Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте, интересува ме мнението Ви по отношение на изучаване на специалност Психология в задочна форма. Предлагащите го университети са сравнително малко, като в София никъде я няма тази специалност в тази форма на обучение. Интересувам се силно от науката и желанието ми е по-скоро не да получа дипломата, а реално колкото е възможно по-добра информация да получа в краткото време, което предполага изучаването в задочна форма. Идеята ми е да споделите Вашите впечатления за отделните ВУЗ-ове, които предлагат специалността и къде би имало смисъл да се изучава, а евентуално и дали изобщо има смисъл да се изучава в тази форма на обучение. 

Университети, които видях, че предлагат специалността са:
Пловдивски, Великотърновски, Благоевградски, Бургаски свободен и Варненски свободен.

Благодаря Ви!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

преди 1 час, DarknessY написа:

...дали изобщо има смисъл да се изучава в тази форма на обучение. 

Според мен няма проблем да учиш задочно.
Голям проблем обаче може да се окаже невладеенето на тъпия английски, защото на него най-много има за четене.
Ако чакаш само от преводи на български от немски, френски, руски и английски да четеш, ще научиш нещо ама както са ти го превели.
Руският ще ти е много полезен, поради наличието на книги на него в Университетската библиотика в София и в съседната Народна библиотека от времето преди 1989г.
За да можеш да четеш критиките на тъпите теории на разни философи от преди тази епоха. Ако искаш да ти е по-лесно да си съставяш мнение на кого да вярваш и на кого да не вярваш.
Ама за какво си намислил да я ползваш после психологията ?
На други хара ли да помагаш или на себе си, защото си го закъсал яко ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Психология в България се учи и преподава само за диплома - така, че прави си сметка, откъде ще придобиеш реални знания: от наш университет няма да стане.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎20‎.‎1‎.‎2018‎ г. в 16:06, Белгиеца написа:

....
Ама за какво си намислил да я ползваш после психологията ?
На други хара ли да помагаш или на себе си, защото си го закъсал яко ?

Реално нямам идея за какво и дали изобщо ще я ползвам. Както споменах в началото наистина много ме влече науката, искам да науча колкото се може повече. От септември до сега съм прочел 2-3 книги(едната е именно на английски) но въпреки, че са написани доста достъпно, което беше и основния ми критерий за избора им, има неща, които ми оставят неизяснени, появяват се въпроси, които нямам с кого да обсъдя. Лошото е, че това започна наскоро(преди година-две), вече не мога да си позволя да отдам 4 години основно на това.
Надявах се някой да излезе с похвала и очарование за някой университет в България, за сега не, но ще изчакам още няколко мнения.

Благодаря Ви за отговорите.

П.С.: Как по принцип Ви звучи тази идея ?

на ‎20‎.‎1‎.‎2018‎ г. в 16:11, velislavvasilev написа:

... Още повече, че можеш да си набавиш заглавия от конспекти и прочее по сайтовете на отделните факултети. Визирам стойностни научни заглавия, а не бля-бля. ...

Това ми беше и на мен идеята първоначално, като евентуално потърся и контакт с някой преподавател, който би ми съдействал при затруднения и на когото бих могъл да задавам въпросите си. Може би това би било решение. Как мислите ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, DarknessY написа:

Реално нямам идея за какво и дали изобщо ще я ползвам. 

