Онлайн залаганията убиха истинския спорт

Уговарянето на резултати започва още по времето на Ал Капоне

Уговорени мачове на "Уимбълдън"? Да, при това не отскоро. При това не само на този турнир. При това не само в този спорт. Апропо, истинският спорт умря в мига, в който бяха въведени онлайн залозите по интернет. Тези, които невярващо клатят глава в отрицание, бих ги запитал: A вие виждали ли сте размножителния орган на комара? Не, нали? Но това далеч не означава, че го няма.

Уговорените мачове в спорта са с корени още от времето на Ал Капоне. Годините се менят, спортовете и въвлечените - също, но похватите - не. Навремето е било достатъчно широкоплещестите мафиоти да посетят дома на нарочения да загуби боксьор. След това през 50-те години на миналия век букмейкърът в сянка се е обаждал на треньора на колежанския тим по баскетбол и е давал указания с колко точки да бъде спечелен мачът. Идеята: да не бъде покрит официално обявеният хендикап. Разбира се, стават грешки. През 1951 г. Брадли в стремежа си да победят с минимален аванс губят финала на NCAA срещу тоталните аутсайдери Сити Колидж. Скандалът се разраства дотолкова, че специално назначената сенатска комисия уличава над 30 играчи на Брадли, Сити Колидж, Кентъки и Лонг Айлънд, мнозинството от които влизат в затвора. И всичко се укротява за около 40 години. До появата на интернет. Разбира се, има "герои" през този период на затишие. Като Пийт Роуз, мениджъра на Синсинати Редс, който през август 1989 г. получава доживотна забрана да се занимава с бейзбол заради залози за мачове на неговия отбор.

Оборотът от интернет залози е толкова голям, че винаги ще се намерят ентусиасти, решили да гребнат от кацата с меда. Питър Франциско заложил да загуби с 2:10 от Джими Уайт в първия кръг на световното първенство по снукър през 1995 г. Или футболният съдия Роберт Хойцер. Или белгийските тимове Ла Лувиер, Лиерс, Сент Труйден, финландският Алианси... Общото между тях? Дребни риби, които само отклоняват вниманието от големия октопод?

И ако продължавате да сте скептично настроени, прегледайте два видеозаписа. Пример №1: реакцията на Глен Ходъл след гола на Сол Кембъл на осминафинала на световното първенство през 1998 г. Англия - Аржентина. Пръст, насочен към главата с недвусмисленото послание "Мислете!". Може би за точния резултат? Пример №2: реакцията на Стийв Макларън след гола на Джерард в мача срещу Швеция отпреди десет дни. Спомените са живи, а резултатът - отново 2:2…

7дни спорт

Редактирано 2 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)