макарата при най-доброто навиване, но дори и да позволи по-дебел проводник, то първичната намотка ще стане по-голяма като обем от вторичната, а площтта на двете трябва да е еднаква, така че все едно ще изчисляваме разделителен трансформатор с равно съотношение между намотките, а не да стане така че първичната да отдава по-голяма мощност от вторичната, като пренебрегнем загубите разбира се. Но реалният вариант е точно обратният, ако трансформатора е понижаващ, то по-дебелата жица по-зле запълва макарата, следователно за нея трябва да оставим повече пространство. Звънчевите трансформатори например имат по-голяма площ на първичната намотка, но това се прави с цел защита от претоварване в инсталацията.

Лошо КПД имат и трансформаторите с две секции на макарата, едно че преградата между секциите заема място, второ че първичната става по-дебела и се влошава самоиндукцията, поради отдалечаването на външните навивки от ядрото, увеличава се и дължината на жицата, а от там и активното съпротивление. Вторичната пък по-трудно се навива в дъното на макарата.

Независимо какъв е магнитопровода П-образен, Вит или друг, важно е количеството стомана, а такава формула за изчислени както казах не дават, те си знаят само в завода.

Редактирано 24 април 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Всъщност, като се поразрових, видях че имало такава формула за изчисляване на витите магнитопроводи и после видях че същите книжки съм ги имал и аз, забутани в дъното на шкафа. Формулата за навивки за волт при витите Ш-образни магнитопроводи е 35:Sя, но има и по-точна, която е 6200:Sя за навивки за 220V.

Според таблицата за обикновените Ш-образни магнитопроводи, която показах в началото, практически не е възможно да се събере намотка от 396 навивки с диаметър на жицата 1мм. в прозорец 55х16мм. Ето защо е препоръчително преди да похабим жицата, да пресметнем чисто геометрически дали ще остане място, защото вторичната намотка при понижаващ трансформатор, тъй като е с дебел проводник заема повече пространство от първичната, затова първичната е добре да запълва по-малко от половината на макарата, но в никакъв случай да не е с по-голяма площ от вторичната. Но трябва да се има предвид че витите магнитопроводи са с много голям прозорец и ако го запълним целият, разхищението на проводник с голямо сечение ще е огромно и голяма част от сечението му ще остане неизползваемо, отдавайки същата мощност като по-тънкият проводник. Отделно когато намотката стане обемиста се увеличава и разсейването, оттам се намаля CosФ и на празен ход трансформатора ще консумира излишна енергия. Ето защо при тези трансформатори макарата не трябва да се запълва цялата и проводника трябва да се избере по минималната плътност на тока 2Amm2.

Трансформаторите с нестандартни вити магнитопроводи се проектират предимно когато трябва да осигури много и различни напрежения, с много вторични намотки, които не могат да се съберат в обикновеният Ш-образен магнитопровод и разбира се с компромис във фактора на мощността.

http://www.pchelar-probvaisambg.com/statia115_57_spisak.htm

на 22.04.2017 г. в 6:56, B3M2W0 написа:

Никога и никъде не се свързват паралелно намотки на мрежов трансформатор. И най-малката разлика в техните напрежения ще е причина да текат големи изравнителни токове между тях, което ще товари излишна мощност. Виждал съм паралелни намотки на феритен траф на захранващ блок на компютър, но там са с по две навивки и няма как да не са еднакви. За това намотката за 110в се прави с по-дебел проводник, сметнат за 100% мощност, а останалата до 220в-с по-тънък.Броят на навивките на волт силно зависи от параметрите на силициевата ламарина , също и от формата на магнитопровода. Нормална първична намотка трябва да консумира на празен ход около 5-10% от ном. мощност. Китайците, за да пестят бакър ,намаляват навивките на волт, до като почне да консумира на празен ход над 80%, а при натоварване трафото се нагрява до 100градуса. Вземете някой адаптер с трансформатор и му измерете консумацията на празен ход-сума ватове за тоя дето духа... За това у дома всички уреди с адаптер, ако не работят, се изключват от мрежата.

Освен това, според описаната методика трябва да навиваме няколко пъти един траф, до като удурдисаме нещата, да изхабим жица за три -това никъде не се прави.