Лошо, много лошо е да не знаеш за какво ти е, или да не искаш да си признаеш пред нас.
Психологията не е от точните науки, има различни школи с различни теории, които си противоречат едни на други.
Относно преподавателите, ами и те си избират в какво да вярват. Особено когато им липсва критическо мислене и са залитнали по нещо ирационално още преди самите те да са станали студенти. Това ти го гарантирам със 100% сигурност , че е точно така. Констатирал съм го и в софийския университет и тук в Белгия.
А за четене, щом като го можеш на английски, хвани и книгите за психиатрите да ги изчетеш. Като разбереш колко много видове болестни състояния има човешкият мозък, после ще ти е по-лесно да приемеш, че някой много известен тъпанар психолог или философ, просто се е заблуждавал за част от убежденията си.
А ако си набожен или със силно предразположение за ирационални вярвания, благодарение на психологията можеш да си съставиш смесени вярвания взаимствани по малко от една религия и от втора и от трета и т.н.
Ако си атеист с налично добре работещо критично мислене, може да ти послужи психологията за да си пооправиш собственото поведение и да разбираш истинските причини за действията на други хора. Особено е вярно последното за хора на които им липсва неувереност в собствените им способности. 
Би могъл да си развиеш способността да оценяваш другите хора какви са по характер като гледаш по телевизията предавания на неразбираеми за теб езици. Например The Voice of Greece ако изгледаш наличното на сайта им записано видео от целия сезон от 2017г. ще се изумиш накрая колко много си разбрал за характера на всеки един от 4-та съдии, без да разбираш гръцки. Водещият например е леко женчо. Елена Папаризу е доминантна натура, направо мъжкарана на моменти. 
Друг начин да си тренираш мозъка да разбираш с кой си имаш работа е, да гледаш предаванията с разни врачки. Като я разбереш някоя колко ѝ е акъла и леко полеко даже се досещаш какво ще отговаря на следващите клиентки. А ако уцелиш по някоя телевизия някоя голяма майсторка и я следиш известно време, ще можеш и да анализираш отделните ѝ клиенти какви са, въпреки че само ги чуваш по телефона. Преди доста години бях уцелил едни италианци от Неапол по сателитна телевизия и сред тях имаше големи майсторки и един баш майстор Лелло. Ако ги гледаш и анализираш от психологическа гледна точка, без да обръщаш никакво внимание на предсказанията им , ще установиш че са един много подходящ начин за безплатни тренировки по разбиране на себеподобните ни примати.
Пример за предавне което няма да ти свърши почти никаква работа е това на рускинята по BiT , защото тя се прави на даскалица по психология по търговски начин, на който ролята му е да изглежда компетентна, нищо че ѝ се случва да разправя абсолютни глупости, все едно че няма връзка с главния мозък на моменти.
Психологията е около теб, греби с пълни шепи познания и анализирай. Ако ти е забавно да го правиш де.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от and!
      Здравейте, тази година ще завършвам и ми предстои кандидатстване. Ориентирал съм се към IT сферата/програмирането и ми е трудно да избера университет. Спрял съм се на Нов Български Университет със специалност Информатика и на ФМИ-Софийски Университет със специалност Компютърни Науки или Софтуерно Инженерство. Лично аз предпочитам НБУ, защото мисля, че е модерен и либерален университет с добра материална база, мога да завърша и втора специалност, има шанс да взема пълна стипендия (поне за първата година) и университетът ми харесва като цяло. Чувал съм и лоши неща от вида, че там може да завършиш и без да учиш (това не ме касае много, тъй като аз съм решен да уча). Цените също не ми харесват, но както казах се стремя към стипендия. А за СУ мисля, че е най-престижният университет в България. Притеснява ме, дали в НБУ ще получа добро образование и подготовка в тази специалност.
      МОЛЯ всеки, който има някакво мнение за НБУ, за СУ и за тази тема като цяло да се включи! Може да ми препоръчате и други университети с тези специалности.
      Благодаря за помощта!
    • от Пени
      Здравейте, аз съм ученик в 9ти клас
      Много ви моля за помощ, поради факта, че в понеделник, демек утре имам есе по психология на една от следните теми :
      "Не можем да решим проблемите, ако разсъждаваме по същия начин, по който сме разсъждавали при създаването им. "
      "Няма човешки проблем, за който да не съществува лесно решение - съвършено, надежно и погрешно. "
      "Човекът е единственото живо същество, което усеща собственото си битие като проблем, който трябва да разреши и от който той не може да се избави."
      Критериите за есето са следните :
      1. Ниво на разпознаване на проблема, заложени на фрагмента  5т.
      2. Ниво на философска осмисленост и интерпретация ( което специално моят учител няма да взима в предвид заради възрастта ни ) 10т.
      3. Логически последователно аргументирано ( да не се отклоняваме от идеята ) 10т.
      4. Изразена лична позиция ( трябва да се изрази към края ) 4т.
      5. Езикова и стилистична култура 3т.
      БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРЕТЕЛНО
       
    • от _ramus_
      Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него.
      Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум.
      Темата не е написана на "народен език" и за нейната когнитивна адекватност при прочита й са нужни поне базови знания за положенията и механизмите в психичния свят на всеки човек...
      Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР"
      ========
      =========
       
       
      =============
      =====
       
       
      ============
    • от soft revolution
      Температурата на въздуха е 9*C,облачно, 89% влажност на въздуха. Намирам се в стая на третия етаж в една къща . Пред огледалото.
       
          Някога поглеждали ли сте се в огледалото? Знаете ли местоположението на бенките върху лицето си? Гледали ли сте себе си толкова дълбоко, че да искате да сътворите триизмерен модел, за да прецените колко точно сте висок спрямо хората, които познавате, сградите и предметите, покрай които минавате всеки ден.  Аз съм ниска, но имам един висок приятел. От време на време го питам има ли нещо интересно от неговата гледна точка, което аз не мога да видя. Например, какво има на най-горният рафт в супермаркета. Аз пък му разказвам за храстите. Той не забелязва храстите, защото е твърде над  тях и не обича да си гледа в краката. А на мен пък нали са ми на височината на очите повечето и доста храсти съм виждала. Харесвам ги. Някои са красиви.
       
          Вие колко сте висок? Представихте ли си себе си в офиса или в кухнята, докато ядете.  Или колко място заемате на леглото си. Аз мисля, че заемам около 73,8% от площта на матрака.  А вие колко заемате спрямо планетата земя?
       
      Как изглеждате спрямо съседа ви от дясно, който всеки ден разхожда кучето си в 7:30 сутринта. Или момичето от магазина на ъгъла, което работи втора смяна от вторник до петък, а в извънредни случаи и събота?
          Кой сте вие за тях? Кой ще сте за себе си, ако имате възможност да се запознаете със себе си?  Бихте ли се поканили на чай или топъл шоколад в петък следобед?
       
          Ако кажете ДА, значи не разбирате и думичка от това което казвам и горещо ви препоръчвам да спрете да четете преди да съм ви нанесла тежък  вербален удар!
       
      ... Продължавате да четете нали? Но вече ме мразите.
       
        Та докато седях и гледах себе си от главата до петите, се замислих за гласа си. Чувала съм го само на запис и репрезентацията, която мозъкът ми създава в собствената ми глава, но дори не мога да си го представя. Дали е дрезгав, писклив или пък секси?  Няма значение, ще попитам момичето в магазина.
       
          Преди три години излизах с един ангел. Името му също беше такова. Веднъж го попитах:
       
      -      „Ти смяташ ли, че аз те обичам?”
       
      -      „Чувствата ти към мен се състоят от 63% любов, 21% апатия, заради влечението ми към низши човешки пороци като хазарта, 8% гняв, защото сложих лук в салатата и 8% страх, че някой ден ще спреш да ме обичаш и ще ме нараниш.”  – Отговори той спокойно, докато изтискваше резенче лимон върху рибата си .
       
      -      „Знаеш, че не обичам лук в салатата.” – отбелязах нервно и се заех с махането на кости от рибата си.
       
       
       
      След няколко месеца го попитах защо ми е дал точно такъв отговор и той отвърна – „Защото обичаш да измерваш всичко в проценти.”
       
       Никога не съм забелязвала такава тенденция в себе си. Колко ли още неща не знам за себе си, които Ангел знае?  Или съседът ми от дясно, или дори кучето му. Видях на отсрещния тротоар полицай.
       
         
       
      Веднъж ме спря един полицай. "Какво ли иска от мен си", мислех. Искаше ми личната карта. Провери името ми в базата данни, та значи той знае трите ми имена, адрес, ЕГН и номер на личната карта и че не съм извършвала престъпления. Така казва системата. Когато бях на единадесет, откраднах сокче от магазина до училище. Ако системата знаеше това, може би щеше да ме заключи, защото вече съм в системата.
       
           Реших да проверя какво знае интернет за мен.
       
      Намерих няколко проекта в коите съм участвала („Влиянието на техниката върху модерното общество ” и „Бъдещето на виртуалната реалност” - нищо, което си струва да разказвам.) и естествено Facebook профила си.
       
      Каза ми, че преди една година, на тази дата съм споделила песен на Nirvana.
       
      Бях забравила, че харесвам Nirvana. Нищо, хубаво е, че Facebook помни. Явно компютърът ми е по-умен от мен. Естествено, че е. Аз не мога да сметна 23875 x 6748764 за по-малко от секунда, а той може. Може също да ми разкаже теорията за относителността на Айнщайн или да ми изнесе лекция по механика на флуидите. Добре, че не може да може да се движи и да извършва действия на базата на алгоритми, които събират и прилагат по различен начин цялата информация в интернет пространството...
       
       
       
       
       
         Седях си веднъж в офиса и правих проект за голяма компания. Мащабна софтуерна иновация, която ще улесни транзакциите на пари през мобилни телефони. Температурата беше 18*C , слънчево, влажност на въздуха - 12%.
       
      През прозореца видях момче от маркетинговия отдел на същата голяма компания. Играеше тенис на маса и имаше най-зелените очи които съм виждала. Обичах го 100% , а дори не знаех трите му имена, адрес, номер на лична карта, какви продукти минават през касата в супермаркета и в колко часа разхожда кучето си. 
       
    • от sanyo22
      Здравейте! В момента съм 11 клас и съм се насочил към КСТ във филиала на ТУ София в Пловдив. Проблема е, че нещо чета много негативи за него. Вие какво смятате?
      Благодаря предварително!
       
      П.С. - Бих искал да чуя мнения на хора, учили там или завършили преди не повече от 5-6 години. 
  • Дарение

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.