Това важи за вторичните намотки, които имат разлика в напреженията, но за първичните намотки и на двете подаваме еднакво мрежово напрежение 220V, така че изравнителни токове ще текат само от самоиндукцията и това позволява да има разлика в навивките, особено когато трансформатора е П-образен и първичните намотки са разположени отделно, върху двете рамена на трансформатора, защото разсейваният поток при тази форма на магнитопровода е най-голяма и изравнителният противопоток се разсейва във въздуха. Точно поради тази причина за електрожен се използва именно П-образен магнитопровод, но там първичната намотка се полага само върху едното ядро с цел по-голямо разсейване, а вторичната е на отсрещното рамо. Този начин на разполагане на намотките има най-ниско КПД, но в режим на късо съединение трансформатора може да издържи дълго време без да прегрее.

Ето как се свързват намотките за пълноценно използване на мощността на П-образният трансформатор в руските телевизионни приемници Юност и Темп:

Редактирано 5 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Има една грешка в темата, разчитайки че навивките за волт зависят главно от обема на сърцевината, което не е съвсем така. Независимо какъв е обема и колко дълго е ядрото върху което ще положим намотката, навивките зависят главно от сечението му, дори и стоманата да е два пъти повече, то навивките няма да се намалят. Такива трансформатори са П-образните (на английски UI) и витите, които имат по-малко стомана и искат повече мед. Българските намотъчни проводници с двуслоен емайл имат дебелина на изолацията общо 0,05мм. над диаметъра на голият проводник.

Грешно е както обикновено производителите правят е да прекарват изводните краища на намотките, пресичайки цялата намотка, като изводният край издува всички намотки навити отгоре и увеличава обиколката и съответно дължината на жицата, а оттам и активното съпротивление . Освен това при натиска от горните намотки изолацията на стъклотръбата може да се разкъса и да стане късо съединение. Затова когато имаме нечетен брой на слоевете на намотката, краят трябва да се извади през дупка на отсрещната стена на макарата, като дупката трябва я пробием предварително, преди да навием намотката, иначе можем да обелим емайла, ако я пробием след като сме навили намотката. Едва когато навием всички намотки, срещуположните краища можем да ги прегънем и прекараме напречно над бобината и ги завържем със здрав конец, но никога да не ги прекарваме вътре между намотките.

Ако намотката завършва с непълен слой и изводът дойде по средата и ако той е много дебел и не може да се положи върху намотката, тъй като доста ще издуе следващите намотки, то трябва да го оставим изправен във вертикално положение и около двете му страни навием следващите намотки, като в средата където минава извода ще отане фуга. Затова стъклотръбата на изводния край трябва да е колкото се може по-тънка и между всеки слой поставим тънка хартия, най-добре е да използваме силиконизирана хартия за печени на храни. Едва когато навием всички намотки, краищата вече можем да ги прекараме напречно над намотката.

При малките трансформатори, където жицата е много тънка и не може да се изкара през стъклотръба, а трябва да се запои към по-дебел кабел, не трябва този кабел да го прекараме на дъното на макарата и върху него навием първичната намотка, а трябва да оставим късо крайче от тънката жица малко извън макарата и когато навием цялата намотка тънките крайчета ги запоим към дебели кабели и ги завържем здраво над намотката. Така се навиват повечето чуждестранни трансформатори, дори по-големите, които нямат нужда от допълнителни свързващи кабели.

Не е много добре да лакирваме намотките, особено ако са от тънка жица, намотките при издуването си стават меки и когато ги лакираме те стават твърди и чупливи и при натиск изолацията може да се обели. Най-добре да използваме тънката хартия за храни, която е доста здрава и не се къса при мотането.

Голяма заблуда е че при паралелното свързване на намотките с малка разлика в напреженията текат големи изравнителни токове, което не е вярно. Свързвал с паралелно две намотки на заваръчен трансформатор с много голяма дебелина на жицата Ф3.15мм. и с разлика в напреженията 1V, т.е. едната е 35V, а другата е 36V. Изравнителният ток който течеше за този грамаден трансформатор бе нищожен, може би не повече 2-3A, а общото напрежение става 35,5V. Особено П-образните трансформатори поради по-голямото си разсейване и нисък cosф позволяват да гасят още по-големи разлики в напреженията, когато намотките са разположени на двете макари.